Хиляди казаха: “Сбогом, Бате”

Батето почина в неделя, дни преди да навърши 71 години. Съболезнованията приемаха съпругата му Валя, синът му Тодор Славков, Жени Живкова и други от семейството.

Поклонението бе предвидено да започне в 11:00 часа, но още час преди това се извиха опашки пред „Васил Левски“. Спортни личности, бивши и настоящи кадри на националната телевизия, приятели, колеги и редица други дойдоха да се поклонят пред тялото на Батето. Фоайето на “Васил Левски” се оказа тясно за всички венци и цветята, с които бе почетен Славков. На една от стените беше закачена снимка с лика на Батето, на която пишеше: “Аз обичам всички хора”.

А хората показаха, че обичат Батето. Опашката пред фоайето на стадиона беше огромна и стигаше до езерото “Ариана”. Хората чакаха с часове под дъжда, за да се сбогуват с една велика българска личност.

Президентът на България Георги Първанов бе сред първите, които дойдоха да отдадат почит. „Беше много добър лидер, не просто ръководител – и в спорта, и в журналистиката. Помогна много за авторитета на българския спорт в международен план. Деен и енергичен. Беше и голям патриот. Трябва да го изпратим с аплодисменти, не със сълзи. И той това би си пожелал. Всичко, което казваше, предизвикваше усмивка. След това човек се замисляше и хващаше дълбочината на посланията му”, каза Първанов.

Министърът на спорта Свилен Нейков и неговата съпруга -  олимпийската шампионка Румяна Нейкова, засвидетелстваха своята почит към големия Иван Славков. Председателят на Българския олимпийски комитет Стефка Костадинова коментира през сълзи: “Няма човек в България, който да каже лоша дума за Иван. Вижте колко хора го обичат. Национално шествие. За мен Иван беше много голям приятел, човек, който те зарежда с оптимизъм и ти дава сили да мислиш само добро и добро. Невероятно широко скроен, с много силна самоирония към себе си. Не спестяваше лошите думи към никой, не спестяваше критиките към никой.

България загуби един много голям българин с огромно сърце. Както каза Вальо Михов – много хора оставят след смъртта си пътека, а Иван остави цяла магистрала. Това е много голяма загуба и никога не съм си мислила, че мога да говоря за него в минало време. Първите му думи, след като го наследих начело на БОК, бяха: “Нищо няма да ти кажа. Искам сама да си построиш къщичката. Сама да си избереш екип”. И това може би беше най-доброто за нас. Той никога не е показал, че страда. Винаги се усмихваше и се шегуваше. Иван Славков е емблема. Иван Славков е марка. Иван Славков значи спорт”.

Сълзите на известните личности напираха, след като вече се бяха сбогували със Славков. Бившият министър на спорта Васил Иванов-Лучано промълви: “Ние бяхме истински приятели. Много рано го изпуснахме. При мен сълзите напират повече, отколкото аплодисментите. Той ме научи да бъда коректен към хората и да уважавам приятелите си. Видяхме се за последно в последния му ден. Той просто ми беше брат”.

Константин Папазов имаше сили да каже само: “Тези хора са оценката за него, за неговия живот. Господ плаче (сочи към небето и дъжда). Легендата на ЦСКА Георги Денев пък не оправда свирепия си прякор Кучето и след няколко думи сълзите го “победиха”. “Той има вина, за да отида в чужбина. Това беше първият човек, който повярва в мен. Мога да кажа само хубави работи. Не вярвам да е направил лошо на никой”, каза Денев и се разплака.

Бившият изпълнителен директор на БФС и много близък приятел на Славков – Иван Вуцов, също уважи поклонението. „Всичко се знае за него и нищо не се знае. Човек с неизчерпаема енергия. Голямото сърце спря да бие, а имаше възможност още малко да поживее. Хора и приятели има много, но човеците са малко. Той беше един от тях. В това трябва да му подражаваме. Целият ми живот с него е случка”, каза Вуцов.

Димитър Пенев добави: “Той допринесе много за спорта. Голям човек. Доста е помагал и на футбола, независимо, че ние бяхме от ЦСКА, а той от Левски. Винаги се е старал да бъде точен. В компанията винаги е бил емоционален. Винаги има хора, които се отличават с голямо уважение. Не трябваше да има негативни приказки за Иван Славков, който помагаше толкова много и на държавата. Знаете, че не успяхме за малко да спечелим Олимпиадата. Никога не е мислил за себе си, представял е България и нашия спорт в цял свят”.

“Иван Славков ми е любимият директор в телевизията”, каза известната говорителка от миналото Анахид Тачева. Сред бившите кадри на Националната телевизия обаче се породи напрежение заради липсата на некролог на Иван Славков пред вратите на “Сан Стефано” 29. В сградата на “Сан Стефано” има некролог в памет на Батето, но не от ръководството на БНТ, а от нейните служители.

“Има некролог от Ловно-рибарския съюз, има от семейството, има от приятелите, има от колегите. От ръководството обаче няма и две думи за Батето. Идете и погледнете“, избухна дългогодишната журналистка Алис Крайчева. Думите й бяха подкрепени от други хора, чакащи на опашката.

Министърът на културата Вежди Рашидов също отдаде почит. “Много неща не можахме да си кажем с него, но много неща разбрахме за живота, което не е малко. Днес хората трябва просто да се усмихнат, защото той беше отражение на доброто. Защото българинът наистина трябва да има самочувствие, той беше от тези положителни хора, които заразяваха със самочувствие всички”, сподели Рашидов.

Цветя поднесоха собственикът на Левски Тодор Батков, двамата изпълнителни директори Константин Баждеков и Георги Иванов-Гонзо, както и капитанът Христо Йовов. Батков заяви: “Иван Славков беше изключително справедлив човек. С много силно развито чувство за хумор и даже сарказъм. Безжалостен към грешките. Трудно ми е да говоря за това какво няма да разберат за него хората, но си отиде една голяма личност. До някаква степен беше изпреварил времето. Все пак бе живял в две епохи. В предишната – изявен спортист, бохем, бонвиван, все пак роднина на първия ръководител. Никога не се бе възгордял, не се отричаше от действителността, въпреки че беше подложен на репресии. Това е днешният ден на България. Добри хора си отиват, а недобрите остават и продължават да ни мъчат, за жалост”.

„България ще бъде друга без Батето! Това е човек, който всички обичаме. Ако всички бяха като него… България ще бъде друга“, натъжено изрече Динко Дерменджиев-Чико. „Много хора го мразеха, но той никого не мразеше“, добави олимпийският шампион по вдигане на тежести Андон Николов.