Водещ: Не?
Вежди Рашидов: Добре, давайте каквото и да е.
Водещ: Изненадахте ли се онзи ден, когато разбрахте, че вашият колега министърът на транспорта Александър Цветков си отива?
Вежди Рашидов: Вижте, не знам защо толкова истеризираме тези неща. Сега сигурно, аз така съм устроен, аз от първия ден знам, че един човек не е женен за никаква власт и за нищо. Просто, той е на едно място, за да се опита да свърши някаква работа. Ако не може да я свърши, си отива. Разбира се, че в крайна сметка, ръководител на една такава група и оторизиран единственият да взима решения е премиерът. Това нещо, ако го разберем, как е подредена йерархията на властта, няма от какво да се изненадваме. Мисля, че и вчера премиерът точно каза –„Моите уважения към Цветков, защото ние сме работили много приятно като група, лично няма нищо лошо”. Но явно преценката на премиера е такава. В крайна сметка той е шефът, той е началника. В крайна сметка неговото решение, ако той прецени, че някой от министрите, може утре и аз да съм, няма никакъв проблем. Въпросът е да няма драми в душата на министрите. Всеки човек, властта никой не се жени за нея, то е малко адреналин за някои хора. Специално за мен, аз съм казал и ще го кажа. За мен е адреналин, аз дойдох от ателието си, известен, дойдох с име, с парите, с всичкото си. Единственото, което ми остава е да си върша добре работата. Ако не мога да я върша, премиерът е този човек, който ще каже – „Виж, не може да я вършиш...”, или ако аз нося големи негативи на министър-председателя. Да, аз имам този характер. Ще отида и ще кажа – „Господин премиер, нося негативи на правителството, не искам да ти преча. Отивам си”. Няма нищо страшно.
Водещ: А, промени всъщност във вашето министерство, задават ли се? Да не се окаже, че и вие ще бъдете...
Вежди Рашидов: На този етап не. Вижте, промени се зададоха. Оставихме едно, един привкус лош. Промени имаше в началото. Знаете добре, че господин Дерелиев беше освободен поради една причина, че в рамките на една година не съм бил правилно информиран и се е бил изпуснат от някакъв тип, така /.../ да го кажем, няма нищо страшно, комуникацията и контакта между гилдиите и това възбуди доста неприятни страсти, от което разбира се аз, ясно и точно как, че е била нарушена комуникацията и общуването. Сега вече има навсякъде работни групи направихме между гилдиите, разбира се, това е и основната ни работа да работим с тях. Така, че се пооправихме, но за съжаление имаше няколко пробива такива, които просто се наложи и пак, нищо страшно. Значи, един човек, който в ресора не е могъл да обхване ресора, нормално, отива си и идва друг човек. Сега Митко Тодоров работи прекрасно, на този етап. Така, че не виждам никакви драми.
Водещ: Сега, чухте вчера, че след двегодишно публично мълчание, лидерът на ДПС Ахмед Доган проговори ви като проговори каза, че управлението на ГЕРБ е пълен провал, че ГЕРБ ще загубят президентските избори и най-вероятно догодина през пролетта ще има парламентарни предсрочни избори. Какво мислите за проговарянето на Ахмед Доган?
Вежди Рашидов: Явно, не е пил чаша уиски сутринта рано, оставили са го до обяд все пак да бъде адекватен. Вижте, не ми се влиза в този разговор на политика. Доган добре проговаря, но те никога, ДПС не е било в такова спокойствие, каквото е сега. Нещо от две години да сте чули за бедствия и аварии, за водите, Джевдет Чакъров, за крадени пари... Един човек, който утрепа нобеловата награда като комисионна и като консултант, не искам повече да говоря за него. Това е обидно за държавата, когато го оправдаха. Нобели са учени, нобелови лауреати не са получавали такива хонорари. Той уби БАН. За какво съществува БАН, когато Доган може да бъде? Това, което говори Доган в едно е прав. Ако българските политици, осем милиона, се държат инфантилно, това го казвам отговорно, защото аз съм водел битка и съм единственият, който е спечелил избори в Кърджали, и затова има причини да мълча доста дълго. Ако осем милиона българи продължават да са инфантили, Доган сам ще управлява държавата с триста хиляди човека, толкова са в България. Тук е прав.Така, че повече не желая на тази тема да говоря, защото леко на тази тема се ядосвам. Не може осем милиона българи да се организират да си управляват държавата. И мисля /.../ какво е казал Доган. Разбира се, че това каза Доган. Разбира се, че това каза Доган. Разбира се, че се подигра, че ГЕРБ трябва да го избере него. И тази подигравка някой трябва да я спре. Не може целият народ да сме идиоти, да слушаме един човек, който ни праска едни лафове и се чувстваме като пълни дебили. Аз не желая да се чувствам като дебил. България е стройна, една държава добре изградена и в нея само просто партиите трябва добре да са изградени, да комуникират, и в името на национални каузи да могат да се обединяват. В България е всеки срещу всеки. Е, да, утре ще управлява Доган сам и нека да не се изненадваме.
Водещ: Последно, и затваряме темата, наистина...
Вежди Рашидов: Да, по-добре е да затворим.
Водещ: Ако, Касим Дал направи партия и участва в предстоящите през есента местни избори смятате ли, че той ще отнеме много от гласовете на Движението за права и свободи?
Вежди Рашидов: Ако отида в Кърджали, да, ще отнеме много. Но аз на този етап искам да гледам Министерството на културата. Там също има доста проблеми. Възложено ми е да си гледам министерството и аз съвсем съвестно си изпълнявам функциите. Да, много скоро ще показвам какво се е случвало, това, което четиридесет години не е ставало в българската култура. Те ще бъдат видими нещата. Първото дори, след двадесет дена, ще бъде видимо. Така, че относно Касим Дал, вижте, лично на мен, защото българите не обичат да отидат, свободно е да отиде всеки да чете досиета. Двадесет дена съм му чел... Най-обикновен доносник. И един ден ще извадя моето досие, за да ви покажа, кой е бил следен, наблюдаван и подготвян за разузнавач. И кой е бил бит да бъде вербуван. Единственият Евтим Костадинов е жив и здрав, само един човек си позволи да го попита по телефона и той каза много добре думите. „От хиляди, хиляди, хиляди досиета, единственият, който е отказал да сътрудничи на ДС....” – и е описано как са ме били в едно мазе в Ботевград, и мълча като комунист, защото нито искам да се героизирам, нито на 60 години, искам да си гледам внуците и не е моя работа да ставам герой, защото всички ченгета се героизираха. Долни доносници днеска играят ролята на някакви разузнавачи. Не е честно, хора, които са си съсипвали живота за това нека да изкарват трети имена. И това да ви го кажа, в досиетата, като ги четете, забранено. Защото с камъни ще ги убият, ако си прочетат. Касим го убеждавах две години да прочете досието на Доган. Той не му се вярваше. В момента, в който го прочете, пречете доноси срещу жена си и срещу себе си от самия Ахмед Доган. И тези неща трябва някой да ги каже, защото ми писна от този Ахмед Доган. В крайна сметка да се махат ченгетата. Възродителите да си ходят. Това са възродителите, това е проекта на Държавна сигурност, бедните, обикновени простички, наши хора, докарали ги до просешка тояга, отново ги манипулират проектите на ДС. Съжалявам, че го казвам. Аз съм лично потърпевш и един ден наистина ще си извадя моето досие. Шест години Държавна сигурност е слухтяло зад врата ми, наблюдаван, преследван. Под формата на асистенти в демокрацията съм бил преследван. От люлката още са почнали характеристики да събират, за да ме вербуват. И единственият, който съм имал достойнството да го откажа, и ще ви извадя един ден документи. Да се спре вече с тази манипулация на обществото. Не всички сме идиоти в това общество. Да, Касим Дал е един честен човек, като го прочете просто човекът му стана лошо. И нека всеки българин да чете досиета, а не да говорим за досиетата, като някаква приказка.
Водещ: Добре, хайде към по-вашите неща. Споменахте нобеловата награда. Хайде в истинския смисъл да заговорим за нобеловата награда, защото съвсем пресни са ви впечатленията от срещата ви с Орхан Памук. Изпихте по едно турско кафе, поговорихте. Защо България няма нобелов лауреат? Какво обяснение бихте дали?
Вежди Рашидов: Вижте, моето обяснение е по-просто. Аз съм раснал в Клуба на писателите. По-малко съм седял с художници отколкото с писатели.По един или друг начин младостта ми мина с най-големите поети и писатели на „Ангел Кънчев” 6. Вижте, България е пълна с много талантливи хора. Много кадърни хора, лошото е, че ние имаме един манталитет, да не се обичаме един друг. Това е, казвам го откровено. Ние нямаме силата да признаем успеха, на който и да е наш събрат, дори враг да ни е. Ние трябва да се научим да се събеуважаваме. Това е основната причина. Пълна завист и непоносимост помежду ни. Нима Антон Дончев не става един нобелов лауреат. Нима, ако ние като държава, бяхме застанали стабилно зад един Радичков, ние можехме да го изведем... Имаме талантливи хора, които на тридесет години може да станат нобелови лауреати, защото са много талантливи. Миналият ден събрах от най-младите до най-възрастните, една палитра, за да видят, че нищо страшно няма. Въпросът е да може да се уважаваме. Докато в Турция литературата е фетиш. Изкуството е вид фетиш. Тези хора се подкрепят и държавата застава в такива случаи зад такива хора на изкуството. Аз бях приятел на един Азис Насим още преди години и знам какво значи кръгове около тях. Ние тук пет талантливи човека на едно място не можеш да ги съберем, защото те вече се мразят. Това е причината, няма никаква причина. Има много талантливи хора. Аз днеска дори мога да кажа, ето днеска, една приятна новина, на което грехота е да не поздравим - Иглика Трифонова получава награда за сценарий във фестивала в Кан. Прекрасно е, какво по-хубаво от това човек да признае и да каже „Честито!” на един талантлив човек, на един негов успех. Прекрасно е, трябва да се научим да казваме.
Водещ: Хубаво е, че казвате на Иглика Трифонова „Честито!”, защо обаче не може да се помирите, като че ли с кино гилдията. Ето сега, преди няколко дни, чета...
Вежди Рашидов: Не е вярно, и те помъдряха малко...
Водещ: Отново ви упрекват, че не изпълнявате обещанията си, че подменяте част от обещанията.
Вежди Рашидов: Нямам обещания. Обещания, вижте, този път ясно и точно трябва да кажа. Проблемът на българското кино днеска и този шум е точно това, че аз нищо не съм им обещавал. Ако имат те проблеми, и те имат проблем, този, който им е обещал, или тези, които са им обещали и са им разрешили, защото вече ще извадя документи. От днеска, пазя, не желая да обидя колеги. Пазя се, стискам зъби, този, който им е разписал заповед за необезпечени сесии, и те са увиснали във въздуха, аз лично не съм обещавал нищо. Аз какво обещах. В най-тежката криза да издействам пари за киното, за да не спре процеса. Да, откакто има седем години Закон за киното, аз съм издействал. Никога не са получавали такива пари. В тежка криза, 13 милиона и половина тази година аз гарантирам на българското кино. Такива пари те никога не са получавали. Да, бих изпълнил всеки техен закон, сайтовете като отворите ще видите, че аз съм поставил на всеки Министерски съвет тези седемнадесет... Но основният закон на държавата е законът за бюджета и аз не мога да го наруша.
Водещ: Колкото до обещанията, обещал им е вашият предшественик, нали така, Стефан Данаилов?
Вежди Рашидов: Абе вижте, безкрайно ценя Стефан Данаилов по много причини, не използвам имена. Да, предишното правителство е разрешило, направило е една беля, казало е – „...като дойдат другите, вие ще ги натиснете и те трябва да ви платят...”. Необезпечени сесии са пуснати. И те са сключили хората договори, и сега висят, няма пари, защото е приет закона за бюджета, парите са толкова. Пак ви казвам, най-тежката криза съм се преборил, благодаря за разбирането на премиера, благодаря и на Дянков, че ми дадоха възможност в тежка криза да дадем такива пари, каквито киното никога не са получавали. Извинявайте, ако това е лошо отношение към българското кино, и ако това не е моя воля, аз всеки ден съм бил на колене пред кабинета на господин Дянков, само и само да имаме малко пари, да не изпаднат в колапс нашите творци. И безкрайно си обичам и колегите.
Водещ: Сега, театралната реформа тръгна, но разбирам онзи ден от вашия заместник Митко Димитров, че пет-шест театъра и музикални центрове мамят с билетите..
Вежди Рашидов: Малко повечко са, да ви кажа.
Водещ: Колко, колко са точно?
Вежди Рашидов: Вижте, това се казва... към десетина, едните малко по-активно така, другите... Но, вижте, всеки опит да източваме държавата... Нашите творци трябва да разберат едно нещо, че ако спазваме законите, и ние ще спазваме законите, на прост език това се казва, явно те не го разбират, това се казва „източване на държавата”. Нали, не може, защото ние вече плащаме по дванадесет и петдесет, и това беше моя воля, и това беше моя воля. И тук малко е нечестно и ме боли. Защото, по разчета на бюджета, който имахме, се падаха по десет лева върху закупен билет. Отново се примолих на правителството, отново казах, че имаме реформа, че тези хора са талантливи, театрите ще заработят. И ги направихме с допълнителни четири милиона и половина, които ги взехме за театрите, вече ги взехме, дадоха ни ги, има и това е факт, дванадесет и петдесет върху закупен билет. Не е честно, с фиктивни билети, върху всеки измислен от седем лева билет, дванадесет и петдесет, да крадем.
Водещ: Не е честно, но ще ги накажете ли тези, които са мамили и как?
Вежди Рашидов: Да, ще ги накажа, защото. Вижте, тук трябва да кажем две прости думи. Ако някой е решил да бламира реформата, когато заработиха театрите, защото до вчера казвахме, че има отлив на публика, че чалгата ни е завладяла, днес повече говорим за театър, отколкото за чалга, за кино, отколкото за чалга. Ако тези хора не разбират, че това е престъпление към закона, източването на държавата за петдесет хиляди лева, хора са осъдени и лежат в затвора. Ние тук говорим за няколко милиона, които са желание да бъдат източени. Това се дава на ДАНС и на прокуратурата. Те ако бламират това нещо и не разбират, че това е углавно престъпление, съжалявам, те работят против себе си. Аз нямам такова желание, но ще бъда категоричен. Няма да позволя добре работещите театри, свестните театри, хората, които искат с таланта и с труда си, всички разбират, че това е най-доброто, което се случи за театрите, те да желаят да бламират. Второ, последни две думи за театъра, трябва да го чуят колегите. Не е задължително зорлем да карам някой да бъде щастлив. Никой не може да ме накара да бламирам, един път реформите и второ. Ако артистите не са щастливи от това, което се случва, готов съм да ги чуя и ще върна отново СЕБРА-та и по петстотин лева заплати. Ще го върна. Не е задължително някой да страна. Това не е реформа против артистите, против талантите. Това е реформа за тяхното бъдеще, за бъдещето на младите хора, които ще дойдат на сцената. Да влязат в един нормален регулиран пазар, да има големи имена, да има страхотни театри, да има митове, хората да могат автографи да взимат. Изчезна тази легенда на автографите, на радостта от снимката, да се снимаш с един велик артист. Ще върна реформата, никакъв проблем нямат, ако пожелаят артистите, тяхна воля.
Водещ: Да завършим този разговор с Националния дворец на културата, става еднолично акционерно дружество на подчинение на Министерство на финансите. След шест или девет месеца то ще премине към Министерство на културата. Има страсти и вълнения около това. Творческите съюзи поискаха НДК да бъде вкаран в забранителния списък за приватизация. Редно ли е да стане това?
Вежди Рашидов: Той по принцип, както е създаден, не може да бъде приватизиран. Аз мисля, че артистите, ние малко творците сме малко така.... тръгваме на вълна, айдеее.., вдигаме много шум. Първо трябва да се отворят сайтовете. Никой не е казал, че НДК ще се приватизира. Тук, за първи път ще кажа, НДК, в тази си форма, в която беше, тя се приватизираше бавно. И аз ще ви кажа как се приватизираше. НДК, всички магазини, офиси, в подземията, там където са топките, всичко това бавно се преобразува и се приватизира. Купувано, препродавано и невъзвратим процес. За две хиляди коли, това е машина за пари, гаражът беше продаден и препродаден, паркингът. Ако това не беше ли приватизацията и продължаваше да...
Водещ: Тоест, това, което е направил министър Дянков е опит да се спре приватизацията?
Вежди Рашидов: Разбира се, че това правим. Напротив, спираме приватизацията на НДК. И ще ви питам, кой беше управляващ НДК, когато това се случваше? Каква беше тази тишина, когато се случваше? За съжаление, аз тогава не бях министър, нямах власт, не можех да направя нищо. Точно това, но Дянков сега трябва да направи седем-осем месеца, НДК не е отчислило собственост, с нотариален документ на Министерството на културата е това. Двадесет години един лев не е постъпило. Ако там се правеха концерти, те се взимаха наеми. Аз съм молел НДК да направят намаление на творците, за да им помогна. Нима не си плащаха творците, ами тези наеми, къде отиваха? Да, НДК наистина трябва да си бъде на Министерството на културата и да обслужва, тя е създадена като център, като своеобразен „Александър Невски” на българската култура. Тя трябва да продължи да обслужва... Тя е строена за културата и ще обслужва културата. И напротив, като погледнат сайтовете... след осем месеца проверки, защото нито имам ресора, нито ресурса, нито възможности да правя одити и да правя финансови проверки, защото ние сме Министерство на културата. Да, министър Дянков, след като си направи проверките седем-осем месеца, това е едно огромно чудовище НДК. Да, искам го в чист вид, за да може утре да се носи отговорност за всяка стотинка и за всяка пара. И ще се направи един прекрасен Управителен съвет, никой не е незаменим. Просто, ще се смени директора, а НДК, кой е казал, че ще се приватизира? Аз съм го спрял преди една година, когато се говореше, че ще бъде „Арабски мол”. Отворете сайтовете, за да видите каква е защитата ми и пред Народното събрание, когато господин Иван Костов ми зададе въпроса за НДК. Точно това съм казал, не само това. Никога няма да си променя предназначението НДК. Това е единственият наш дворец на културата.
Водещ: Добре, много ви благодаря за това интервю.
Вежди Рашидов: Удоволствие беше и за мен.
Водещ: За мен също. Министърът на културата Вежди Рашидов.