IMG_9455

ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ В СТРАНДЖА И МАЛКО ТЪРНОВО

 

 

(ОДРИНСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ НА ВМОРО)

 

сн. Петрова нива (1) След освободителната Руско-Турска война през 1877-78 година и особено след несправедливия Берлински конгрес, който оставя Одринска Тракия в пределите на Османската империя, много българи от Странджа напускат родните места и се преселват в България. Бежанците от Странджа се заселват в близките региони – Хасковско, Бургаско и Варненско и това е разбираемо – надеждата един ден родните места да се присъединят към майка България не ги напуска. Въпреки реформите, които са предвидени по чл. 23 от Берлинския договор за останалото в Турция християнско население, положението на българите в Източна Тракия не се подобрило.

През 90-те години на 19 век назряват условията за канализиране на националноосвободителната борба на българите в Османската империя в обща Македоно-одринска организация. Основни дейци на организацията са преди всичко емигранти от Македония и Одринска Тракия в България. На 12 май 1896 г. роденият в Малко Търново адвокат Петър Драгулев, заедно с брат си Никола и Петко Киряков (капитан Петко войвода) основават във Варна емигрантско дружество „Странджа“.

В края на годината в Бургас се учредява клон на дружество „Странджа“, в ръководството на което са основно емигранти от малкотърновско – Стоян Петров, Григор Дяков, Георги Кондолов. От 19 до 21 февруари 1897 г. в Бургас се провежда първият конгрес на дружеството, на което се взема решение за подготовка на населението в Одринско за въоръжена борба за освобождение.

Влиянието на ВМОРО в Одринска Тракия се засилва, след като през 1897 г. в Лозенград е назначен за главен учител Лазар Маджаров. Той започва да основава комитети в Лозенградско, Бунархисрско и Малкотърновско. До 1899 г. емигрантските организации на дружество „Странджа“ се вливат във ВМОРО.

част от МОВ -2 (1)  За да заздрави и масовизира организацията в Странджа, през пролетта на 1900 г. Гоце Делчев посещава Бургас и прави обиколка в Лозенградска, Бунархисарска и Малкотърновска околии. При обиколката си той е придружаван от Стоян Лазов и Лазар Маджаров. Делчев установява, че организацията на комитетите е слаба, необходимо е организирането на агитационни чети, които да разясняват делото и подготвят и покръстват хората за въоръжена борба. С пламенните си слова Гоце Делчев въодушевява жадните за свобода младежи, вдъхва им надежда и вяра, че при добра организация ще могат да се освободят от турския ярем.

При обиколката в Странджа, на няколко пъти се появили спорове между Делчев и Лазов по отношение целите на борбата. Докато за Гоце Делчев целта на борбата е постигане на автономия на Македония и Одринско, то Стоян Лазов е държал за присъединяване на освободените области към майка България.

Ето разказа на двама от очевидците на нелегалното посещение на Гоце Делчев в Малко Търново  през месец март 1900 г. – Стефан Добрев и Лефтер Мечев:

„В ранна пролет получих от с. Дерекьово бележка от Маджаров, че пристига с двама другари, та да наредя посрещането им. Същевременно получих и от Яни Читаков съобщения, че иде в М. Търново „Македонският Васил Левски“, така гласеше съобщението от Лозенград за Делчев…

Маджаров бе облечен в скъсани бозави дрехи на лозенградски баджия (лозокопач) и със скъсан и овехтял фес. Делчев и Лазов бяха в нови гайтанлии черни потури, салтамарки и пояс. Лицето на Делчев бе продълговато и изпито, очите му големи, веждите – хубави, косата черна и добре подстригана, мустаците черни и засукани, погледът му – внушителен и проницателен. Портретът му не изтразява онова, което лъхаше от него тогава.

В къщата на Мечев Делчев ми разправи за положението на организацията: колко души са посветени, какъв е духът им, какво оръжие имаме, има ли хора, които да пречат на организацията и кои села са организирани. Описах му положението в града и връзките ми само с Паспалово, Граматиково и Велика.

В същата къща представих на революционерите Р. Петров, Ефтим Казаков и някои други още. Пред тях Делчев говори за свободата и че не бива да се надяваме на други, защото сами можем да се освободим от турците, стига да се организираме.

След това събрание гостите пожелаха да идат във Велика. Аз от по-рано още забелязах, че на Маджаров му е студено, па и той се беше оплакал, че кракът му е замръзнал. Без да ги питам, намерих им дрехи. Делчев и Маджаров отказаха да ги облекат. Последният дори каза, че не иска да се изнежва, а трябва да се кали и че ревматизмът на крака му ще мине. Лазов обаче облече това, което му дадох върху дрехите, които носеше.

На събранието приказваше главно Делчев и тук-таме само Лазов. Аз приказвах насаме с Маджаров. В М. Търново не се прояви недоразумение между Делчев и Лазов. Отпосле, като попитах в Бургас Маджаров защо Лазов не взема участие в движението, отговори ми: „Стефане! За тези работи искат се работници, работници“.

Революционерите престояха в М. Търново няколко дни и то все у Мечев. Първоначално купувахме храна от дюкяните. За да не създадем съмнение, наредихме да се меси хляб в същата къща.

Посещението им окуражи посветените от мене младежи в Търново. Организацията се засили. Два пъти събирахме помощи.“

А ето и разказа на Лефтер Мечев:

„През март 1900 г. Лозенградският комитет покани Малкотърновския да прати човек в Лозенград на среща с Гоце Делчев, Маджаров и Стоян Лазов. Изпратиха мене. Намерих нелегалните в къщата на баба Полихроня, у която живееше учителят Илия Тошев (македонец), той влизаше в комитета заедно с Д. Груев. Казаха ми, че революционерите ще дойдат в М. Търново, за което ще трябва да им се приготви прием.

Отидоха в с. Дерекьой, гдето също имаше двама-трима. Оттам отиде куриер и съобщи на Ст. Добрев да ни посрещне по шосето за Лозенград, до кюприйката под М. Търново. Стигнахме преди съмване, не ни посрещнаха. В града сам намерих Добрев в квартирата му. Заведох ги у нас.

При нелегалните се явиха у нас Ст. Добрев, Петко Жребечков, Тодор Джелебов, Евтим Казаков и аз. Гоце Делчев ни говори за положението на раята, за македонската организация и за нуждата да се работи смело и планомерно. Говори ни с увлечение и хубаво, та се въодушевихме заедно с него всички. След два-три дни тримата гости си заминаха, като дадоха последни инструкции как да се действува за премахване на робството.

Тодор Джелебов ги заведе пак в Лозенград. Малкотърновският комитет увеличи членовете си, като покръсти Георги Кастадиев и Георги Димов Мънев (Мънин), осигури младежи, с които се събирахме и пеехме революционно-патриотични песни. Организацията в М. Търново почна да работи и в селата. Маджаров бе турил вече начало, още като главен учител в Лозенград, в с. Курудере, а Ст. Димитров — в с. Паспалово и с. Велика.

Във всички останали села на нашата околия комитетът ни хвърли семето, главно с влизането в него на Димо Янков и Райко Петров, понеже при тях отиваха да пазаруват селяните от Камила, Цикнихор, Керациново, Кладара.“

IMG_9513 (1) Признателните граждани на Малко Търново поставиха паметни плочи за пристигането на Гоце Делчев в града. Едната е в местността „Кюприйката“, а другата пред къщата на баба Мария – бабата на Лефтер Мечев, където революционерите престояват три дена при посещението им в Малко Търново. Време е в града да бъде издигнат паметник на водача на освободителната борба в Македония и Одринско – Гоце Делчев.

Малко Търново го заслужава, защото в края на юни 1903 г., на конгреса на ВМОРО на Петрова нива делегатите единодушно вземат решение да подкрепят своите братя от Македония и се вдигнат на въстание на 19 (6 ст.ст.) август 1903 г. – Преображение. А Преображенското въстание се проведе основно на територията на Малкотърновска околия, изнесено от чисто българското му тогава население.

Илюстрации:

  1. Дигитален архив „Тракия-Геопан”, Исторически музей „Проф. Ал.Фол”-Малко Търново и личен архив Георги Бъклев – Малко Търново.

 

Автор: Георги Бъклев,

Председател на Тракийско дружество

„Дико Джелебов”, Малко Търново

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *