Защо слънцето и Старият Несебър не трябва да се женят?
От: 17-Ноември-2008 19:35; Прочетена: 2780 пъти
Автор(източник): Несебърски омбудсман
Преди време,когато написахме за мераците да се прави грандиозно пристанище край Страия Несебър-Обект на Световното културно наследство ,получихме тази снимка.Така щял да изглежда стария Несебър с яхненото пристанище,според нашия читател. Понеже помним и нещастния опит да се "оживи"стария град с нещо като пингвинариум и напъните вече двадесет години да се унищожи старинната красота,публикуваме тази народна мъдрост за всички самозабравили се "доброжелатели" на града :
ЗАЩО СЛЪНЦЕТО НЕ СЕ ЖЕНИ ? Българска народна приказка Някога слънцето намислило да се жени и поканило всички животни на сватба. Поканило и таралежа. Узнал от по-рано за слънчовата сватба, таралежът ядосан се скрил в една дупка. Слънцето отишло да го кани. Таралежът не искал да иде, но най-после се съгласил - как да не иде при царя на всичко живо.
Вървял той с другите животни и все се мръщел. Стигнали до слънчевите палати. Посрещнали ги на голяма трапеза и почнали да се веселят. Веселбата станала голяма, та не се чувало кой какво говори. Ревнал по едно време лъвът, та се потресла трапезата и всички се сгушили по местата си.
Само таралежът се показал най-храбър - той си останал на трапезата и си гризял един камък, който взел със себе си на тръгване. По едно време влязло слънцето с годеницата си. Те двамата канели всеки гост да си похапне повечко. Приближило се слънцето до таралежа и видяло, че гризе един камък.
- Какво си загризал бе, таралежко? Не ти ли харесват моите гостби?
- Пò ми харесва да си гриза камък! - Аз отсега се уча да си погризвам камъни, докато има само едно слънце, пък като се народят много слънца и изгорят всичко - какво ще ядем, ако не само камъни?
Слънцето се замислило. То влязло в стаята си и дълго стояло там. Гостите се чудели защо не излиза. Таралежът през една дупчица видял, колко загрижено е слънцето. По едно време слънцето излязло с потъмняло от мъка лице и казало, че няма да се жени.
Всички животни наскачали тогава да убият таралежа. Но той бързо се скрил в дупката си и излязъл едва когато всички се разотишли. До това време таралежът нямал игли по кожата си, но тогава му порасли - слънцето му дало игли да се пази от другите животни. И той сега не им се бои, свива се на кълбо и, ако можеш, хващай го. 3атова до сега имаме само едно слънце.
Каква е поуката:Понеже имаме само един Старинен Несебър,не трябва да го женим за никакви метастази около него.Иначе той ще ни се изсмее като гларус,кацнал на един измислен паметник край него!
Читателски коментари
Коментар на: Читател от 18-Ноември-2008 10:30Умно казано но за тези които могат да четат !
Коментар на: mislitel от 18-Ноември-2008 16:49Bih dobavil - i za tezi, kioto mogat da vijdat... Po sveta horata ot istoriata praviat pari, a nie ia uni6tojavame. Kogato se obarnem kam korenite si i kam du6ata si ,ako imame takava, togava ne6tata 6te se promeniat.