В първите дни на Арабската пролет американският президент Барак Обама често коментираше пред съветниците си, че вълненията, бушуващи от Кайро до Йемен, първото място дало интелектуалните корени на „Ал Кайда”, второто – превърнало се в убежище на терористичната мрежа, създават това, което той определи като „алтернативен разказ” за едно загубило илюзиите си поколение. В революциите нямаше потрети на Осама бин Ладен по улиците, нито скандирания „Смърт на Америка”, отбеляза президентът. Сега въпросът е дали смъртта на бин Ладен от ръцете на американските специални части и ЦРУ ще даде импулс на движението към демокрация или пък ще подхрани ислямистките сили, които се опитват да запълнят образувалия се властови вакуум в арабския свят.

Не е изненадващо, че Белият дом обяви в неделя вечер, че убийството на Осама бин Ладен е дошло в най-подходящия момент, когато арабският свят обръща гръб на идеологията на „Ал Кайда”. „Важно е да отбележим, че е много подходящо смъртта на бин Ладен да дойде в момент на мащабно движение към свобода и демокрация, обхванало арабския свят”, коментира един от съветниците по национална сигурност на Обама след края на зрелищната операция срещу базата на бин Ладен. „Той директно се противопоставяше на това, за което най-великите мъже и жени на Близкия изток и Северна Африка рискуват живота си – индивидуални свободи и човешко достойнство”.

Ако интерпретацията на събитията от страна на Белия дом се окаже правилна, смъртта на лидера на „Ал Кайда” ще бъде нещо много повече от простото въздаване на справедливост за човека, планирал терористичните атаки от 11 септември 2001 г. Тогава ликвидирането на бин Ладен ще подчертае аргумента, че начинът, по който „Ал Кайда” иска да промени Близкия изток – с насилие, никога не е свалил нито един диктатор и не е донесъл реална промяна. По тази причина призивите на „Ал Кайда” вече губеха силата си още преди бин Ладен да намери смъртта си. Смъртта на терорист номер едно може да бележи и началото на нова епоха, в която глобалната война с тероризма, както я нарече администрацията на президента Буш, вече не е основен двигател на американската външна политика, както беше от атентатите през 2001 г. насам.

От години американските отношения с останалия свят зависеха почти изцяло от оценката на Вашингтон доколко дадената страна помага или пречи във войната с тероризма. Като кандидат-президент, Барак Обама обеща да промени това, без да изпуска от поглед контратерористичната стратегия и преследването на бин Ладен. Но досега надеждите на Обама да обърне САЩ в изцяло нова посока бяха по-скоро източник на вдъхновение, отколкото реален план. Той се опита да обърне американския фокус към Азия, където лежи икономическото бъдеще на страната и да изпълни шокиращ план за драстично намаляване на ролята на ядреното оръжие по света.

Но тези усилия винаги бяха затруднявани от „наследените войни” в Афганистан и Ирак – 30-хилядното увеличение на контингента в Афганистан, проваленият опит за затваряне на затвора в Гуантанамо, сривът в отношенията с въоръжения с ядрени ракети Пакистан. Арабската пролет добави объркващ нов елемент, докато Вашингтон се опитваше да направлява събития, обещаващи нови отношения с регион, който отхвърля диктаторите си и, може би, е на прага на някаква форма на демокрация. Но, както признават по-откровените от съветниците на Обама, става въпрос за движение, което, в своята същност, е извън контрола на Вашингтон.

Сега елиминирането на ключовия символ на „Ал Кайда” предоставя нова възможност за Обама да твърди, че групировката вече не заслужава да е център на американската политика. „До момента се справяхме добре в спъването на дейността на „Ал Кайда”, заяви един от съветниците на Обама по-рано през годината, докато службите и агенциите тайно са фиксирали тайната база на бин Ладен в предградие на Исламабад в Пакистан, където той беше убит. „Все още не сме на етап „разпад” и със сигурност не сме стигнали до „поражение” на „Ал Кайда”. Днес Обама може да твърди, че е по-близо и до двете цели.

Всъщност съветниците на президента твърдят, че вероятните наследници на бин Ладен, включително Айман ал Зауахри, не притежават нищо от харизмата и привлекателността на бин Ладен и смъртта му ще доведе до разпадането на мрежата на фракции. Решението за погребване на тялото на бин Ладен в морето е част от внимателно преценено усилие за лишаване на терориста от гробница, която да се превърне в свещен обект, където Осама бин Ладен да бъде обявен за мъченик от последователите му. Но нито един от тези факти не гарантира, че „алтернативния разказ”, за който Обама често говори, ще намери почва.

Докато групировката „Мюсюлмански братя” демонстрира известен успех в организирането си за предстоящите избори в Египет, и радикални групировки се надяват да спечелят от гражданската война в Либия и протестите в Сирия, далеч не е сигурно че протичащите революции няма да бъдат похитени от групи, които са по-близки до идеологията на „Ал Кайда”, отколкото до демократичните реформи. Наскоро Хенри Кисинджър отбеляза, че революционерите „рядко преживяват процеса на революция”. Обикновено има „втора вълна”, която може да тръгне в различна посока. От това дали тази втора вълна ще тръгне по пътя на младите създатели на Арабската пролет или на търсещите отмъщение последователи на бин Ладен, ще зависи дали Барак Обама ще може да използва смъртта на терориста за слагане на финалните щрихи на едно мрачно десетилетие.

======================================

Проф. Татяна Дронзина: Тероризъм не се бори с 10-годишно преследване на Осама бин Ладен, който отдавна не е лидер на талибаните