Инж. Георги Петрушев
Село Железница е разположено на източните склонове на Витоша, на долинно уширение на Железнишката река при средна надморска височина 980 метра. Селището отстои на 25 км от София и на 7 км от с. Бистрица. Железнишката река преминава през средата на селото. Заедно със заобикалящите го широколистни, предимно дъбови, и иглолистни гори влияе зя качеството на околната среда. Екологично чистата му природна среда и близостта до столицата са причината населението му не само да се задържа, но и плавно да се покачва. Така например при преброяване през 1977г. тук са регистрирани 1708 жители, а през 2013г. техният брой 1784. Около 90 на сто от работоспособното население практикува своята професия в столичния град.
Въпреки че в редица писания Железница се смята за най-младото селище в подножието на Витоша, съществува твърдение, че е заселено през 15.в и началото на 16. Първите му жители дошли и намерили спасение от варварствата на турците след един бунт срещу тиранията, предвождан от воеводата Доброта. Дотогава те живеели в с. Железница, намиращо се високо в Малашевската планина, Горноджумайска област/сега Благоевград/. Това село и сега съществува, но в края на 50-те години на 20. век жителите му слизат долу край река Струма, където преминава пътят и жп линията за Петрич и КПП Кулата. Това село е в рамките на община Симитли.
Старите българи от Пиринска Македония в подножието на Витоша създали ново село Железница, защото знаели, че мястото е свято. В района са съществували няколко православни манастири, които били считани като основни във Витошката Мала Света гора.Останки от онази християнска духовност сега Кокалянски манастир „ Св. Архангел Михаил” – на 7 км от Железница, както няколко оброчища – „Св. Георги”, „Св.Петър”, „Св.Спас”, „Св. Троица”, „Св. Илия”.В потвърждение за произхода на селото, по думите на кмета, е фактът за диалекта, който няма нищо общо с шопския, а напълно се покрива с този на хората от Пиринска Македония.
За първи път селището се споменава в така наречения Зографски поменик от 1527-1528г., оригиналът на който се съхранява в българския Светогорски манастир „Свети Георги Победоносец” в Атонската планина.
Една битова забележителност за Железница е тепавицата. Тя се намира в горния край на селото, на десния бряг на реката.Създадена е в средата на 20в. и оттогава не е прекъсвала да действа. Тук по един оригинален начин се изпират губери, килими, одеала и други. Тепавици в България днес могат да се видят много рядко. Полезно е тук да се водят ученически групи, които наред с красотата на все още дивната природа, ще се докоснат и научат нещо ново за бита на хората тук.
Железница има отколешна слава с термалните си извори, които се намират на около 2 км източно от селото на брега Железнишка река, ляв приток на река Ведена.По мостче може да се премине на десния бряг на реката, където от средата на 20в. и досега съществува марка каменна сграда, в която има басейн с минерална лековита вода. Тя оказва оздравителен ефект при различни видове рани по тялото, екземи и други кожни заболявания. Доказано е, че като питейна вода лекува стомашно-чревни заболявания.
Температурата на водата е 26 градуса и е богата на сяра.Горският път сред широколистна растителност , преминава по левия бряг на Железнишка река и стига до манастир „Св.Архангел Михаил”. В селото има и православен храм „Успение на Пресвета Богородица”, изграден през 1841г. на мястото на съществуващ в миналото православен манастир със същото име. Гега църквата е обявена за паметник на културата.
Иконите от иконостаса са са в стила на Самоковската иконописна школа и са изографисани около 1870г., което личи от надписите в долния им край. Църквата е трикорабна, безкуполна. През 2010г. дървената камбанария е изградена и осветена нова масивна постройка.В долнатачаст на камбанарията има гостна стая, кабинет за свещеника и библиотека.
До с. Железница може да се отиде с автобус №69 с начална спирка при метростанция „Г.М.Димитров”, както и с автобус № 98, който има спирки при метростанция „Джеймс Баучер” и нагоре по бул. „Черни връх”.
Железница предлага няколко интересни пешеходни туристически маршрути. В началото на селището, близо до чешмата с минерална вода, е първата спирка на автобусите.Оттук започва нискообиколната планинска пътека. От центъра на селото в южна посока нагоре за два часа се отива до туристическа база „Академик”. Оттам може да се продължи по маркирана пътека през връх Скопарника до Черни връх. По почти хоризонтална пътека, минавайки над резервата „Бистришко бранище”, подсичкайки връх Голям резен, се отива до туристически център „Алеко”.
Горещо препоръчваме да посетите заслон „Синята стрела” и да се насладите на една вече малко срещана у нас дивна природа в почти непозната източна част на Витоша.Тук се открива чудесен простор и изглед към с. Железница, Плана и Люлинска планина.
Заслонът е построен през 1998 г.и е с надморска височина 1667 метра.Той представлява две малки еднотипни бели къщички с островърхи покриви, алпийски стил. Разположени са една под друга на около 20 метра. До всяка от тях е направена чешмичка, вътре и вън има маси за сядане. Над двете къщички се вее българският трикольор.
През 2013-2014 г. на самодейни начала в иглолистната гора под долната къщичка е изградена трета – изцяло от дърво.
За заслона е най-добре да се тръгне от последната спирка на автобус № 69 в м. Цареви кошари над Железница.Първоначално се върви по път в западна посока и само след 5 мин. се достига кръстовище, където табела ни съобщава, че се навлиза в територията ПП „Витоша”.Минава се по пътя вляво и маршрутът продължава през смесена млада широколистна гора.По-нагоре се достигат кръстовища в голата част на планината. Трябва да се върви на югозапад по отработените пътища, по които видимо е минавано повече. Редуват се долини, широколистни и иглолистни горички.. Непосредствено преди заслона се минава през чудесна млада борова култура.
До заслона се стига за два часа след автобусната спирка.
…………………………………………………
Инж. Георги Петрушев е роден в София. Произхожда от семейство на интелектуалци. Баща му Петруш Христов Йорганджиев е завършил Художествената академия и по-нататък се оформя като пейзажист, изобразявайки красотите на българската природа.
На 23-и годишна възраст Георги Петрушев завършва Висшия лесотехнически институт. Шест години по-късно завършва и Висшия машинно-технологичен институт по специалността „Технология на машиностроенето”.
След още десет години завършва две годишен курс за следдипломна квалификация по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. По-голямата част от професионалния му път преминава в Горското ведомство.
През последните десет години изпълнява длъжността Главен експерт и завеждащ отдел по защитени природни територии в централното управление на горите в България.
Този период от своя професионален живот инж.Георги Петрушев счита за най-щастливия, защото тогава съвпадат професионалните му интереси с неговото любимо занимание, съпровождало го през целия му живот. Да обхожда и опознава българските планини, природните, културни и духовни забележителности , и да ги описва.
Изграждането му като много активен планинар се дължи на грижите за своята теоретическа и практическа подготовка. Завършил е курсове за планински водач и старши инструктор по туризъм. Покрил е изискванията и е добил званието Майстор на спорта по туризъм. За активната му общественополезна дейност за развитието на пешеходния туризъм е удостоен със званието Заслужил деятел на туризма.
Посещавал и изучавал е устройството, организацията и управлението на едни от най-големите национални и природни европейски паркове.
Г.Петрушев е автор на над 2000 статии, репортажи, есета и пътеписи на екологична, природозащитна, горска и туристическа тематика. Автор е на 21 книги, повечето от които са туристически пътеводители за планините – Пирин, Витоша, Люлин, Беласица, Източна Стара планина, Средни Родопи, Седемте Рилски езера. Автор е на книгите „Света гора. Манастирите на Атон” и „Софийската мала света гора” , като и на две фотоизложби -„Природата на България” и „Света гора. Манастирите на Атон”.
Член е на Съюза на българските журналисти и на Асоциацията на европейските журналисти.
инж.Георги Петрушев от десетилетия е голям приятел на община Несебър.От две години той се нареди сред най-добрите сътрудници на сайта „Несебър нюз“.Уверихме са,че публикуваните негови материали предизвикват голям интерес и ще продължим да ги споделяме с нашите интелигентни читатели!
