Несебър посрещна тържествено чудотворна икона

Светинята се върна в града на ЮНЕСКО след гостуване в Гърция

100 гости от южната ни съседка изпратиха до дома й лика на Божията майка

Час преди светинята да бъде пренесена на ръце от младежи на Несебър до нейния дом – храма „Св. Успение Богородично”, църковно-славянски и народни песнопения, както и народни танци  изпълниха пространството пред крепостните стени и радваха очакващата светинята публика. Точно в 19.30 часа чудотворната икона пристигна в Стария Несебър и бе тържествено посрещната от кмета на града Николай Димитров.

След като целуна светинята кметът развълнувано привества гостите. „Щастлив съм да ви посрещна с най-скъпото за духа на града ни съкровище – иконата на Светата Божия майка - закрилник и Божия застъпница на Несебър. Сигурен съм, че нейната света сила и чудодейност ще са благословени за всички наши приятели от Гърция, с които освен исторически, вече ще ни скрепяват и духовни връзки.”

Кметът изрази увереност, че с реализиране на проекта „Духовен път”, който Община Несебър си е поставила за цел, градът ще се утвърди и като дестинация за поклоннически туризъм. „Ние сме благословени, живеейки тук - на това духовно и наситено с култура и история място. Място, на което всеки ден имаме възможност да се поклоним пред чудотворната икона на Богородица. Може би в това се крие силата и увереността ни успешно да сбъдваме мечтите си.”, бяха думите на градоначалника.

За да върнат чудотворната светиня у дома за Гърция заминаха делегати от Несебър, сред които и отец Петър от църквата „Св. Успение Богородично”. Вече на родна земя той също целуна светинята и отправи привествие към посрещачите. Отец Петър представи пристигналите заедно с него в Несебър гости от южната ни съседка, дошли специално, за да изпратят светинята до родния й дом. Сред тях бе и гръцкия духовен водач - отец Арсений, който малко по-късно, на площад „Месамбрия”, където бе отслужен молебен, също приветства миряните.

Стотици граждани и гости на Несебър, се включиха в литийното шествие, започнало от крепостните стени на стария град и завършило в храм „Св. Успение Богородично”, за да съпреживеят заедно емоцията от завръщането на светинята и да се докоснат отново до нейната сила. Деца в народни носии обсипваха целия път на чудотворната икона -от портите на града до църквата, с уханни люлякови цветове, като така усещането за тържественост и празничост се засилваше още повече.

Стефан Георгиев, Даниел Цигаровски, Християн Тодоров, Щерю Илиев,  Цветан Вутов, Тошко Момчилов, Славиян Георгиев и Руси Митев са имената на младежи на  Несебър, които пренесоха на смени чудодейната икона на Божията майка до нейния дом. Там- в храма „Св. Успение Богородично”, се изви дълга опашка от миряни, които не успяха да се докоснат до светинята по време на литийното шествие. Завърнала се вече в църквата, към иконата всеки гражданин и гост на Несебър може да отправя своите молитви и да се докосне до чудодейната й същност.

„Св. Богородица – Владетелка на живота” е една от най-ранните несебърски икони, датираща от XIII в., която замина за Гърция в началото на месец май по покана на гръцки изселници от  Нова Месемврия. Там частицата от Несебър - иконата на Божията майка бе официално посрещната с изключителни почести и благоговение през целия си път от границата на Гърция  до Нова Месамбрия. Според думи на един от делегатите от Несебър, заминал за южната страна, иконата на Богородица е обединила два народа чрез силата на вярата, два народа, които са делили общо минало.

Със сълзи на очи хора от различни възрасти са изпратили в ранното утро на 18-ти май светинята, хвърляйки розови листа, молейки се за всички нас и за успешното завръщане на иконата в Несебър ,“у дома”, там, където й е отредено да бъде, разказа очевидецът и добавя, че близо 100 гръцки граждани са се присъединили към делегатите от Несебър, за да съпроводят иконата, като скъп гост, чак до родното й място.

Отново по думите на хора, съпреживели емоцията от завръщането на светинята, това е било емоционално и духовно пътуване, което определено е било и благословено. Припомняме ви, че това е първото излизане на икона от България като духовна светиня, а не като произведение на изкуството.