11223504_10153295916353834_2594663910583715999_n1-300x292

КЪДЕ СА ЕМБЛЕМАТИЧНИТЕ КАФЕНЕТА И КЛУБОВЕ?

 

Photo.George 2006Д-р Георги Чалдъков

 

      In vivo veritas (в живото е истината) – казвали древните римляни. Да се срещаш с приятели и колеги енай-виталният начин за общуване – особено в кафенета, клубове и кръчми.

Преди повече от сто години софийските интелектуалци са отсядали в кафенетата „България“, „Македония“, „Континентал“, „Савоя“, „Роял“ и в Арменското кафене. Но сърцетона българския културен елит пулсирало в кафене „Цар Освободител“ – отворено през 1908 г. в партерния етаж на сградата на ъгъла до храм „Свети Николай Чудотворец“ (Руската църква).

През 1960-те години подобнафункция изпълъняваха кафенетата„Прага“ и „Бамбука“ в центъра на София. Там,около Иван Пейчев, Константин Павлов, Христо Фотев, Генко Генков, Георги Баев, Богдан Бенев, Александър Геров, Ламар, Радой Ралин, Димитър Стойчев, Светослав Иванов и Досю Досев, стояхмеи ние, любознателните студентиот Бургас. Но ги няма вече „Прага“ и „Бамбука“.Както Клуба на писателите на „Ангел Кънчев“ 5 и Клуба на журналистите на “Граф Игнатиев” 4.

Животът на емблематичните кафенета и клубове във Варна и Бургас бе също кратък. През „демокрацията“варненското студентско кафене „Черноморец“ (през 1960-тегодини, наричано „Комсомолец“) и Клубът накултурните дейци се превърнаха в банки и магазини. Клубът на учените – едно от най-привлекателните места през 1980-те – бе реституиран ипревърнат в кръчма, в която няма и атом наука.Докато “Червения овен” (Red Ox Inn) – студентската кръчма в Хайделберг, основана през 1703 г., и до днес пази хилядите автографи на известни посетители, изписани по стените и в книгата за гости – от тях и един бургазлия.

През 1930-те години „Гражданския клуб“(на „Богориди“ 18) в Бургас е място,  където са отсядали интелектуалци и индустриалци на града. Национализацията след 1944 г. ликвидира „Гражданския клуб“, а „демокрацията“след 1989-та разруши артистичния възторг в Клуба на културнитедейци и в Канцеларията на бургаските писатели, къдетоХристо Фотев посрещаше гости от Бургас и цяла България –  от гарата те идваха първопри Фотев.Тогава  „Канцеларията“ ставаше най-голямо присъствие на интелект и метафори на единица площ в България – освен по времето когато Христо Фотев беше сам в нея.

Но вместо да се превърне в Музей на Христо Фотев, „Канцеларията“ се комерсиализира. Същата съдба сполетя и разположенитенаблизокафенета „Куба“ и „Малина“, малко след „Часовника“ – „Пиринчето“ и „Космос“. Докато “Червения овен” (Red Ox Inn) – студентската кръчма в Хайделберг, основана през 1703 г., и до днес пази хилядите автографи на известни посетители, изписани в книгата за гости – от тях и на един бургазлия.

Най-забележителното събитие на кръчмарството вБургас се случва през август 1938 г., когато министърът на просветата Николай Николаев открива Морското казино – най-посещаванатааудитория в Бургас до1995 г., която през март 2011 г.стана един културно фукциониращ център.

Кодът на кръчмарския ген на Бургас е заложен обаче през 1879 г. от Нико Попов – първия кмет на града. Тогава в Бургасимало 1 200 къщи и 2 490 жители. Кметът е съветвал „по-будните да отварят повече заведения за масово хранене, които да улесняват и развеселяват хората, за да забравятпетвековното робство”. Кметът просто е напомнил набургазлиите: „радвайте се на живота, наслаждавайте се намига.”Ехото на joie de vivre и carpe diem все още е отеква в Бургас*, но древните бургазлии тъгуват за забравените кафенета и клубове.

Защото превръщането на духа в материя е пагубно за всеки град.

  • Добре че арменският клуб „Ереван“ (зад църквата „СурпХач“) продължава. да приема бургазлии и гости на града. Приветливостта на „Ереван“, обслужвана от Перси, поддържа интелектуалния и сантиментален чар на Бургас. Както и „Клуба на моряка“ – слизаш от рейса на модерно обновената Автогара Юг и срещу нея „Клуба на моряка”. В коктейлната каюта – пейзаж от алкохол и блясък – капитани, боцмани, моряци и техни приятели – архетипове на колективната психология на романтизма и емоционалната интелигентност на Бургас.

 

 

 

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *