Уважаеми читатели,големият приятел на Несебър и наш уважаван сътрудник инж.Георги Петрушев ни предостави за публикуване своята книга „Софийската Мала Света гора”.
Тя е издадена на електронен носител от Съюза на слепите в България.
В книгата са описанията на двадесет и два от манастирите в Софийски район, които имат хилядолетна история и достойно настояще.
С благодарност към автора за неговият уникален труд , ще публикуваме интересната информация за манастирите,която трудно може да се намери така интересно синтезирана и всеобхватна.
В края на миналата година ,започнахме публикуване периодично информация за един манастир в секцията „Общество“ на сайта.Шестата ни публикация днес е за Национален музей Боянската църква:
Боянската църква е била важен, основен обект в Православен Християнски манастир, който се е намирал извън Боянската крепост на севастократор Калоян. Редица автори считат, че това обстоятелство спасило Църквата от разрушаване при превземане на Софийския район от Османските нашественици.
Боянската църква е разположена в южната част на квартал Бояна. Тя е една уникална културна забележителност, с която българският народ има пълно право да се гордее пред света.
Боянската църква „Панталеймон и Свети Никола” се състои от три части, изграждани по различно време. Най-старата, източната, е изградена в края на 10 и началото на 11 век. Тя представлява малка кръстокупулна църква.
През 1259 г. към нея е пристроена двуетажна църква. Построяването и изографисването на тази част са направени по поръчка и с финансовите средства на местния управител и владетел на крепостта севастократор Калоян .
Третата част е каменна постройка и е изградена през19 век.
Най-ценното в Боянската църква са стенописите от 1259г., считани за едни от шедьоврите на Европейската средновековна живопис. Някои специалисти ги определят като предвесник на Проторенесанса в Италия.
Фреските са създадени с изключително зографско майсторство, в което умело се преплитат утвърдените традиции и новият реалистичен поглед към света. Те са най-забележителното постижение на Българската средновековна живопис в 13 век.
Стенописите са разделени в три хоризонтални пояса. Двата горни са заети от Евангелски сцени, на долния са изобразени 16 светци, между които 10-те светци-войни. Севастократор Калоян е търсел тяхното покровителство по време на война.
В купола е изписан образа на Христос Вседържител, заобиколен от ангели и евангелисти.
Интерес предизвикват сцените „Разпятие”, „Слизане в Ада”, „Тайната вечеря”, „Влизането в Ерусалим” и „Носенето на кръста”.
Забележителна като композиционно изграждане е сцената „Христос сред Книжниците в храма”. От особен интерес като художествено творение и документално значение са портретите на цар Константин Тих Асен /1257-1277/, царица Ирина Ласкарина, ктиторите севастократор Калоян и съпругата му Десислава, създадени с тънко психологическо майсторство.
В предверието са изобразени сцени от живота на Свети Никола, монаси, ктиторите на църквата, царското семейство и други.
Боянската църква е обявена за Национален музей през 1968г. и Паметник на културата.
През 1979г. е включена в списъка към Конвенцията за опазване на Световното културно и природно наследство, под закрилата на ЮНЕСКО.
Боянската църква е филиал на Националния исторически музей.
Боянста църква е разположена в потънал в зеленина двор с висока каменна ограда. Правят впечатление трите големи секвои, засадени през 1905г. по поръчка на княз Фердинант. Непосредствено до църквата, от южната й страна, е гробът на царица Елеонора – съпруга на Фердинант, починала на 12 септември 1917 година.
