Фотограф: Цветелина Белутова
Докато премиерът Бойко Борисов ударно спира обществени поръчки заради съмнения, в един и същи ден през миналата седмица – четвъртък (18 февруари), се случиха едновременно няколко събития в парламентарната и в съдебната власт, през които минава свързваща нишка и общ смисъл.
– Парламентът избра съдебните инспектори към Инспектората на Висшия съдебен съвет без обсъждане и без нито един въпрос от депутати, по предварителна непублична договорка, диктувана от ГЕРБ чрез председателя на парламентарната им група. Конституцията и проектът за промени на Закона за съдебната власт възлагат на Инспектората към ВСС разширени правомощия за пресичане на корупцията, търговията с влияние, зависимостите в системата на правосъдието;
– Цветан Цветанов бе предложен и избран да оглави вътрешната комисия на парламента, която играе ключовата роля в контрола над охраняването на демократичния ред;
– Висшият съдебен съвет – чрез мнозинството, контролирано от главния прокурор Сотир Цацаров, отхвърли предложението за възобновяване на проверката по скандала „Яневагейт“, в който се преплитат зависимости, търговия с влияние и заличаване на границите между властите, като в гласуването участваха (естествено с вот „против“) и замесените в разговорите Янева – Чаналова председатели на комисии. Без да им мигне окото, че са в крещящ конфликт на интереси, и ако не буквата на закона, поне елементарното чувство за приличие трябваше да ги спре от участие във вземанено на решение, което пряко ги засяга. (Цацаров си тръгна преди гласуването, но неговото мнение за възобновяване на проверката е известно – публично го беше го нарекъл „цирк“.)
– Същото мнозинство на ВСС след сразяващи реплики на главния прокурор срещу всеки опонент назначи фаворит на Цацаров за зам.-шеф на Великотърновския апелативен съд, с което ръководителят на прокурорската институция даде да се разбере, че той решава кадровите въпроси. Не само за обвинението (прокуратурата), което би било нормално, но и за арбитъра (съда), което е недопустимо и години наред и критикувано от всички европейски органи (само Венецианската комисия го е повторила поне десетина пъти).
Свързващата нишка – Цветанов и Цацаров, новите стари кадровици на съдебната власт
Сред съдебните инспектори поне три имена заслужават специално внимание, защото са се произнасяли в полза на Цветан Цветанов в битката му срещу съдия Мирослава Тодорова, тогава председател на Съюза на съдиите, която през февруари 2012 г. заведе дело за клевета срещу Цветанов (тогава вътрешен министър), а през юли същата година беше уволнена дисциплинарно от ВСС под предлога за забавени мотиви по дела. (На фона на пощадени и повишени за същите и по-тежки нарушения фаворити на тогавашния вътрешен министър, сред които и самата Владимира Янева – да, същата).
Лидия Стоянова, съдия от ВКС, подкрепена за съдебен инспектор от ГЕРБ
През 2012 г. тя председателства състава на ВКС, който изпрати в Пловдивския районен съд делото на Мирослава Тодорова за клевета срещу Цветанов. Това стана в момент, когато вътрешният министър се намираше на върха на силата и славата и вече делеше публично съдиите на добри и лоши, посочвайки Сотир Цацаров – тогава шеф на Пловдивския окръжен съд, за най-добрия сред добрите, а медиите открито шумяха с името му като фаворит на Борисов и Цветанов за главен прокурор. Загадка и досега остана как съдия Стоянова избра сред стотината районни съдилища в България точно в Пловдив да прати делото с подсъдим Цветанов…
Но в следващите месеци делото Тодорова v/s Цветанов свърши своята работа, а сега, от дистанцията на времето, още по-ясно се вижда какво е трябвало да се свърши под вещия надзор на самия Цацаров: Шефът на Районния съд, в който бе оправдан Цветанов, се изкачи на стола на Цацаров за председател на Окръжния съд, а Цацаров стана главен прокурор. Преди това обаче всичките съдии в неговия съд си направиха отвод за обжалването на оправдателната присъда (без да им е искан отвод от Тодорова), което, заедно с подозрителното забавяне на мотивите, осигури достатъчно време, за да дойдат изборите през 2013г. и Цветанов да се сдобие с имунитет и да стане неподсъден.
Любомир Крумов, съдия от Софийския окръжен съд, предложен за съдебен инспектор от ГЕРБ
След като целият Пловдивски окръжен съд си направи отвод, ВКС разпредели делото на Софийския окръжен съд. А през октомври 2014 съдия Крумов го спря заради отново придобития имунитет на Цветанов, избран за депутат в сегашното Народно събрание.
(Трябва да направя съществена уговорка: съдия Любомир Крумов просто е изпълнил закона, той е бил длъжен да спре делото в момента, в който Цветанов се е сдобил с имунитет. Приемам, че и съдия Лидия Стоянова като председател и докладчик на състава на ВКС, който е изпратил делото точно в Пловдив, въпреки че обичайната практика е да се предпочитат най-близките съдилища, каквито в случая са в Софийския и Пернишкия съдебен район, не е задължително съзнателно да е услужила на Цветанов и Цацаров. Същественото е друго – че те, самодържците на властта, са доволни. Проблемът е в изкривената представа на Цветанов, че правосъдието го има тогава, когато решенията са в полза на самодържеца, за да бъде стабилна властта. И които съдии я осигуряват, тях той възнаграждава, очаквайки – внимание! – те да продължат да „съответстват“ на неговата представа за ред и законност.
Така диктува манталитетът на партийния политик тип Цветанов, чийто манталитет не допуска, че някой по вътрешно убеждение извършва каквото и да е. И на това основание преценява, че „тоя съдия“ е достоен да бъде номиниран от ГЕРБ за съдебен инспектор…Не са важни други качества – професионализъм, независимост, кураж да устояваш на натиск. Напротив – такива качества те правят враг и дестабилизатор на властта. А дали избраните с подобна мотивация магистрати за инспектори ще бъдат „съответни“ на очакванията на Цветанов – изборът е техен.)
Този е проблемът и порокът на този вид кадруване. Та Цветанов толкова много се стара да избегне призоваването за делото „Тодорова“, да запуши и затлачи този процес, докато паралелно си сваляше сам доброволно имунитета по делата на прокуратурата (но не и по делото за клевета), че стигна до комични висоти в играта на криеница със съда: три дена централата на ГЕРБ го кри от призовкарите, адвокатката му лъга за адреса на кантората си, докато най-сетне ЦИК обяви резултатите от изборите и той се скри в имунитета си в сегашното Народно събрание.
(Предстои да изтече давността по делото за клевета – Цветанов се спаси от Мирослава Тодорова, какъв триумфален повод за гордост на председателя на комисията за вътрешна сигурност и обществен ред.)
Теодора Нинова, съдия от ВКС, подкрепена за съдебен инспектор от АБВ
Като член на предишния ВСС, тя изнесе важна част от атаката срещу Мирослава Тодорова. Нинова беше сред вносителите на предложението за дисциплинарно производство срещу Тодорова, която към онзи момент бе припозната от Цветанов като неговия основен противник. Нинова, която сега ще чисти съдебната власт от корупция и зависимости в качеството си на съдебен инспектор, стана известна и с репликата си, че „случаите с Красьо Черния, магистратските терени край Приморско и лобистките скандали не са опетнили репутацията на ВСС.“
Любка Кабзималска, прокурор от Софийската районна прокуратураq eдинствена кандидатура на ДПС
– властелина на съдебната власт (по Бойко Борисов от 2014), тоест договорена твърдо да бъде избрана. Тя не се е произнасяла по дела на Цветанов, но пък беше острието в битката на Цацаров срещу члена на ВСС Камен Ситнилски, когото главният прокурор беше припознал за основен опонент. Кадровикът в парламента Цветанов услужва на кадровика в cдебната власт Цацаров, който хем му завежда дела (на Цветанов), хем му спира обвиненията…
В Инспектората на ВСС в крайна сметка не бяха допуснати магистрати, който да са известни с принципи и критичност към номенклатурния затворен кръг на системата, който се самопроизвежда в интерес на себе си, за да търгува властта си с другите власти. Изборът говори за внимателен подбор на „наши хора“ – реформа друг път.
А Реформаторският блок кима и гласува, за да оварди позициите си във властта. И говори за съдебна реформа, която щяла да „бъде продължена докрай“. Гарантирана от Цветанов ?! И осъществявана под надзора на главния прокурор – докато избира председателите на съдилища. И докато проверява сам себе си.
Докато липсва обществена памет и сетива за ставащото пред очите ни, каква съдебна реформа?
Как ви се вижда всичко описано по-горе, в контекста на избора на Цветанов да оглави вътрешната парламентарна комисия… Въпреки решението на ВКС по делото за шестте „НЕ“, че е осуетил наказателно преследване (той бе оправдан заради пропуск в обвинението, а не защото е действал правомерно)… И въпреки че се прочу като един от екзекуторите на независимостта на магистратите, докато беше вътрешен министър…
Това би било немислимо във всяка държава с реална опозиция, свободни медии, будно обществено мнение. Би било изключено в общество с памет и със сетива за допустимото и недопустимото – там хората щяха да схванат, че едно е съдът да те обяви за невинен, защото не си извършил нарушение, съвсем друго е да си оправдан заради несвършена работа на прокуратурата. А като припомним че по едно от делата – за подслушването с т.нар. кечъри, самата прокуратура спря да поддържа обвинението си със смешния мотив че законът бил променен (но този мотив не беше използван за други обвиняеми) се прояснява съвсем свързващата нишка.
С две думи – докато Бойко Борисов спира обществени поръчки и се снима с хигиенистките на летището – и това става ярка новина в централните емисии, тече паралелно бетониране на номенклатурния щит на съдебната власт заедно с връщането на Цветан Цветанов на сцената, което ще я опази от промени – и това не се превръща в медиен и обществен фокус.
Липсата на реакция отникъде и на памет, и то памет за събития от едва изтеклите близки години, е най-ясният знак, че и като държава, и като общество сме в сериозен, необратим разпад.
И няма на кого да се сърдим.
