Светла Петрова: “Всичко е договорено, дори и неудобните въпроси

Светла Петрова: “Всичко е договорено, дори и неудобните въпроси”

„Колкото до тази грама на американското посолство мога да кажа, че това е едно покъртително четиво и че е един хирургически точен анализ на състоянието на българските медии и в частност на българската журналистика.

Силното въздействие на тази грама е, че тези факти се появяват в толкова събран вид и са толкова откровени. Стилът е такъв, че там не се изпада в прекалена обстоятелственост, а всичко е много фактологично, много сбито, много точно. Затова и прочетено по този начин, то има невероятен ефект. Така или иначе, това е истинската картина на българските медии. Тя се случва не от вчера, както е отбелязано там. Тази грама, до колкото разбирам, е от мандата на предишния посланик, но така или иначе те вече са снимали, маркирали са тези процеси, които се развиват. Днес, тези пороци много са се задълбочили, поради естеството, спецификата, личностните характеристики на сегашното управление. Аз даже бих отишла по-нататък. За мен е просто…хайде, да не казвам подписан смъртния акт на българската журналистика, но да кажем, че в момента се пише.

Полезно е, че има официален документ, изразяващ анализ на една авторитетна институция, като Посолството на САЩ, в който изключително точно, ясно и достоверно е направена жестоката диагноза за българските медии. А тя действително е изключително тревожна. Стигнали сме до там да има само някакви анклави на свободното слово и на независимата журналистика. Някакви крепости, които се опитват да не се дадат, да не паднат, но е много трудно да е работи така. Всичко друго е абсолютно както е описано в грамата на американското посолство.

Особено най-ценен ми се видя онзи пасаж, в който се казва как в частни разговори журналисти, редактори, репортери, телевизионни продуценти получават пари за интервюта на политици. След това тези интервюта се появяват без никъде да се обозначава, че става дума всъщност не за журналистика, а за търговска сделка и в крайна сметка са замесени пари. Едно масово явление специално в телевизиите и в електронните медии, което тотално съсипва, унищожава и малкото журналистика, която е останала там. Защото вече виждаме (говоря за големите телевизии), как се нароиха „ток шоу“ програми, в които идват на конвейер политиците, най-вече управляващите и там се упражнява някаква имитация на журналистика.

Разбира се, масовата публика лесно може да се заблуди, за зрителите е важно, че някаква политическа персона се е появила в някакво предаване, обаче за хората, които сме отвътре, в кухнята на нещата, е ясно, че това е менте – журналистика. Аз не казвам, че са неспособни колегите, които работят в тези програми, нито че не е редно тези независими продуценти да получават парите – те по този начин се издържат. Въпросът в случая е, че по един изключително непрозрачен начин, много подъл, бих казала, начин, купуват медиите и фактически прогонват истинската журналистика. Поражението е най-силно специално в електронните, защото те са най-влиятелните, и се инвестира най-вече в тях. Затова е редно в такива случаи да се обозначава конкретно тази финансова договореност. А тя остава скрита за публиката и всичко от екрана се възприема като чиста монета.

Не искам да обобщавам, че всичко, което се появява, всички разговори, интервюта са платени. Едва ли всички са платени. Само че, като се има предвид каква е механиката на нещата при тези продуценти /те са търговски дружества, които сключват всякакви договори и сделки/ то и презумпцията за безпристрастност изчезва. Никога не знаеш едно интервю дали не е платено. Докато при предавания като „Сеизмограф“, каквито според мен липсват, няма как да се манипулира ефира, изключвам сутрешните блокове. Там няма как да има такава договореност, те просто се управляват от други закони. И там журналистът работи само и единствено срещу заплатата си.

По какво ще се познае ментето – журналистика? По това, че колкото и остри да изглеждат разговорите, колкото и неподправени да изглеждат журналистите, любопитно е как политиците с огромно удоволствие и последователност ходят там, те като на конвейер ходят там. Докато в други предавания, да кажем като в „Неделя 150″ или както беше в „Сеизмограф“, е изключителна мъка да докараш някого от тях. Няма логика, нали, да отидеш при някой, който ще те унищожава, публично ще те разстрелва, а ти да ходиш с удоволствие. А да не отидеш при друг, който, да кажем, не е чак толкова брутален в говора си. Тоест тук понамирисва на поръчковата, контролирана журналистика. Всичко е договорено, включително и неудобните въпроси.

 И ето това е изключително опасно като явление и аз съм много доволна, че точно такова изречение съществува в тази грама. Мисля си, че даже вече за една голяма част от публиката не остава скрита тази поръчковост и тази поръчковост е срам и позор за професията. Между другото, като получих текста да го прочета, го запаметих със заглавие ПОЗОР! Защото това е позор за българската журналистика. Хайде, да кажем за определени журналисти и медии, защото има една друга група хора, които продължават да действат. Но като цяло тази оценка е позор за българските медии.

В личен план за мен беше тежко решение да напусна bTV, защото аз много си обичам предаването, защото съм работила десет години в тази телевизия и това е най-гледаната, най-артактивната българска телевизия. Но отчитайки обстоятелствата, които се развиват около мене и преценявайки какъв ефект би имало всяко едно такова мое действие, аз в крайна сметка реших да напусна категорично, за да подпомогна по някакъв начин процесите на непримиримост, спрямо налагането на тотална цензура и манупулация на общественото мнение, чрез медиите.

Това е, което имам да кажа.“