НЕСЕБЪР ВЪВ ВОЕННА КАРТА ОТ 1829 Г.

 Продължава рубриката ни  „Несебър и залива в стари карти” (IV-XIX). Посвещаваме я на 30-годишнината  от обявяването  на Старинния  Несебър за част  от Световното културно наследство/1983 г./, а също така и  в подкрепа на наскоро приетия План  за управлението му.

Щастливи сме,че за първи път младите хора в Несебър,неговите жители и гости,както и многото приятели на този уникален град от страната и света ,ще се запознаят така системно с тази изключителна колекция.

Публикациите ,които  правим , са благодарение на  приятелското ни  сътрудничество с  Международния търговски и културен център ГЕОПАН и лично на неговия президент д-р  Стефан Пейков,който представя  следващата карта :

 Несебър – през цялото си съществуване се радва на вниманието на специална категория  „майстори на карти”. Това е  привилигировано съсловие, наричано „кралски географи” или „лични картографи на техни величества”. Един от тях е Джеймс Уайлд. Неговата „Военна карта на територията, разположена между Дунав и Константинопол” е издадена в1829 г. и съдържа много интересни сведения, някои от които се заслужава да припомним.

Джеймс Уайлд

Военна карта на територията, разположена между Дунав и Константинопол. 1829 г.

Печатна, оцветена, самостоятелна

Британска библиотека – Лондон,  43680 (1)

Дигитален архив “Тракия” – Геопан

Езерото Nadir край дн. Слънчев бряг. Името му на староарабски означава „Напротив”. Защо ли ? …

 Джеймс Уайлд (1790 – 1836) е английски кралски географ – един от основателите на Кралското географско дружество в Лондон през 1830 г. Изработва картите за редица атласи като: Общ атлас (1819), Поселенията в Нов Южен Уелс (1820), Генерален атлас (1825), Северна Америка (1836) и др.

Картата от 1829 г. обхваща територията между устието на р. Дунав и Константинопол. Този район е терен на войната между Русия и Турция през 1828 – 1829 г. След тази война множество българи от Одринска Тракия и Странджанско са се преселили в Бесарабия, Крим и други части на дн. Украйна (тогава т.нар. Новорусийски край), вследствие на което в изоставените места се е получил демографски срив.

Авторът е обърнал внимание на пътищата, водещи към Константинопол и другите големи градове. Означена е част от Диагоналния балкански път Харманли – Адрианопол – Чорлу – Константинопол; частта от Дунавския път Рушчук (Русе) – Тутракан – Силистра – Хърсово – Исакча; Черноморският път от Константинопол през Мидия – Ахтопол – Бургас – Несебър – Варна  – Мангалия – Кюстенджа и до Тулча на р. Дунав. На картата са нанесени и други по-важни сухоземни пътища, които водят от и към Несебър.

Големият Бургаски залив е представен много точно. С котви са отбелязани всички удобни пристани. Стара планина е обозначена в тази част като – Малкия Балкан. Отбелязан е и нос Емине. За многобройните строители на Слънчев бряг е важно да забележат, че в 1829 г. Инджекьойското блато е езерото Nadir – един внушителен воден басейн.

Картата на Джеймс Уайлд се съхранява в Британската библиотека, на която дължим изображението, което представяме.

 Ето как ни описва атмосферата в Несебър през 1829 г. един друг англичанин – Джеймс Алекзандър в своето “Пътешествия до мястото на военните действия в Ориента през Русия и Крим в 1829 г.”:

“На 30-и юли адмиралът [Грейг] докара една ескадра, която да бомбардира Мисемврия и да окаже съдействие на армията, настъпваща през Балкана. Мисемврия също се намира на скалист полуостров. На материка близо до полуострова имаше укрепен лагер, а върху ивицата земя – наблюдателна кула. По-късно, докато плавахме покрай залива на Мисемврия, между плоските покриви на турските къщи забелязях няколко интересни останки от гръцки църкви, а в самия град, който наброяваше около 4000 жители, има много ценни неща с голяма стойност във вид на стенописи, които обаче гърците се погрижиха да скрият. Свещениците внимателно свалиха скулптурните и покритите с надписи камъни от стените на различните къщи и ги закопаха, докато премине опасността от посещението на руските учени…

Улиците на Мисемврия след окупирането й изглеждаха много потискащо. Стрехите на къщите, които почти се допираха от двете страни, образуваха дълбоки чардаци, под които гърци със сини тюрбани апатично седяха по тезгяхите на магазините си с по няколко кошници край тях, в които имаше ориз тютюн, сушени плодове и др. Жените най-старателно се криеха, като че ли бяха мюсюлманки, и няколкото момчета, наети при дълбоките кладенци, бяха единствените дейни личности. Седнах в един магазин и попитах гърка дали възнамерява да остане в града.

Той каза, че той и братята му страшно се боели, че ако след края на войната руснаците трябва да върнат провинциите и градовете, които вече са завзели, османлиите, завръщайки се в старите си къщи, ще се отнасят много жестоко с гърците поради това, че не са взели активно участие срещу нашествениците, и следователно голям брой гърци били готови да последват руската армия при оттеглянето й и да се лишат от всякаква надежда да могат отново да се заселят южно от Балкана.”

д-р Стефан Пейков – член на Българската картографска асоциация (БКА)