КАК ДА НАПРАВИМ КУЧЕТО СВОЙ ПАРТНЬОР

Нова рубрика, с която ще Ви помогнем на първо място, да се научите да разбирате Вашето куче. Това е необходимата основа на едно обучение даващо резултати, в което кучето и Вие сте екип.

ДА ОТКРИЕМ СВОЕТО КУЧЕ

Взели сме важно решение да си имаме куче, но какво да бъде то?Основополагащ въпрос с много подвъпроси, правилните отговори на които са ключът към успеха.

За какво си вземам куче? Искам го за домашен любимец, за пазач, за подарък на децата, които много, много искат или пък просто за наша компания. Голдън ритривърът например е чудесен за домашен любимец. Невероятно миролюбив и гальовен той е един „ангел” сред кучетата. Няма вродена агресия нито към хора, нито към кучета.

За малките деца са подходящи малките породи. Причината е, че детето физически не би се справило с едно голямо куче, в една ситуация например в парка, където има много кучета /бездомни също/ и нашият любимец „хукне” да се запознава с тях. Родителите да вземат под внимание и факта, че е много вероятно ентосиазмът на детето им да се изпари и да се наложи те да се грижат за кучето.

Ако желаем да си вземем куче пазач например, трябва да се насочим към по-едрите породи. То трябва да е недоверчиво към чужди хора и точно тази недоверчивост трябва да търсим, когато отидем да си избираме кученцето.

Колко време съм готов да отделям всеки ден на домашния си любимец? Точно като нас и кучето не би се чувствало комфортно и спокойно ако трябва да стои на едно място, между четири стени цял ден или да може да се наслаждава на чистия въздух само по 5-10 мин. на ден, докато си върши физиологичните нужди. Един час, един час и половина трябва да е времето за разходка сутрин и вечер, което трябва да осигурим.

Не разполагаме ли с това време, трябва да се ориентираме към куче от по-„мързелива” порода, за което да си спи и лежи е по-приятно,отколкото да се натоварва физически. Вариант за ангажирани с делника хора са и дребните породи, които „циркулирайки” в дома, който обитават се разхождат. Но това изобщо не значи, че нямат нужда от хубави разходки навън.

Що за човек съм аз? Какъв темперамент съм, колко силен като характер? Ако сме темпераментни и за нас движението е начин на живот, ни трябва куче също толкова темпераментно.Бихме могли да се насочим например, към Малиноа, Далматинец, Боксер породи, които обичат да се движат и чудесно ще паснат на нашия ритъм. Ако пък сме доминиращи личности може да се спрем на Ротвайлер или Кавкаска овчарка например, кучета със сериозен характер.

Но трябва да сме сигурни, че ще се справим. Винаги да сме твърди и да показваме, че сме главния в глутницата. Някъде по средата е Немската очарка например, подходяща за по-уравновесени хора.
Искам ли да е непрекъснато около мен? Ако искаме, когато сме на разходка, кучето да не се отдалечава и да си играе около нас, също трябва да изберем вярната порода.

Не е за препоръчване да е ловно куче, защото в него е заложено да търси дивеча, каквото и да става. В кръвта му е да обикаля непрекъснато в различни посоки и дори това на пръв поглед да изглежда сякаш се държи като „лудо”, не е така. Просто то е ловец!

Мъжко ли да бъде, или пък женско? И двата пола са умни, друго е това с което трябва да се съобразим. Женското е по-контактно, по-лесно се привързва към семейството, към дома. Много рядко се опитва да доминира и трудно би се сбило с други кучета. Всичко това води към ЗА женското куче, но има и неудобства с които трябва да сме наясно. Разгонва се 2 пъти в годината за около 15-20 дни.
 
През този период почти е сигурно,че ще Ви цапа килимите. Когато сте на разходка, задължителен е повода и да се разхождате на места, където няма други кучета и то мъжки. Бихме могли да прибегнем към кастрация на определена възраст, задължително след консултация с ветеринарен лекар.

Мъжките пък от своя страна са по-своенравни. При тях има по-голяма вероятност да проявят агресия към други мъжки кучета. Нагона не ги напуска и ако усетят разгонила се женска, забравят да ни слушат. Слагат си капаци на ушите и хукват разпалени от любовта.

Когато сме направили своя избор, е време да отидем и да си изберем нашето мъниче от котилото. И тук има съвети в които трябва да се вслушаме, за да не се разочаравоме в по-късен етап. Да поискаме да видим родителите на бебето е важно, тъй като вероятността да прилича на тях е голяма. Хубаво е да имаме родословно дърво на кученцето, такова могат да ни дадат от развъдника от който вземеме кутрето.

Много важен момент при едрите породи е да се направи снимка на родителите на кученцето за тазобедрена диспазия, тъй като това е заболяване, което се предава генетично.Когато избираме нашето бебе-кученце, трябва видимо да изглежда добре, да не е с подут или хлътнал корем или недохранено. Очичките трябва да са чисти от гурели, да са весели, издаващи, че кученцето е жизнено.

От котилото трябва да изберете това кутре, което не се крие и страхува, а търси контакта. Бихте могли да направите един малък тест като плеснете с ръце, кученцата не трябва да се плашат, а да проявят любопитство към шума. Това показва стабилна нервна система. Желателно е преди да сте направили окончателния си избор, да помолите развъдчика, да сложи малко храна на кученцата. Тук търсете кученцето, което се храни с видим апетит, това е знак, че то е здраво и силно.

Характерно явление при кучетата е те да се родят с пети, шести пръст на задните лапи. Той се премахва още на първата седмица, защото по-бързо и лесно зараства и не е толкова травмиращо за кученцето. Не би било фатално Вашият любимец да отрасне с този си пръст, но по време на разходки се разранява, чупи се, кърви и създава излишен дискомфорт на животното, а и на Вас самите.

На каква възраст да е кученцето, когато си го вземаме?Не е подходящо да се взема на 1 месец, подходящата възраст е 2-2 и половина месеца. То трябва да е обезпаразитено и да му е бита първата ваксина към 40-45 тия ден. Две седмици след отбиването малките имат имунитет от майката, но след това изчезва и на два месеца трябва да се бие втората ваксина. На три месеца се бие и третата ваксина.

Възрастта между 2 и 3 месеца е много важна за социализацията на кученцето. То много добре запечатва местата на които ходи, хората, които вижда, домът който обитава. Много е важен почти непрекъснатия контакт със семейството, както и с човека, който ще бъде водача на глутницата.

Какво да е менюто на моето кученце? Информацията с какво се е хранило то докато е било в котилото е много важна за нас. Стресът, който изживява малкото животинче, когато го отделяме от майка му е голям, затова можем да не го натоварваме допълнително, като му предложим изведнъж, храна, която то не е свикнало да си похапва. В този случай вероятността да получи стомашно разтройство е голяма.

Правилният ход от наша страна е да продължим да даваме от същата храна и да я сменяме много плавно и постепенно, ако сме решили да я сменяме разбира се. Разумно е да го храним със суха храна за подрастващи. Един от най големите аргументи е, че е балансирана храна.и набавя всички вещества от които има нужда. С такава храна не рискуваме да лишим малкия си любимец от нещо важно за неговия развиващ се организъм.
В крайна сметка, всичко е въпрос на личен избор. Просто трябва да сме много добре информирани, за да направим правилния такъв.