инж.Георги Петрушев
Непозната е планината Беласица, защото до 1990 г. върху българската част от нея съществуваше строго охраняем граничен режим. Билото на планината , което е и граница със съседните държави бе изключено от каквито и да е присъствия на цивилни лица.
Непозната остана планината Беласица, както за широката общественост, така и за активно практикуващите пешеходен и колотуризъм. Тя е много красива и нежна планина, с крехки и лесно уязвими екосистеми, които предлагат необятни възможности да се получат нови познания за тази уникална в много отношения природна среда.
Беласица е планината на питомния кестен и водопадите. Нейното било и личните и върхове дават най-добрите възможности за наблюдение на заобикалящите я по-близки и по-далечни планини, на Петричко-Санданското поле, прорязано от река Струмешница и на юг от Серското поле с Дойранското езеро и езерото Керкини.
Планината Беласица се намира почти в средата на Балканския полуостров, в най-югозападната част на територията на нашата държава. Тя се простира от изток на запад с дължина почти 63 км и ширина, изчислявана на 8 км, но по-често 4-5 км.
На изток планината започва от Рупелския пролом, където река Струма я отделя от Сенгелската планина. На запад планината достига до Костуринската седловина и Валандовския проход, 482 м.н.в., където е и долината на река Тракийна, десен приток на река Струмешница.
Тук преминава много добър автомобилен път от град Струмица за градовете Нови Дойран и Стари Дойран, разположен край Дойранското езеро.
На север река Струмешница я отделя от по-малката Огражден планина.
От общата площ на планината, около 45 процента, са на гръцка територия, 30 процента на територията на Северна Македония и на българска – 25 процента.
По височина първенец на планината е в.Радомир с 2029,2 м
и след него на запад, характерния в.Тумба – 1880,3 м.н.в., където се събират границите на България с Гърция и Северна Македония.
В този разказ обект на внимание ще бъде само българската част от планината Беласица. Това са северните й склонове, спускащи се стръмно от билото към долината на река Струмешница. Северните склонове са прорязани от дълбоки речни долове. Българската част е обрасла с вековни, отлично запазени широколистни гори, в които се среща питомния кестен на 800-900м.н.в.По-малко са иглолистните култури, залесявани през втората половина 20. век.
На нашата територия от Беласица има пет водопада, които много се различават помежду си с разнообразието на природната картина: Лешнишки, Яворнишки, Мангъро, Дъбицата и Камешнишки водопади. За сравнение ще посочим , че на територията на Северна Македония на Беласица има два водопада, единият от които –Смоларския, над с. Смоларе, е най-величествен, впечатлява с височината на водния пад от 40 метра. До всеки един от тях съществуват подходящи пешеходни пътеки със стандартна туристическа маркировка и указателни табелки.
Цялата българска територия от планината се стопанисва, охранява и управлява от ДГС”Петрич”. При надморска височина 1700-1800 метра, достигат предимно букови и буково-смърчови гори. Над тази височина е субалпийската зона на планината, където голите пространства са наситени с много разнообразни храсти с преобладаващи черна и червена боровинка.
На територията на планината са установени над 1000 растителни вида.В това отношение тя може да се счита за една прекрасна ботаническа градина. Планината е убежище на над 50 вида бозайници, 120 вида птици ,15 вида влечуги и 8 вида земноводни. В тази територия може да се срещнат дива свиня, сърна, заек, фазан, яребица, кеклик и много рядко вълк. Мечки няма.
Горското стопанство в гр.Петрич се разпростира на българската част на Беласица на площ от 10хил.559 хка, от тях държавна собственост са 9хил.918хка, частни гори – 214 хка, гори, временно стопанисвани от община Петрич – 138хка и общински гори 234хка.В съответствие със закона на горите ДГС „Петрич” осъществява контролни функции за цялостно и правилно приложения на закона и предвижданията му по лесоустройствения план върху цялата територия на горския фонд, независимо от собствеността на горите.
Българската територия на Беласица е обявена за Защитена територия от категорията Природен парк в края на 2007 година. Дирекцията на Парка се намира в с.Коларово, където е и посетителския център. Той разполага с голяма зала, в която посетителите научават всичко за растителния, животинския и ландшафтен свят на планината. На територията на природния парк се намира резервата Конгура над Петрич, защитената местност Рупите и природната забележителност Кожух. Цялата защитена територия е включена в Европейската екологична мрежа „Натура 2000”.
Тръгнете ли из планината непременно ще се срещнете с богатата култура на народите, живели по нашите земи. Изобилието на многопластова култура на територията на Беласица и най-близкото обкръжение показват, че ние сме не само създатели на нови културни ценности, но сме и добри пазители на унаследеното от другите народи. Това е голямо достояние на днешните българи.
Всички археологически и исторически обекти в Беласица са добре проучени, съхранени и дават добри възможности за посещения и опознаване.
Съвсем наблизо, на 2км от защитената местност Рупите, в югоизточна посока е археологическата забележителност ХЕРАКЛЕА СИНТИКА. Това е едно от рядко запазените селища, обитавани от човека в праисторическо време, каквото на друго място в Европа не се среща.
В т.н. Петричко подгорие има 12 населени места. От всяко едно започват интересни и привлекателни пешеходни маршрути към билото на планината, до водопадите, до интересни природни и културни забележителности. Тук ще направим описание само на някои от тях, което напълно достойно може да послужи като привлекателна сила за все повече посетители, които да опознаят, обикнат и защитават тази красива планина.
Инж. Георги Петрушев
