web_baner_2 (1)

Димитър Пенев чества 75-годишен юбилей с луксозна биографична книга

 

 

Най-легендарният футболен треньор на България – Димитър Пенев – чества 75-годишен юбилей с луксозна биографична книга в две издания. „Стратега“, както е и прякорът на легендата, е писана в съавторство с журналиста Иво Тонков, като творческият им тандем работи заедно около една година. Дизайнът на красивото томче е дело на Тодор Манолов. Луксозната цветна биография излиза с логото на Книгомания и е с твърди корици, отличава се с високото си полиграфическо качество; съдържа 268 с., включва над 200 снимки, някои от които се публикуват за първи път. Колекционерското издание, което е в лимитиран тираж, е допълнено с три пощенски картички с фотографии на Пената от различни години, както и с негов автограф. Двете издания ще се разпространяват по книжарниците от 30 септември 2020 г. Предговори за „Стратега“ пишат специално журналистите Ефрем Ефремов и Георги Атанасов, а първите положителни отзиви са на Ники Кънчев, Станимир Бакалов, Данаил Кънев, Венци Мицов и Теодор Борисов.

penev pic-2 (1)„Дано днешните младежи имат повече идоли, каквито имаше навремето – личности, заради които да идват на стадиона. Тогава много неща ще се променят. Аз съм част от България и България винаги ще бъде част от мен!“, така започва биографията си Димитър Пенев. Почитателите ще прочетат за детските му години в Мировяне, за различните перипетии в кариерата му – като футболист и треньор, за годините, когато е част от отбора Локомотив Сф, за славното време в ЦСКА, треньорските успехи и световното по футбол от 1994 г., за семейния живот. В книгата присъстват и немалко интересни и забавни истории: например трансферът на Димитър Пенев от Локомотив Сф към ЦСКА става… на бутилка ракия в кабинета на Пенчо Кубадински. Малцина знаят и че с премията от 500 лева за спечелената титла с Локо Сф през 1964 година Пената дава едната част на Никола Котков да почерпи съотборниците му, а останалите пари дава на техните.

Ето какво още разказва в „Стратега“ като ключови моменти от живота си:

 

·         Имам гол – рекорден за мен като време срещу Левски. Вкарах на Бисер Михайлов в 38-та секунда! Поех топката около центъра, сините пазят Цанев и Якимов, а не мен. Стигнах почти до вратата, чак тогава ме посрещнаха техните защитници, аз шутирах от дъгата на наказателното поле и 1:0 за нас.

 

·         Най-сериозният конфликт в националния отбор беше, когато от Левски отказаха да играят – заплашиха, че няма да участват повече за България. Това е в периода на последните няколко мача преди изключително важния двубой в Париж с Франция на 17 ноември 1993 г.

 

·         Премиите за мача във Франция ги обяви бизнесменът Иван Кочев – Чомбе от Петрич. Той каза 8000 долара на калпак, а брокерите ги направиха 10 000. След това накараха Вальо Михов да вдигне мизата на 50 000 долара. Чудо – и тези, които играеха в чужбина, се стреснаха от тази сума.

 

 

***

Официалното представяне на „Стратега“ от Димитър Пенев и Иво Тонков ще се състои на 6.10. (вторник) 2020 г., в клуба на открито Кino Cabana от 18,30 ч. Водещ на събитието ще бъде журналистът Ники Кънчев. Входът е свободен и с охрана, като с предимство ще бъдат допускани лица с предварително изпратени до тях покани. Поради епидемиологичната обстановка ще се допускат в клуба до 350 души. Книгата ще може да бъде закупена по време на събитието.

 

***

 

Димитър Пенев (р. 1945) е една от най-емблематичните и харизматични личности не само в българския футбол, а и в родния спорт. В спортната си кариера се състезава само за два отбора  – Локомотив Сф и ЦСКА, с които печели общо 8 шампионски титли на България и пет пъти Купата на Съветската армия. Като национален селекционер води отбора на България на световното първенство в САЩ ’94, извеждайки „трикольорите“ до бронзови медали. Носител е на орден „Стара планина“ – първа степен.

Иво Тонков (р. 1975) е завършил е УНСС. Със спортна журналистика се занимава от 1996 г. Кариерата му стартира в ТВ „Евроком“, а по-късно е част и от екипа на TV7. В различни периоди работи за електронните издания sport.bgcska.bgfantace.bgsportnamasa.com  и livesport.bg, както и за печатните – „Червените“, „Дерби Мач“ и „7 дни спорт“.

***

Димитър Пенев разказва честно, дори болезнено откровено за житейския си път. Не крие нищо, не се изтъква, самоиронията му е основен похват. Всеки, който чете тази книга, ще бъде поздравен от Димитър Пенев, защото ще влезе във вътрешния свят на един свестен човек и голям професионалист. – доц. д-р Ефрем Ефремов, съзнателен привърженик на ЦСКА от 53 години

Благодарен съм на тази чудесна книга, която ме връща към незабравими мигове в моя живот от детството и досега, в които присъства и великият българин Димитър Душков Пенев. – Георги Атанасов, журналист

Димитър Пенев в целия му блясък. Неподправен, искрен и забавен. Такъв, какъвто го познаваме. Неговата изповед е своеобразна история на българския футбол – от времето на златната декада на 60-те години, през „четвъртите в света“, за да стигнем до настоящата реалност. – д-р Теодор Борисов, спортен журналист

Това не е просто книга, а една човешка съдба, историята на един титан на своето време. – Станимир Бакалов, редактор и журналист

Трифон Иванов беше казал: „Абе говори простичко в съблекалнята, ама като го правиш на терена това, което казва – и се получава!“.  Такъв е Димитър Пенев. Такава е и тази книга – с неговите си думи, простички до гениалност, без да са излишно напарфюмирани! Истинско удоволствие!“. – Данаил Кънев, журналист

В живота ми е имало много радостни събития. Но успехът на българския национален отбор по футбол през 1994 г., воден от Димитър Пенев, заема едно от челните места в тази моя лична класация, почти наравно с раждането на сина ми и сватбата с любимото ми момиче. И тази книга затова е специална вече и за мен, защото успях да опозная още по-добре човека Димитър Пенев. – Венци Мицов, музикант и журналист

Димитър Пенев е отделна Вселена в нашите гранични територии. Генезисът на правоговора и вероятно и на правописа на Пената, също е извънземен. Там, в тази граматическа отделна си планета, царува „Борис Три“ и точка по въпроса! Чичо Митко, ти си национално богатство! – Ники Кънчев, телевизионен и радиоводещ

 

 

Откъс:

 

СКАНДАЛНИЯТ МАЧ

 

Когато се върнах в ЦСКА, Никола Ковачев – Тулата, беше кандидат за треньорския пост. А Серги Йоцов не беше. Ние с Паро Никодимов станахме треньори. Той имаше диплома от ВИФ и така бе назначен за старши, а аз – за помощник. След полусезона Стоян Йорданов започна като треньор на вратарите. Тогава за първи път вече имаше и такъв пост в щаба. Някои от опитните ни футболисти бяха доста млади, сега това го няма. Имахме голям подбор, добър материал. Казармата беше задължителна за всички. Не влизаха тези, които имаха заболявания. Но за сметка на това имаше трудови войски, какъвто и да си – отиваш на работа, взимаш някой лев, отбиваш и военна служба. След нашето идване станахме първи.

А Манол Манолов беше на мостика, когато смениха имената на ЦСКА (1984 г. – юни 1985 г. – б.а.). Преди това бях още треньор в Кувейт, наблюдавах мача с Левски–Спартак на трибуните, а на сутринта промениха имената. Трябваше да си оправя документите, за да се връщам в Ярмук, но ме стопираха от министерството и от клуба. Нямаше как да реагирам. И станах помощник на бате Серги (Серги Йоцов е треньор от юли до декември 1985 г. – Б.а.).

След 16-ия кръг Йоцов беше освободен заради загубата от Сливен като гост 0:1. Беше 11 декември 1985 г. След това станах аз старши треньор ( декември 1985 г. – август 1990 г. – б.а.). По време на финала беше едно дърпане и посягане, беше планирано месеци преди това, за да има промени в структурата. Иначе по цял свят такива спречквания на терена има десетки, стотици, но… тук тогава беше различно. За да направят обединенията. Години преди това се бе случило същото със Славия и Локомотив София.

Подписката, която събраха феновете на Локомотив, беше уникален прецедент на проява на гражданското общество в тези години. Славия бе много добър отбор, така беше и с Локомотив.

Целият състав на Локото тогава почти не взимаше участие, техните футболисти бяха все резерви. По това време Иван Димитров вече беше в столичния Академик, като преди това беше поиграл и малко в Спартак София. Котков трябваше да отиде в Спартак Сф, но при това обединение се озова в Левски. Дори и аз имах покана за Спартак преди казармата. Имало е приказка между футболистите – Жечев, Китов, но аз си останах в Локото, там бях израснал.

Разформироването на ЦСКА и Левски е държавно решение, но го криеха. Имаше и много, които отговаряха за това, но не разбираха футболния език. Знаете, че е трудно под една мишница да носиш две дини, по-добре е да ги разпределиш по една под всяка.

В онези години у нас тези неща не се предаваха по телевизията, това се случваше по другите стадиони и държави. Взеха бързо решение, за една нощ.

През 1985 г. имаше сигнали месеци по-рано за това. Учудващо беше решението. И при нас е имало обединение със Септември, Червено знаме, минал съм ги тези етапи като състезател.

 

КАК МОЖЕХА ДА ПОГУБЯТ ХРИСТО СТОИЧКОВ?

 

Предстоеше ни мач след наказанията за Купата през 1985г. Стоичков беше в поделението в Стара Загора. Тогава Никола Цанев, Бог да го прости, беше администратор на ЦСКА. Отиде да го вземе и да го докара в Сливен, където гостувахме. От Стара Загора Цанев се върна в София, а ние бяхме в Сливен. След два часа мачът трябваше да почне, него го нямаше. Половината от картотеките трябваше да се заверят във Футболния съюз и Стоичков като войник го върнаха в София от Стара Загора. Аз им казах да дойде направо в Сливен. Голяма каша. Картотеките пристигнаха чак на почивката, а Ицо започна без документи.

Обърнах се към Кольо Цанев: „Капитане – така му виках, още от състезателните години, когато той беше първи капитан, а аз втори – какво стана бе, мама му стара?“. Картотеката нали му е в БФС, трябва да му я взема. Аз говорих със съдията, после и с него, познава Цанев, уверих го, че ще я донесат. Телефони нямаше, на кой да звъннеш? Казах му, че тръгват. Съмнявах се, че ще дойде за първото полувреме. Митко, братът на Кольо Цанев, също беше съдия. И първото полувреме играхме без картотеки. Ицо се представи добре, подаде за единия гол.

 

„ПЕТИЦАТА“ СРЕЩУ ЛЕВСКИ, ЧЕТИРИТЕ ГОЛА
НА СТОИЧКОВ И ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

ЗА ЗАГУБАТА С 2:7 ОТ СИНИТЕ

 

Имахме предварителна програма – контроли, официални мачове за първенство, за Купата, евротурнири. Играеш навън контрола, след два дни у нас за първенство, после евротурнири. Наситена програма, сгъстена, но всички издържаха. Имало е случаи в един месец да играем 2–3 мача навън – покана, за която се плащаше на клуба и в касата влизаха свежи постъпления. ЦДНА се знаеше навсякъде, след това и ЦСКА. Там сверявахме и часовника.

Много мениджъри ни гледаха, въпреки че не можехме да излизаме по наше време. Ръководството ни винаги е искало да играем контроли навън. Промени на екипировката – „Пума“, „Адидас“, големи марки. Преди години българските отбори играеха с един екип

цял сезон, сега е различно. Ние имахме една официална фланелка и една тренировъчна – българско производство, всичко памучно, голямо качество. Но толкова. За времето си беше идеално, но сега всичко се промени.

И да се върна на мача с Левски, който загубихме с 2:7. Много хора не знаят, че един от нашите вратари, Станчо Бончев (28 мача за ЦСКА в периода от 1967–1969 г. – б.а), не беше на резервната скамейка. Не ходехме тогава на лагери, а в деня на мача ни викаха за обяд. Разбор, почивка в софийски хотел, след това в хотела на „Народна армия“ – пак почивка, разбор и излизахме на терена. Не ни е минавало през главата, че можем да загубим този мач, камо ли с такъв резултат. Бяхме страхотен отбор, който неслучайно в края на сезона 1968–1969 г. стана шампион и спечели Купата на Съветската армия. Контузията на Стоян Йорданов още при изравняването оказа влияние. При втория гол на противника той искаше смяна, но нямаше кой да влезе. Жеката вкара още във 2 минута (Всъщност това е автогол на Иван Вуцов.

В протоколите е записан Жеков, но той дори не играе с топката. Аладжов пробва да изчисти и уцелва Вуцов. – Б.а.), но Гунди изравни малко след това. Вторият гол падна в средата на полувремето, а третият веднага след него (Аспарухов 7’, Сашо Костов 23’ и Янко Кирилов 24-ата – б.а.).

Няколко пъти аз и мои колеги реагирахме, обръщайки се към скамейката. Данчо Филипов беше със скъсан ахилес. Но го нямаше и Станчо Бончев. Не беше пристигнал. Имаше качества, добър вратар, игра горе-долу година в ЦСКА. Не знам какво е станало, но странното е, че ние като състезатели не го забелязахме, треньорското ръководство също. Чак когато ни вкараха два гола, тогава се усети липсата му. Йорданов имаше комоцио, искаше смяна, но трябваше да продължи. Нищо не е виждал в дадени моменти.

Иначе резултатът щеше да е друг със сигурност. Едвам се движеше Стоян, но остана на терена, не предаде отбора. За пореден път доказа, че е голям мъжкар и достоен за уважение. За уважение е и постижението на Христо Стоичков. При 5:0 Камата вкара четири гола на Левски, имахме голям шанс да върнем за онази загуба от 1968 г. Но все едно някой дръпна ръчната спирачка на Ицо, дори той искаше смяна 15 минути преди края. Не го смених, защото преди това в игра пуснах Стефан Бачев на мястото на Трифон, а Ивайло Киров замени Патрик Витанов и нямахме право на повече смени. Каза, че имал травма. След време разбрах, че не е било нещо сложно. Аз трябваше да обърна внимание, но нямаше как.

Любо Пенев беше преминал във Валенсия, а Левски отпадна от Антверпен след драмата 3:4 и дойде този мач. Не знам дали можеше да бъде по-категоричен резултатът.

В Музея на славата на ЦСКА са и трофеите на Христо Стоичков – „Златната топка“, „Златната обувка“… Бях му треньор в ЦСКА, в националния отбор. За Барселона заминахме с Емо Данчев. Тримата пътувахме до Испания, за да се срещнем с Кройф. Тогава говорихме за качествата и амбициите на нашия футболист, на Ицо.

Хъсът му беше невероятен и всички знаят историята му с Барселона и успехите. Когато споменеш Христо Стоичков, независимо дали го харесваш или не, винаги в гънките на мозъка ще ти изплуват някакви моменти с него на футболния терен. Гений! След като клубовете тогава дадоха добра цена за Ицо, Емо и Любо, значи не са били хлапета, а звезди. Никой не дава толкова пари за деца.

Стоичков беше за пример за поколенията след това. Не, Гибона (Божидар Искренов – Радостта на народа, който години по-късно облече екипа на ЦСКА. – Б.а.) не е идвал до скамейката ни и не се е молил да не им вкарваме още. Приказки на фенове. И те техните така си говорят, когато загубихме 2:7, въпреки че поведохме в резултата, бяхме много по-добри тогава.

За онзи мач през 1968 г. Митата Якимов на почивката, при резултат 1:4, каза в съблекалнята: „Спокойно, сега ще вкараме четири и ги обръщаме“. Такова ни беше самочувствието по това време.

Винаги имахме какво да си кажем в съблекалнята, след като свърши треньорският анализ. Постоянно беше при нас: „Айде, пичове, излизаме и бием, ние сме ЦСКА бе!“.

Бяхме силни футболисти. Но когато не атакуваш и нямаш удар или два, как ще ги върнеш тези голове? Напротив, отваряш се, увличаш защитата, халфовете и даваш предпоставка да ти вкарат още попадения. Ушите се запушват, не чуваш нищо, нещата не

вървят… Но на другия ден се събираме и очи в очи в съблекалнята си казваме нещата, а конкуренцията чака – правиш една-две-три смени за следващия двубой. Нямаше санкции след 2:7. Спор няма, тежка беше обстановката, ние очаквахме обаче наказание. Е, нямаше да ни дадат пушки и автомати. Двамата капитани на отбора и треньорът имахме разговори с генерали. Нищо повече.

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *