IMG_6683

Ин мемориам:Тодор ТОДОРОВ /05.07.1938 – 31.08.2017/

Ин мемориам

Тодор ТОДОРОВ  /05.07.1938 – 31.08.2017/

ГОТВАЧЪТ Е ВЪРХОВЕН ЖРЕЦ

Тодор Тодоров е приготвял ястия с вкуса на българската кухня във Финландия, Швеция и Норвегия,Италия,Кипър,Португалия,Чехословакия,ГДР и ГФР,Япония и Швейцария. Бил е преподавател в професионалното училище по туризъм в Слънчев бряг и в Института по туризъм-Бургас.

Запознах се с Тодоров през 80-те години,  разговаряхме  понякога надълго и нашироко, и след неговото житие-битие разбрах, че е  школувал по време на престоя си и в швейцарска кулинална академия.Тогава ми стана известно, че когато вижда кулинарните произведения на Тодоров, поднесени на някои от приемите президентът на Академията Рене Крамер,започва разговорите си с него с обръщението: “Господин Професоре” като уважение за кулинарното изкуство, което българинът демонстрира.

Не знаех за смъртта на Тодор Тодоров на 31 август, но и след неговата кончина той ще остане  в онази личност символизира готвача.

Кухнята е главният храм,в който всички се молят.Върховният жрец в него е готвачът.Той лекува всички мъки,грижи и страдания.Велик е Бог и готвачът е неговия пророк.Съдбата на бившия главен технолог по храненето на кк “Слънчев бряг” Тодор Тодоров сякаш е олицетворение на тази перифразирана максима в храма на кулинарията, у нас и в чужбина.

      Първото работно място на Тодор Тодоров обаче не е в кухнята, а на изкопите за строителството на Главна дирекция, общежитията “Лале” и “Кокиче” още в самото начало на изграждането на Слънчев бряг, когато се наливат основите на най-големия ни туристически комплекс.                                                                                                                                                                     Първият му работен ден е на 18 октомври 1960 г.По-късно завършва първия курс за пом.готвачи и постъпва на работа в кухнята на ресторант “Орфей”на 1 юни 1961.

Там трупа опит до 1967 и изминава пътя от помощник до заместник главен-готвач след което  е изпратен в столицата на 6-месечен курс за усъвършенстване в професията и придобива сертификат за главен готвач.След завръщането си работи като главен готвач в “Диамант”,”Тракия” и “Меркурий”, а от 1971 в “Гларус”, където се хранят изключително чуждестранни туристи.Обявен е за кулинар №1 на Националния конкурс за готвачи през 1967, а през 1973 е удостоен с Орден на труда,златен.

С нарастване на изискванията към храненето на туристите през 1974 е назначен за главен технолог в ДФ”Слънчев бряг”, където отговаря за контрола при приготвянето на храната в 113 хотела и 80 ресторанта.През 1976 на международното гастрономическо шоу в Прага е един от малцината кулинари, участващ в два конкурса и печели златен и сребърен медал.

По време на престоя си в Швейцария се запознава с президента на тамошната  кулинарна академия Рене Крамер,като му се представя като обикновен готвач от България. Когато вижда кулинарните произведения на Тодоров, поднесени на някои от приемите, президентът започва разговорите си с него с обръщението: “Господин професоре” като уважение за кулинарното изкуство, което българинът демонстрира.

В знак на признание към неговия професионализъм 14 негови рецепти за приготвяне на ястия са включени в енциклопедията “Интернационална кухня-бюфети и приеми”,издание на Академията по готварство на Швейцария от 1976. Рецепти на Тодоров са включени в кулинарни издания,тиражирани  в Германия, Финландия и Япония.

Неговото верую е цитат от енциклопедията на Френската кулинарна академия: “От първото поемане на въздух след раждане ,до последното си  издихание ,онова от което човек има най-голяма нужда е храната.Да бъдем горди, че служим на тази кауза!”.

Служейки на тази кауза Тодоров специализира френска кухня в клуб “Медитеране”в Слънчев бряг, а след завръщането си от Швеция и назначаването му за главен готвач в “Меркурий”,заведението се превръща в специализиран ресторант за шведски туристи.

Майстор-готвачът Тодоров се превръща в шлагер на сезона през 1971 когато постъпва на работа като главен майстор в кухнята на хотел “Гларус”, чийто ресторант е лукс категория .Тогава той е само на 33 г. Макар и млад, вече е известен с богат кулинарен опит и постижения. Той предлага в менюто на ресторанта разнообразни студени и топли ястия и предястия,салати и десерти.Още през първата година благодарение на него се сервират 17 нови специалитети.Повечето от тях имат френски имена, заради преобладаващата клиентела от френски туристи, които посещават ресторанта на свободна консумация.

В “Гларус”  Тодоров въвежда и поредното си ноу-хау.В менюто се появява позицията: “Ястие по желание и вкус на клиента”, като на поръчителя се дава възможност да присъства при приготовлението на ястието.През този период му се налага да изпълни поръчка за “паеля”.До приготовлението на ястието се стига заради испански турист, женен за шведка,който обиколил целия Слънчев бряг в търсене на ресторант,където се предлага яденето, докато не го насочили към “Гларус”. Испанецът довел цялата си челяд, заснел с камера приготвянето на паелята, започнал да се храни само в “Гларус”, а в следващите сезони пристигал със свои роднини от Испания,чиито кулинарни капризи били задоволявани от екипа на Тодоров.Повторни завръщания стават характерни и за австрийски, френски, германски, английски,шведски и белгийски туристи.Те имат шанса да вкусят от такива кулинарните шедьоври като: филе ”Слънчев бряг”,”Оскар”,”А ла мениджър”,шатобриан “Мексико”,филе “Ориентал”,шницел “Женева”,шведски бифтек.Сред тях най-популярният специалитет на ресторанта е “Гларус”.

Неговата рецепта е публикувана в бр. 86/28.08.1971 на в.”Слънчев бряг”.За приготвянето му се използват: телешко филе 267 г.,олио 15 г.,масло 25 г.,брашно 8 г.,сол 3 г.,чер пипер 0,3 г.,яйца,хляб, миди, пресни домати и краставици,гъби,месо от раци,дафинов лист,бяло вино,гарнитура от тарталетки пълнени с грах,моркови и пържени картофи.

Добре оформената порция от телешко месо, поръсена с чер пипер и сол се потапя в гореща мазнина от двете страни,така че външността й да добие розов цвят.След това порцията се поставя в плато на подложка от панирана филийка хляб,а отгоре й се добавя навито на руло изпържено омлетче.Върху омлетчето се нареждат задушените в масло и бяло вино миди и се прибавя гарнитурата от пържени картофи.

Отделно в стъклена чаша върху лед,се поднася и друга гарнитура от домати, краставици,гъби,месо от раци,а в сосиера-сос от лук, домати, бяло вино, дафинов лист,чер пипер и магданоз.                                                                                                                                                                                                                 Това, в същност е само една от своеобразните визитни картички на Тодор Тодоров.С афинитета си към предизвикателствата и признанието, че да бъдеш добър готвач, трябва да влагащ част от сърцето си във всичко, с което се захващаш, той несъмнено ще остане като една от легендите в дългогодишната история на Несебър.

Поклон пред паметта му!

 Максим МОМЧИЛОВ

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *