maxresdefaultауауауа

Д-Р ВЪЛКО ЛЮБЕНОВ:ЧЕСТИТА БАБА МАРТА !

 

ИДЕ ЛИ ПРОЛЕТТА ……?

До всички  основатели ветерани и техните последователи и потомци на  създателите на ансамблите  за български народни  танци  и песни :

1..…..Самодеен Фолклорен Ансамбъл за народни песнитанци при ч-ще „ИЗГРЕВ”гр.Обзор. Участник в първия републикански фестивал 1958/1959 г.

2……..Танцов ансамбъл”МЛАДОСТ” при ч-ще  „Димитър Динев”  ,   София-1965 г.

             Лауреат на III/1969/,IV/ 1974/ и V/1979/Репуликански фустивали носител на  СРЕБЪРЕН И ЗЛАТНИ и международни награди

3……..САНПТ/Самодеен ансамбъл за народни песни и танци/-ГНС  Нови Искър    

           Ч-ще Христо Ботев 1976 г.- Лауреат на V-ти републикански фустивал 1979, носител на ЗЛАТНИ МЕДАЛИ и много международни награди.

4……..ПФТА/Професионален фолк. танцов ансамбъл/„Сл. бряг” 1967 г., Лауреат и носител на много международни накради в т.число Америка,Европа                                                          

5……. ООШ/Обединена общинска школа/по изкуствата за деца и юноши-Несебър-    1983 г.

и Фолклорен ансамбъл „Слънчев бряг“ при общ. Несебър. ,Лауреат  на VII-ми Републикански фестивал – 1987 г. , носите на  на златни медали.

 

Лазаровден-735x400Послучай 1 март,  поздравявам всички с настъпването на пролетта, като всеки от Вас, до който стигне това писмо, ще отбележи празника, като се закичи с българска мартеница – символ на пробуждането.

Нека червено-белите мартенички Ви донесат частица от жизнерадостта на България и нейните неповторими народни традиции и обичаи. Бъдете бели и червени, живи и здрави и много много щастливи!

С настоящото писмо бих искал да привлека вниманието ви върху първия пролетен празник в България и като се възползвам от случая, да Ви поздравя с настъпването на пролетта с най-добри пожелания!

Народ­ните култури сближават хората. Сигурен съм, че това обединява и прави българите могъщи родолюбци.

В това писмо ще се опитам да преразкажа един много малък фрагмент от написаното за първомартенския  български празник :

pojelanie-za-baba-Marta_2

 

И така:

… Древните корени на тази обредност са свързани с почи­тането на римския бог Марс, който първоначално е бог на пролетта и расти­тел­ността, бог-борец срещу студа и зимата; а по-късно – и бог на войната.

В народните представи пролетта започва с пристигането на Баба Марта (месец март). Всички вярвания и тълкувания на мартенския празник са в семантична връзка с древния Марс…

Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата соларна зона. По-късно, под въздействието на християнската митология, обозначава девствеността и непорочността (белият цвят е цветът на Христос). Червеното е женското начало, здравето: той е знак на кръвта, на зачеването и раждането (женските сватбени носии първо­на­чално са червени).

Окичването с мартеници (задължително за мартенската обред­ност) по същество е магически ритуален акт: усуканите бели и червени конци запазват човека чрез механизмите на контактната магия, защото те са своеобразен амулет срещу злите сили.

Първомартенската обредност заема важно място в годишния агра­рен цикъл, защото с нея се отбелязва прехода от зимата към пролетта (лятото). За голяма част от територията на България 1 март означава нача­лото на пролетта.

Става ясно, че началото на месец март, т.е. 1 март, се възприема като начало на пролетно-летния сезон, като ден на пролетното равно­денствие, като начало на аграрна и скотовъдческа нова година. Това е в пряка връзка с някои представи у народа за изтичащата зима и за появата на “новото” слънце при настъпването на пролетта (лятото).

Ето защо първия ден на месец март се свързва и с необходимостта от редица профилактични и предпазни мерки, с представата за прорастване и изоб­що – за циклично обновяване на природата, както и с необходимостта от магическо стимулиране на тези процеси. Всичко това е довело до система от последователни обредни практики с конкретни предназначения и функционално-смислови връзки помежду им, както и обособяването на редица вярвания и забрани.

Изработването и употребата на мартеници е едно от най-същест­вените изисквания в първомартенската обредност. По принцип, с назва­нието “мартеница” се е обозначавал специфичен обреден атрибут. Той е имал основно предназначение на амулет. Затова е свързван с някои конкретни обредни изисквания, налагани както по отношение на изработването му, така и по отношение на неговото използване.

Изработването на мартеници  е ставало най-често вечерта срещу първи март или рано сутринта преди изгрева на слънцето и то по тъмно на самия ден от жените в семействата. Това обикновено са майките на децата или техните баби. За изработване на мартеници е използвана предимно вълнена или памучна прежда, а много рядко също и коприна, лен и коноп.

Употребявани са обикновено два основни цвята прежда – бяла /естествена/  и червена. Правени са обаче и многоцветни мартеници. Те се срещат най-често в Родопската област. Има и случаи на подмяна на един от двата основни цвята в мартеницата с друг /например на белия цвят със син – в Софийско и Мелнишко, където синият и червеният цвят са известни като мартенично съчетание/.

Както многоцветните, така и двуцветните синьо-червени /или в други цветове/ мартеници се явяват в известен смисъл отклонение от традиционното цветово съчетание. Това обаче не е променяло с нищо предназначението на тези видове, защото те се явяват варианти, подсилващи в цветово отношение съответствието между формата и съдържанието на мартеницата амулет.

В състава на българската традиционна мартеница са включени и други елементи като парички /сребърни монети/, железни халки, метални изрезки /амулети-вотиви/, скилидки сух чесън, синци, мъниста, изрезки от дрянова клонка, черупки от охлюви, косми от конски опашки, гребала на дървени лъжици и др.

Друго обстоятелство свързано с предназначението на мартеницата е нейното поставяне от хората по места, обозначаващи социалния им статус. Така например има поверие, че мартеницата “се връзва на дясната ръка на всяко дете, мома и на булка”.

Носенето на мартеници от хората обаче е свързано с определен период, който обикновено е от 1 до 9 март /младенци – светото 40/ или до 25март /Благовец/. Крайните дати много често се съчетавали с първото виждане на щъркели, лястовици, кукувици, змии и цъфнали плодни дръвчета. След определеното време на износване мартениците се поставяли най-често под камък или на раззеленено /цъфнало/ плодно дърво в двора на къщата.

Освен предназначението на мартеницата като амулет, тя е осмисляна и по друг начин, схващана е с по-широк спектър от значения. В този смисъл тя е функционирала и като охранително-продуциращо средство, отличаващо се със специфични художествени показатели.  ….     

            maxresdefaultВ заключение се надявам, че краткият ми разказ за мартеницата е бил разбираем и е успял да обогати информацията ви и познанията за българската народна култура, традиции и обичаи. 

С най-добри чувства и пожелания!

                          Д-р Вълко Любен                                                         

          Режисьор-хореограф-педагог

         Доктор по фолклорна музика и танци

DOCTOR HONORIS CAUSA

ПОЧЕТЕН ДЕЯТЕЛ НА КУЛТУРА

                                                        

                                                    

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *