petya_dubarova_snimka

СЕСТРАТА НА СЛЪНЦЕТО ЩЕШЕ ДА Е НА 56 ГОДИНИ

25 АПРИЛ:

СЕСТРАТА НА СЛЪНЦЕТО ЩЕШЕ ДА Е НА 56 ГОДИНИ

Д-р Георги Чалдъков и приятели

 

На слънцето искам да бъда сестра,

със лъчите му аз да запявам,

със него да срещам добрата зора,

със него света да огрявам.

Петя Дубарова, 1974 г.

 

На света винаги е нужен Поет, за да  му прилива Дух – казаДобрина Топалова, автор на книгата„Явлението Петя Дубарова“.

Поети и артисти са духодарителите на един град(и една страна).Така Бургас е нарисуван от Георги Баев, възпят от Тончо Русев  и изписан от Христо Фотев и Петя Дубарова.Ако бъде разрушен, може да бъде възстановен по картините на Баев, песните на Русев и стиховете на Фотев и Дубарова.

 

ПЕТЯ ДУБАРОВА е родена на 25 април 1962 г. в Бургас – „най-синьото вълшебство” на света. Живее до Пожарната команда и Борисовата градина в града, учи в Английската гимназия и, озарена от гените на родителите си и  фотоните на Фотев, като дете започва да пише стихове.Защото мечтае да „бъде сестра на  слънцето“ и„луната на своя гръб да  натовари“. И за „дом, в който да се побере морето” – на улица „Гладстон“ 68.

И обещанието на Петя Дубарова:

Ще бъда най-безавторна – щастлива.

Ще бъда просто малка тайна.

 

Тайна, подобна на Емили Дикинсън – интровертна, херметична, меланхолична –поетесата, родена на 10 декември 1830 г. в Aмхърст, щатаМасачузетс. Вгледайте се в нейни фотографии и ще видите, че тя е преродена в Петя Дубарова – крехкост на таланти, разкъсани от бруталността, в коятоживеят.И двете – потопени в магията на amor fati (любов към съдбата) – цветя, верни налиричната си природа.

Само този, на който свише и генетичному е казано какво да прави, може да сътвори такива метафори, когато е едва 12-годишен:

Да съм слънчево момиче

В дланите ми каца слънцето червено –

добро и светло, като гълъб ален,

то сгушва се усмихнато във мене

и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам

и дланите ми винаги да парят;

да нося дъх на слънце негасимо

и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,

да казват „Тя е слънчево момиче,

във вените й слънчево червени

дъхът на слънцето с кръвта й тича.“ 

Аз искам, щом издъхна уморена,

то – слънцето – със мен да не изстине,

а светло като мойта кръв червена

да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,

за себе си и мен да им разказва

и аз ще бъда жива, вечно жива,

защото мойто слънце няма да залязва.

Послепис

През 1980 г. само вестник „Учителско дело“ публикува „Талантът се ражда крехък“ – бургаският „Черноморски фронт“ безмилостно не прие ръкописа ми.  Христо Фотев по-късно справедливо запита: „Видяхме ли го ние това чудо? Заслужихме ли го? Инаистина ли е възможно да го заслужим?“

Вали вечерен дъжд. Вървя по улиците и на всеки ъгъл очаквам едно Слънчево бургаско момиче „да се изправи на пръсти“ и да поздрави дъжда.

Вечер, дъжд, улици и ъгли – Слъчевото момичето не идва.

На дъжда му стана тъжно – и онемя.

 

 

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *