„Денят на победата предшества Деня на Европа и до голяма степен го обуславя. Никакъв Ден на Европа нямаше да има, ако го нямаше Денят на победата. Ако не беше извоювана победа на Антихитлеристката коалиция над Тристранния пакт във Втората световна война, нямаше как Европа да се обедини, а и да отбелязва деня на своето обединение на 9 май”, каза за „Фокус” доц. Искра Баева от СУ „Климент Охридски”. Тя посочи, че събитията в Арабския свят са най-голямото предизвикателство пред Европа и че европейската реакция показва, че единството на Европа не е предпоставено.


Дмитрий Медведев: Дълг на поколенията е да пазят мира
Президентът на Русия Дмитрий Медведев заяви, че дългът на настоящето поколение е да пази мира, постигнат в резултат на победата във Втората световна война, предаде РИА Новости.
„Днешният ден е ден на доблест и на слава на народа, който отстоя своята страна и я спаси от нацизма”, каза Медведев пред участниците в парада в чест на Деня на победата на Червения площад.
Президентът подчерта силата на духа и жертвоготовността на ветераните.
„Наш дълг е да пазим мира, постигнат в резултат на Победата. Ние се гордеем с това, че хората, преживяли войната, за кратко време вдигнаха страната от руините, първи излязоха в космоса, постигнаха големи успехи в науката”, отбеляза Медведев.
Президентът посочи, че и днес Русия дава своя принос за поддържането на мира и стабилността по света.


Парадът на Победата в Москва започна с тържественото изнасяне на флага на Русия
Военният парад в Москва започна с тържественото изнасяне на флага на Русия и на знамето на Победата, предаде ИТАР-ТАСС. Парадът по случай 66-годишнината от победата във Втората световна война започна точно в 10.00 часа московско време.
На централната трибуна на Червения площад са президентът на Русия и главнокомандващ въоръжените сили Дмитрий Медведев, премиерът Владимир Путин и други ръководни лица. Присъстват ветерани от войната, представители на обществени организации и редица чуждестранни гости.


Над 200 000 полицаи ще се грижат за сигурността в Русия по време на Деня на победата
Над 200 000 полицаи ще се грижат за сигурността в Русия по време на Деня на победата, предаде ИТАР-ТАСС. За днес са предвидени тържествени мероприятия в над 5300 населени места. Ще се проведат над 100 парада. По предварителни оценки в тържествата ще вземат участие около 14 милиона души.


Започва военният парад в Москва по случай 66-годишнината от победата във Втората световна война
Започва военният парад в Москва по случай 66-годишнината от победата във Втората световна война, съобщи радио „Ехото на Москва”.
Очаква се тази година парадът да е най-мащабен. По Червения площад ще преминат около 20 000 военнослужещи и бойна техника – от бронираните машини „Тигър” и БТР-и, и танкове до пусковите комплекси на най-новите зенитно-ракетни комплекси „С-400”.
Зрителите започнаха да се събират още от 08.00 часа сутринта. На Червения площад днес може да се попадне само със специални пропуски.
Командващ парада е заместник-началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия генерал-полковник Валерий Герасимов.


Агенция „Фокус”
Посланикът на Русия в България ще положи цветя пред паметника на Съветската армия за 9 май
На 9 май, във връзка с държавния празник на Руската Федерация - Деня на Победата, извънредният и пълномощен посланик на Русия в България и сътрудници на Посолството ще положат венци и цветя пред паметниците на съветските воини в София. Церемонията ще бъде проведена пред паметника-костница на съветските воини в кв. “Лозенец” (в 9.30 часа) и пред паметника на Съветската армия (в 10.00 часа) в Борисовата градина.


На Червения площад в Москва ще се проведе парад на Победата
Днес на Червения площад в Москва ще се проведе Парад на Победата, съобщи говорителят на руското министерство на отбраната Сергей Власов, цитиран от РИА Новости.
„Военният парад на Червения площад ще започне в 10 ч. московско време”, уточни той.
По информация на руското министерство на отбраната в московския парад ще вземат участие около 20 хиляди военнослужещи от военните учебни заведения и военните части на руските въоръжени сили. За пръв път в парада на Победата ще вземат участие 200 офицери от съединенията и военните части на руските Космически войски.
В парада ще участват и над 100 единици съвременна бойна техника от въоръжението на руската армия. В частност по Червения площад за пръв път ще преминат зенитни ракетни комплекси „Панцир”, предназначени за защита на цивилни и военни обекти. В състава на колоната също така ще преминат пускови установки на ракетния комплекс „Искандер-М”, пускови установки на зенитно-ракетната система „С-400” и мобилни ракетни комплекси „Топол-М”. На Червения площад ще излязат още зенитно-ракетни комплекси „Бук-М2”, реактивни системи за залпов огън „Смерч”, автомобили „Тигър”, бронетранспортьори „БТР-80”, танкове „Т-90” и самоходни артилерийски установки „Мста-С”.


Агенция „Фокус”
Кристалина Георгиева: Европа излиза от кризата по-силна, по-обединена
Ние оставяме зад себе си една трудна година, но виждаме, че най сетне светът излиза от икономическата криза. Европа излиза от кризата по-силна, по-обединена. Това каза еврокомисарят Кристалина Георгиева в приветствие преди началото на концерт посветен на Деня на Европа, предаде репортер на Агенция „Фокус”. По думите на Георгиева България вече е дала своя принос за излизане от кризата с това, че се отнася отговорно към собствената си стабилност, която означава стабилност и за Европа. Георгиева приветства присъединяването на страната ни към пакта Евро плюс, „което би трябвало да ни помогне да сме по-силни пред лицето на бъдещи кризи”. Еврокомисарят отбеляза, че тази година е показала, че мечтата за свобода и демокрация може да повлече вълна на промени в една част на света, за която винаги сме мислели, че е по-спокойна, а именно Арабския свят. „Какво ще стане - тази история се пише пред очите ни, но едно нещо знаем със сигурност. Точно тази вълна, която донесе свобода, демокрация и равенство в Европа, е вълната, която сега залива страните от Арабския свят”, коментира Георгиева. Тя посочи, че като комисар по хуманитарната помощ и борба с кризите е лицето на Европа по места, където хората страдат от природни бедствия или от ужаси, които хората понякога сами си причиняват. „Колкото и да е тежка тази мисия тя също ме прави и много горда, защото ние европейците не само намерихме силата да се обединим заради нас, децата ни и внуците ни, но имаме и готовността да сме носител на доброто по света, така че солидарността да не е куха фраза, а да значи – хляб, вода, лекарства, дом за тези, които се нуждаят от тях”, каза още Кристалина Георгиева.
Аделина ГЕОРГИЕВА

Агенция „Фокус”
Доц. Искра Баева: Събитията в арабския свят са най-голямото предизвикателство пред Европа
Събитията в арабския свят са най-голямото предизвикателство пред Европа. Европейската реакция показва, че единството на Европа не е предпоставено. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” доц. Искра Баева, преподавател по история на най-новото време в Софийския университет „Св. Климент Охридски” по повод 9 май - Ден на обединена Европа и Ден на победата.
„Струва ми се, че няма да бъде особено оригинално, но ще кажа, че няма да бъдем по-обединени заради всичко онова, което става през последните месеци и изобщо заради тенденциите, развиващи се в международните отношения. Те поставят Европа пред предизвикателства, на които тя не винаги може да отговори”, посочи доц. Баева. На въпрос дали събитията в държавите от Северна Африка поставят предизвикателствата пред Европа, доц. Баева посочи, че именно те са най-големите предизвикателства. „Разбира се, ако се върнем малко по-назад, ще видим, че предизвикателства пред Обединена Европа поставиха още войните, започнати от САЩ след 11 септември 2001 г. Не толкова първата с Афганистан, защото там Европа беше единна, колкото войната с Ирак. Тогава Европа се раздели, което обикновено се възприема като слабост на Европа. Моето мнение е малко по-различно, аз смятам, че различните позиции на европейските държави бяха предимство. Защото, ако Европа беше тогава единна, всички държави трябваше да се включат във войната и щяхме да направим един погрешен избор”, заяви доц. Баева. По думите й войната на САЩ срещу Ирак, особено от днешна перспектива – не е била добър избор. „Така че днешните предизвикателства пред Европа са преди всичко революциите в Близкия изток и арабския свят, за които Европа няма много ясен отговор. Тя осъществява по-скоро рефлекторни действия, които показват, че една част от Европа иска да продължи намесата си в този регион. Подобни действия напомнят за империалистическото минало на тези държави. Това е империалистическо мислене действа в духа на идеите за “бремето на белия човек”: че Европа е длъжна да показва на прилежащата й част от света какъв е верният път към демокрацията. Но в Европа има и други държави, които са склонни да си задават въпроси за целите на действащите лица преди да действат”, заяви доц. Боева.
Десислава АНТОВА

Агенция „Фокус”
Доц. Искра Баева: Денят на победата предшества Деня на Европа и до голяма степен го обуславя
Денят на победата предшества Деня на Европа и до голяма степен го обуславя. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” по повод 9 май Ден на обединена Европа и Ден на победата доц. Искра Баева, преподавател по съвременна история в Софийския университет. „Победата е първична, защото никакъв Ден на Европа нямаше да има, ако го нямаше Денят на победата, независимо дали се отбелязва на 8 или на 9 май, защото на Запад честват 8 май като ден на победата, а в Русия – на 9 май. Ако не беше извоювана победа на Антихитлеристката коалиция над Тристранния пакт във Втората световна война нямаше как Европа да се обедини, а и да отбелязва деня на своето обединение на 9 май. Що се отнася до България – според мен, българите ще отбележат и единия, и другия празник – някои повече Деня на победата, а други – повече Деня на Европа. Първият празник е по-героичен, докато вторият по-обърнат не толкова към миналото, колкото към бъдещето”, посочи доц. Баева. На въпрос какви са поуките, които правят историците от Деня на победата, доц. Баева посочи, че още Хегел е казал, че историята не е много способна да учи народите, въпреки че това е социалната й функция. По думите й 9 май като Ден на победата го доказва.
„Най-важното, което трябва да бъде запомнено във връзка с Деня на победата, е, че победените могат да се превърнат в победители, ако се възползват от новите условия и се откажат от желанието за реванш, когато предпочетат градежа пред военната сила. Ако погледнете съотношението на силите през 1945 г. и това от 2011 г., много ясно ще видите, че не всички победители днес продължават да се чувстват победители и не всички победени тогава, продължават да се чувстват ощетени. Това означава, че всеки човек и всеки народ, трябва да се възползват от променените обстоятелства, да не живеят само със спомените от миналото”, заяви доц. Баева.
„Втората световна война завършва с победа на Антихитлеристката коалиция, благодарение на която в света се утвърждава демокрацията. Вярно е, че демокрацията е сложна политическа система с много недостатъци, която се утвърждава много дълго време. Но победата на демокрацията съвсем не дава право на Европа да се опитва да пренася своя исторически опит в останалия свят. За успех на демокрацията е нужно по-голямо уважение към местните традиции и по-внимателна преценка за съотношението на силите преди да се вземат решения за намеса. Особено когато става дума за използване на военна сила”, заяви доц. Баева.
По думите й Европа не може и не бива да се отказва от защита на гражданското население от насилие, но трябва да го прави балансирано.
Десислава АНТОВА

Агенция „Фокус”
Доц. Искра Баева: Желанието на България да влезе в шенгенското пространство става все по-трудно реализуемо
Нашето желание да влезем в шенгенското пространство става все по-трудно за реализиране, защото нещата се усложняват. България не е виновна за тези проблеми, ние нямаме такъв приток от бежанци, не създаваме такива проблеми. Нашият проблем е функция от по-големите проблеми, родени от отношенията между старите европейски държави. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” по повод 9 май Ден на обединена Европа и Ден на победата доц. Искра Баева, преподавател по история на най-новото време в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Според доц. Баева Европа очевидно не е готова за вълните от бежанци. По думите й това, което става на италианско-френската граница демонстрира, че бежанците предизвикват проблеми и вътре в шенгенското пространство. „Трябва да кажем, че в Европа винаги е имало пришълци, така е било още при заселването на континента. Повечето от европейските народи са плод нашествие в Европа, повечето от тях идват от Азия. Но бежанските вълни от последните години създават по-големи проблеми на някои от европейските държави, а не на всички. Това на свой ред поставя под въпрос Шенгенското пространство – защо едни трябва да поемат тежестта на бежанските вълни, а други не. Тазгодишният 9 май - Ден на Европа, не отбелязваме в най-доброто време за европейското единство”, категорична бе доц. Баева.
Тя не изключи преразглеждане на критериите за членство в Шенген. По думите и всичко е възможно. „Всеки съюз, съставен от хора може да бъде предефиниран също така от хора. И преразглеждане на критериите за Шенген е възможно. Става дума преди всичко за спора между Италия и Франция и за искането на Франция за промяна на досегашната практика на свободно преминаване. Дали това е добър признак за България и за Европа? Не, не е, но все пак Европейският съюз е жив организъм, който се развива и който може да се развие и в една или в друга посока”, каза още доц. Баева.
„Сега се вижда, че ромският проблем, който изглеждаше само наш и ЕС ни даваше съвети как да го разрешим, постепенно се превръща в техен. Една от причините да има съпротива срещу присъединяването в Шенгенското пространство на България и Румъния е именно разширяващото се присъствие на български и румънски роми в шенгенските държави”, каза доц. Искра Баева. Тя посочи, че така старото ни предимство, че сме държава, в която съжителстват мирно различни общности, в тази нова ситуация вече не важи. „Още когато бяхме кандидати за членство в ЕС, ние подчертавахме като наш основен плюс, че сме пространство, в което са се сблъсквали различни цивилизации и в което днес съжителстват мирно представители на различни религии. Не зная дали това предимство продължава да е валидно и до ден днешен, защото ставащото в Европа е много по-сериозно от онези практики, което можем да предложим. Тогава имаше интерес към възможността да съжителстват православни и мюсюлмани в една държава, но още тогава в наш ущърб беше проблемът с ромското малцинство в България”, посочи доц. Баева.
Десислава АНТОВА