За да се възпроизвеждат, раковите клетки се делят неограничено и забравят да умират. Освен това на “входните им врати” (мембраните, които ги ограждат) е написано: “не ме яжте!”В политиката, болна от рак (онкополитика), този клетъчен императив означава “имунитет на политиците към съдебни дела”. Така раковите клетки продължавт да се делят неограничено, забравят да умират и метастазират в различни органи.
През декември 2010 г. обаче учени от Станфордския университет в Калифорния видяха на “входните врати” на раковите клетки и надписа “изяжте ме!” Лимфоцитите (вид бели кръвни клетки) прочитатнадписа, доближават се до раковите клетки, впръскват им силнотоксичен щприц и така ги убиват – нарича се “целувка на смъртта”. Очевидно обществото на клетките е много по-гражданско, отколкото обществото на хората. За да имаме здрави хора в здрава политика, “Не ме яжте!” и “Изяжте ме!” трябва да бъдат изписани на входните врати на парламента. Но за това са нужни “лимфоцити” със “здрав дух в здраво тяло” (menssаnа incorporesano).
Ще трябва обаче да отида до рибарското селище на “Траката” да запитам Коста Радев какво точно е имал предвид като е написал:
Когато е в хармония със тялото
душата не флиртува ли със дявола?
Пренесени към“здрави хора в здрава политика”, тези стихове звучат така: