Продължава рубриката ни „Несебър и залива в стари карти” (IV-XIX). Посвещаваме я на 30-годишнината от обявяването на Старинния Несебър за част от Световното културно наследство/1983 г./, а също така и в подкрепа на наскоро приетия План за управлението му.
Щастливи сме,че за първи път младите хора в Несебър,неговите жители и гости,както и многото приятели на този уникален град от страната и света ,ще се запознаят така системно с тази изключителна колекция.
Публикациите ,които правим , са благодарение на приятелското ни сътрудничество с Международния търговски и културен център ГЕОПАН и лично на неговия президент д-р Стефан Пейков,който представя следващата карта :
ХОЛАНДСКА КАРТА ОЧЕРТАВА ПОДВОДНАТА ЧАСТ НА НЕСЕБЪР
План на Бургаския залив, 1830 г, печатан, оцветен, сканиран от книга в Национален държавен архив – Хага, Картен отдел – STS 81. Nr 29, ДА «Тракия» ГЕОПАН
През 1830 г. Е. Тетбу дьо Марини – холандски морски офицер описва в детайл, Бургаския залив и Несебърския полуостров.
Каква е задачата на морския офицер през 1830 г.?
Тетбу дьо Марини е на холандска морска служба и вероятно е от френски произход. Като консул за пристанищата на Черно море събира много данни от разноообразни източници, които публикува във вид на серия от карти и планове на различни пристанища и други удобни за корабоплаване черноморски заливи.
Между тях е и Бургас и залива, към чието пристанище е имало особен интерес и Несебър. През 1828-1829 г. холандският консул го проучва детайлно. Тетбу дьо Марини изготвя рисуван цветен план на Бургаския залив – много точен и с доста подробни за времето си батиметрични данни.
Отсечка – Несебър, 1830 г.
Бургаският залив е очертан с означения на дълбочините и пясъчните наноси. Внимателният поглед към Несебър и залива, показва изобатата на античния Несебър. Това е линията, която към 1830 г. мислено съединява местата с еднаква дълбочина. С цифри е посочена дълбочината.Това са граници в които могат – при бъдещи подводни проучвания, да се търсят паметници.
Измерванията са направени прецизно и лично, и затова днес можем да се доверим на тези най-ранни батиметрични данни. Очевидно е, че те са събирани с оглед на бъдещи военни действия от флота в Черно море. Но, днес ни показват с голяма точност площта на подводния Несебър. Още през началото на 80 години на миналия век, НЕК – ЮНЕСКО (първия клуб на ЮНЕСКО) в Югоизточна Европа се насочи към потъналия Несебър. Откритията на екипите надминаха всички очаквания.
Серията от карти и планове на различни пристанища, между които и на Варна, Кюстенджа, Дунавските устия и други черноморски заливи и пристанища сe намират в: Taitbout de Marigni: Plans des golfes, baies, ports et rades de la Mer Noire. Odessa 1830; Portulan de la Mer Noire et de la Mer d’Azov ou Description des cotes de ces deux mers de’usage des navigateurs.Odessa1830; Atlas de la Mer Noire et de la Mer d’Azov.Odessa1850.
Архивна снимка от подводния град на Несебър. Дължа я на проф. Александър Стрезов, тогава ръководител на подводната секиця на НЕК, днес известен български ядрен физик.
Д-р Стефан ПЕЙКОВ – почетен член
и основател на НЕК – ЮНЕСКО
Loading ...
