full screen background image
debat-antikorupci-1

АБВ:Антикорупционният закон създава мракобесна среда

Ако антикорупционния закон бъде приет трябва да се сезират Конституционния съд, Венецианската комисия и други международни правни организации, заявиха от АБВ.

От АБВ настояватза незабавни консултации на правосъдното министерство с Венецианската комисия по казуса с антикорупционния закон.

Антикорупционният закон създава мракобесна среда. Ако президентското вето бъде отхвърлено и той бъде окончателно приет в този си вид, трябва да бъде атакуван в Конституционния съд, пред Венецианската комисия и други международни институции. Това заяви лидерът на АБВ Константин Продановна обществен дебат по темата, иницииран от политическата формация. Той посочи редица нередности в текстовете на закона като например факта, че ръководството на новата антикорупционна комисия ще се избира с обикновено мнозинство от Народното събрание, механичното сливане на институции в нов мегаорган, създаването на поредното звено за използване на специални разузнавателни средства, което няма да подлежи на никакъв контрол. „Тревожи ме и това, че в последния момент бяха занижени професионалните изисквания за заемане на ръководни длъжности за шефа и заместниците на комисията. Това ми напомни за случай през 2013 г., в който се шиеше униформа за определен човек. Ще се въздържа едва-едва да не честитя избора на предизвестения председател на новия орган“.

Според  Проданов новата антикорупционнаструктурае създадена така, че може да се използва от управляващите като бухалка за мачкане на политически неудобните опоненти. Той изрази недоумение и от факта, че от текстовете на закона е отпаднала частта, касаеща органите за местно самоуправление, които боравят със сериозен финансов ресурс. „Между първо и второ четене на закона бе променен неговия обхват. Изключени са представителите на местната власт. Миналата година през органите на местната власт са разпределени около 4 млрд. лв. от обществени поръчки. Управляващите владеят на практика всички областни градове, голяма част от общинските. Направете си сами извода защо кметовете са извадени от обхвата на закона. Там няма ли предпоставки за корупция? В същото време като обекти на разследване са вкарани хора като ръководителя на БАН, архитекти, лекари и шефове на болници.Другото, което много ме притеснява е така нареченото обосновано предположение, което обръща презумпцията за невиновност. На практика всеки един човек, посочен от тази комисия става виновен до доказване на противното. Друг много тревожен момент е, че в закона отпада защитата за подаващите сигнали. И аз питам – кой нормален човек би подал сигнал за корупция при положение, че утре ще подхванат него, след като намерят начин да оправдаят корумпирания? Т.е. единствените, които ще подават сигнали ще бъдат тези, които са сигурни, че няма да бъдат преследвани, а това са хората на властта“, посочи Проданов. По повод на  механичното обединяване на вече съществуващи звена в нов орган, той отново изтъкна, че това няма да даде резултат и подчерта, че досегасъществуващите институции са достатъчни, за да се пребори явлението корупция. По думите му обаче те са неглижирани от държавата, не им се поставят задачи, а техните доклади не се вземат предвид. „Ние апелираме и към президента, и към опозицията в парламента да бъдат сезирани  Конституционния съд и Венецианската комисия, която не е потърсена нито веднъж за консултации по този антикорупционен закон. Ще се консултираме и с експерти, за да видим какви варианти има този закон да бъде атакуван и пред международни институции“, заяви лидерът на АБВ.

Думите му допълни и Румен Петков – член на ИБ на АБВ. „Настояваме министъра на правосъдието да се обърне към Венецианската комисия сега, с настояване да получим тяхната позиция по този закон. Това е един възможен  изход от ситуацията. Можем да се обърнем и към Съда за правата на човека. Да видим тяхната позиция относно редица инструменти, които са предвидени в това антикорупционно законодателство. Не съм особено удовлетворен от аргументите, които президентското вето използва пред Народното събрание, но то може да послужи, за да се изготви впоследствие един сериозен иск пред Конституционния съд. Това могат да го направят и Висшия адвокатски съвет, може да го направят и парламентарно представените партии от опозицията, както и президента. Трябва да се обърнем към всички тях с това настояване ако искаме да сме сигурни, че в действителност не се приема закон, който ще бъде използван за саморазправа с някой, че не създаваме една поредна структура със същия ентусиазъм, с който се създаде БОРКОР и след пет години, да се наложи да се създава друга нова структура за борба с корупцията, отчитайки, разбира се, че тази, която сега се прави, не си е свършила работата“.

По време на дебата мнение по качеството на новия закон за борба с корупцията изрази и Георги Атанасов от Висшия адвокатски съвет. „Този закон, в комбинация с гражданския процес, представлява уникално съчетание на самоовластяване от страна на държавата, за служебно спечелване на дела още в момента на повдигането на спора. Аз твърдя, че той не е нито материално-правен, нито процесуален, той е инструментален закон. Той създава инструмент и средства за безконтролно упражняване на репресия върху български граждани и техните организации, включително търговци и юридически лица с нестопанска цел. Това противоречи на Европейската конвенция за правата на човека и на Хартата за основните права, както и на европейски директиви. Този антикорупционен закон лишава законопослушните български граждани от права, които европейски директиви гарантират на установени престъпници с влязла в сила присъда“.

По темата отношение взе и зам.-председателят на Европейски институт за правото и държавата Ламбро Попов. „На първо място липсва чисто концептуален замисъл и ясно тълкувание на термина корупция и на други дефиниции като „имущество“, „незаконно придобито имущество“, „обосновано предположение“. Законът не предвижда контрол и координация на работата на досега съществуващите институции с отношение към корупцията, дори напротив, той представлява механично сливане на институции и функции и създава риск от неясноти в процедурите, в носенето на отговорност, в отчетността и резултатите от работата. Законът и придружаващите го документи не показват наличие на достатъчно, предварително изготвени, задълбочени анализи на работата и отчетността на предложените за сливане органи. Не става яснои защо законодателят смята, че и към момента не съществуват механизми и способи и институции, които да разследват корупцията по високите етажи на властта, каквито например са инспекторатите към всички държавни учреждения. Също така законът не предвижда и ефективни механизми за проверка и контрол на този нов орган“, посочи той.

Коментар по недостатъците на Закона за борба с корупцията направи и  Михаил Миков от БСП. „Най-интересното на този закон или законопроект все още е, че някак си мимоходом се допуска едно голямо отделяне на група лица. Това са работещите в съдебната система. Това стана с промените в Конституцията от миналата година. Тогава зададохме въпроса по какво подкупа на един съдия се отличава от подкупа на един кмет, че с едното ще се занимава инспектората на ВСС, а с другото – други органи? Няма отговор. Т.е. изводът е, че при нас, така наречената борба с корупцията протича винаги по линията на механичните промени на законодателството, без да има цялостен, осъзнат поглед върху нещата“.

В заключение становище по текстовете на Закона за борба с корупцията представиха и от правосъдното министерство. От там се опитаха да отхвърлят тезите, че текстовете не са достатъчно консултирани с представителите на институциите, правосъдната система и неправителствени организации.  Акцент бе поставен върху дефиницията на понятието за корупция в новия закон. „Още в работната група към министерство на правосъдието бе взето експертното заключение, че ще се опрем на по-широкото понятие за това що е корупция. Ние считаме, че корупцията не е само престъпление. Няма как да се криминализира. Не е административно нарушение, за разлика от конфликта на интереси, не е и понятие от криминологията, което да обхваща малко от престъпленията или малко от някакво правонарушение от какъвто и да е характер, но не описва и съвкупност от престъпления. Това може да бъде направено само в Наказателния кодекс. Именно за това нашата концепция се опира на разбирането, че корупцията е едно негативно социално явление. И от тук насетне в цялостната концепция, която се разгръща на базата на тази дефиниция решихме, че ще се насочим към имуществото, което е незаконно придобито, а не към лицата, които са осъществили престъплението или престъпленията, или корупционен акт. Това си остава задача на Наказателния кодекс“, заяви заместник-министърът на правосъдието Евгени Стоянов.

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *