Уважаеми читатели,големият приятел на Несебър и наш уважаван сътрудник инж.Георги Петрушев ни предостави за публикуване своята книга „Софийската Мала Света гора”.
Тя е издадена на електронен носител от Съюза на слепите в България.
В книгата са описанията на двадесет и два от манастирите в Софийски район, които имат хилядолетна история и достойно настояще.
С благодарност към автора за неговият уникален труд , ще публикуваме интересната информация за манастирите,която трудно може да се намери така интересно синтезирана и всеобхватна.
В навечерието на Коледа ,започваме публикуване всяка седмица информация за един манастир в секцията „Общество“ на сайта.
Приятно четене!
……………………………
Кремиковски манастир
„ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ЧУДОТВОРЕЦ СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ”
Манастира е разположен на малък рид надвесил се високо над Софийския квартал Кремиковци на южните склонове на Западна Стара планина. За разлика от много други Православни манастири, сгушени в дълбоки долини и малки горски котловинки той се вижда от далеч. От двора му се открива широк панорамен изглед към намиращото се под него селище, но в ясен ден в южна посока погледа обгръща Софийското поле. Природната картина около манастира оставя у посетителя най-приятни трайни впечатления. Тя е характерна с разнообразието на предимно на широколистната гора и великолепието на стръмно спускащите се склонове на планината. Малко над манастира е местността „Градището”, където има останки от Римска крепост.
По време на Римската империя IV и V век, а и малко по-късно тук на мястото на сегашния Православен манастир е имало малко селище.
След Христа по Римските земи много бързо се разпространява Християнството, въпреки страшните наказания включително и със смърт.
През 313 г. Римският император Константин Велики (306 – 337), по настоятелните увещания и молби на майка му Елена обявява Християнството за свободна религия и премахва гонението и наказанията срещу Християните.Настъпва период на бързо увеличаване броя на последователите на Христовото учение. Започва период на разцвета на Римската цивилизация по днешните Български земи. В центъра на Сердика, днешна София, е изградена най-голяма за онова време култова сграда ротонда, по-късно наречена на името на Свети Георги. В нея през 343 г. се провежда Сердикийския един от първите седем Християнски църковни събори.
През 344 г. на Чирпанските възвишения на 15 км. от днешния гр. Чирпан е изграден първият на Балканския полуостров и в цяла Европа Християнски манастир „Свети Атанасий Велики”.
В и край военни крепости израстват малки или по-големи Християнски манастири. Това става и тук на мястото на сегашния манастир под крепостта „Градището”.
През 395 г. Римската империя се разделя на две: Западна и Източна – Византия. В нейните предели попадат териториите на днешна България.
Древните предци на днешните Българи още през I век стават последователи на Християнството, независимо къде са се намирали те.
В началото на VII век единият от синовете на Кубрат – кан Аспарух със значителна войскова част преминава на юг от Дунава и постепенно, отвоювайки всяка педя земя трайно се настанява на територията на днешна България. Те са добре приети от намиращите се вече на тази територия славянски и други племена като защитници срещу постоянните агресивни набези на Византийски орди.
През 680 -681г. след една тежка и продължителна война срещу Византия Българският владетел кан Аспарух печели победа. Византия признава новата Българска държава появила се в тази част на Европейския континент.
През 717 – 718 г. Голяма конна орда, предвождана от Българския кан Тервел, син на Аспарух напада окупиралите около Константинопол арабски войски, след дълги кръвопролитни битки ги прогонва и значителна част от тях избива. Българските войски са действали на чело с Христовия кръст. Това потвърждава, че християнството вече трайно се е настанило в новата Българска държава.
Християнската църква канонизира и обявява кан Тервел за „Светец и спасител на Европа”.
Българските историци сочат големите заслуги на хан Крум за увеличаване авторитета и укрепване на военната мощ на тогавашна България като една от най-уважаваните държави на Европейския континент.Днешните екскурзоводи в Несебър, София, а и другаде по нашите природни и културни забележителности показват на български и чуждестранни туристи разрушената стара митрополия – храм „Света София” в Стария град Несебър и силно постра9ддалата ротонда „Свети Георги” в центъра на някогашна Сердика от войските на хан Крум. Този Български владетел с разрушителните си действия срещу Християнските манастири и църкви не може да предизвиква гордост сред православните Християни в днешно време.
Край на езическите религиозни пристрастия достигащи до престъпления сред част от населението в младата Българска държава слага Свети княз Борис Михаил през 864 г. с личното си покръстване и приемане Христовата вяра и обявяването
Християнството за единствена държавна религия в България.
Припомняме на кратко някои моменти от историята на появата и развитието на Християнството в това число и на манастирите по нашите земи. В началото на средните векове в Сердикийската област се създават около стотина Християнски манастири. Те не възникват от „Нищото”, а имат своята изстрадана предистория, изпълнена с погроми, убийства и възход.
Още по време на Римската империя край отбранителните крепости се създавали Християнски църкви и манастири. Владетелите разчитали на Божествената подкрепа на Христос, на монасите – на защитата на военните от крепостта.
Предания и легенди разказват, че през IV век на мястото на сегашния Кремиковски манастир „Свети Георги” е имало Християнска монашеска обител. Малка църквица заобиколена от битови сгради за монасите се е намирала в селището под крепостта „Градището”.
Военните нападения на готите в края на IV век и на Хуните през V век са причинявали погроми на първите монашески обители. Тогава е бил унищожен и манастира заедно с малкото селище под крепостта.
През XIV век Българският цар Иван Александър –– (1331-1371) се изявява много активно с дейността си по възстановяването, възобновяването и строителството на манастири. Тогава е изграден отново Кремиковският манастир. Този цар е дарявал Драгалевския, Бачковския, както и Българския Зографски манастир „Великомъченик Свети Георги победоносец” в Света гора на Атон.
След падането под Османска власт в Софийска област били разрушени до основи почти всички Християнски манастири. Монасите били прогонени и мнозина избити. Това е станало и с Кремиковския манастир.
Той бил въздигнат из земята, когато през 1497 г. султан Мехмед II разрешава възстановяването на разрушените манастири при определени условия. Това се е случило и с Кремиковския манастир. Той е вторият възстановен в Софийския район след Драгалевския. Тогава някои Български първенци запазват титлите и влиянието си. Един от тях е боляринът от Софийско Радивой. Той се явява като основен възстановител на Кремиковския манастир.
Голямата трагедия сполетяла семейството на болярина и предизвикала щедростта му към възстановяването на Светата обител. Епидемия от чума повалила и починали двете деца на Радивой. Воден от дълбоката си скръб и голяма любов към Христа той дарил необходимите средства за възстановяването на Кремиковския манастир. В това му Богоугодно деяние той бил насърчаван и подкрепян от Софийския митрополит Калевит.
Първоначално Радивой възстановил малък Християнски храм на мястото на порутената отдавна църквица. Наречен бил „Великомъченик, Чудотворец Свети Георги победоносец”. В последствие около него възникнали едноетажни, битови сгради за монасите.
