1-44

КАПИТАН КОНСТАНТИН КЮРКЧИЕВ ЩЕШЕ ДА Е ИМЕНИК НА 81 ГОДИНИ

 

 

g_chaldykovД-р Георги Чалдъков

 

 

 

Константин Кюркчиев – Коцето, е наш съученик и приятел, роден на 21 май 1939 г. в Бургас, разбира се! Наричахме го още Големия бивол, брат му беше Малкия бивол, защото двамата са синове на бай Димитър – Бивола – голям колоездач и известен морски агент в Бургас. Коцето или Бивола – той от дете пълнееше и другият му прякор стана Дебелия – когато се ожени за една лекарка от София, тя гальовно го наричаше Ragazzo dell‘ Burgas obesus.

Ако кажеш за него „стояхме на един чин“, ще предизвикаш учудване, защото самият той трудно се сместваше на чина. За него имаше по-голям чин, по-големи дрехи и обувки, дори тетрадките и учебниците му бяха по-големи. Навярно в тях е пишело повече, отколкото в нашите учебници, защото Коцето разказваше истории, които ние въобще не знаехме. Беше ученолюбив, завърши гимназия с почти отличен успех. Като пораснахме и тръгнахме по кафенета и кръчми, той винаги сядаше с гръб към стената на масата в ъгъла – да няма никой зад него и да вижда всичко пред себе си. Преди да налее уискито си, обръщаше чашата и с отсечени движения изтърсваше „праха, който му бяха сложили шпионите“ (тази защитна реакция беше научил от Благой Тодоров –Билито – другата бургаска легенда).

Разказваше историите си на висок глас, жестикулираше енергично, ръцете му описваха невероятни лупинги и параболи във въздуха, понякога втренчено гледаше нагоре и изричаше звуци, подобни на „ух“, „уф“, „ах“, „ау“. Обикновено завършваше разказите си с тревожно повтаряне на: „Фурна, фурна (на жаргон – мълчи, мълчи)! Всички ни гледат, всички ни подслушват“.

        Историите с преследването бяха оцветени с много метафори, хиперболи, алегории, уникални жестове и възклицания, но беше трудно да се разбере доколко това се дължи на опитомяване на фактите, както той казваше, и доколко историите му бяха реални събития. Както казват италианците: se non è vero, è ben trovato (може да не е верно, но е добре направено).
В края на 50-те години на миналия век, когато сомалийските пирати не бяха още родени, колумбийци, опиянени от латинореволюциите, плениха екипажа на португалския пасажер „Санта Мария“ – тогава комунистическата пропаганда започна да възхвалява революционерите и дори нарече пасажера Кораб на мира.
Това обаче въодушеви моряците на стражевия кораб „БО“ (Болшой охотник), в екипажа на който бил и Коцето. Те решили да убият капитана, да преминат Босфора и да акустират в някое  пристанище на Запад. Малко след „Емине“ обаче били дешифрирани и всички осъдени от военен съд. Не и Коцето, защото тогава бил в поредната отпуска по болест. Привикали го обаче в комендантството и го запитали: „Ти ли щеше да убиваш капитана с аварийната брадва?“, а  Коцето отговорил, че дори не е виждал такава брадва.
Тогава следователят го запитал дали си спомня, че като ученик ударил учителя си по математика с обувка по главата и Коцето отговорил: „Това си спомням, но за аварийната брадва не знам нищо“. „Щом си признаваш за учителя, значи отдавна те тегли тая работа; като дете – с обувка, сега – с брадва!“ – казал следователят и оставил пистолета си на масата с дуло обърнато точно към Коцето.
След това отишъл до прозореца и оставил Коцето да мисли. Коцето обърнал посоката на дулото на срещуположната страна, следователят идвал към масата и пак насочил дулото точно към него. Разминал му се затворът, но насоченото  към него дуло хвърлило котва дълбоко в спомените му, превърнало се в хипохондрия – мисълта, че някой го следи, не иска да го напуска.

С годините Коцето се изучи във Варна и стана капитан на кораби в океанския риболов. Един ден Билито му изпрати радиограма със следното съдържание: „Коце, убий капитана, продай рибата, чакаме те в Бавария – в ГармишПартенкирхен. Пушките са раздадени, носи куфара с медалите“.

Извикал го първият баро, дошъл и политическият капитан и застанал зад гърба му – пак имало пистолет и пак дулото било насочено точно към Коцето.

Затова сяда винаги с гръб към стената на масата в ъгъла на кафенето, преди да налее уискито си, обръща чашата и с отсечени движения изтърсва „праха, който му бяха сложили шпионите“. И често казва на турски: „Чок шпионларлъ бурда вар“ (има много шпиони край нас).Толкова много, че преди 30 години един бургаски приятел го срещнал на площад „Славейков“ в София и му казвал:   „Здравей, Коце!“, а той се огледал подозрително наляво и надясно и с приглушен глас го запитал: „Кой ти каза, че съм в София?“

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* С малки добавки, от „Бургас. Сантиментални истории”, 2012. Стр. 94-96.

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

One thought on “КАПИТАН КОНСТАНТИН КЮРКЧИЕВ ЩЕШЕ ДА Е ИМЕНИК НА 81 ГОДИНИ

  1. Диан Кюркчиев големия племенник на Коцето.

    Др. Чалдъков, Благодаря Ви за публикацията. Бъдете жив и здрав!

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *