Борисов призова европейските правила да важат за всички в ЕС – и за малки, и за големи държави. „Аз съм за всички предложения, които ще подобрят състоянието на ЕС, но както правителството в България прие Пакт за финансова стабилност до 2013 година, с който да заковем дефицита под 3 %, трябва това да направят всички европейски държави. Колкото повече те говорят за Шенген, толкова повече ние ще говорим за трите процента дефицит”, каза той в отговор на въпрос дали инициативата на Франция и Италия за промяна на шенгенските правила ще забави присъединяването на България и Румъния.
“Една от силите на ЕС е, че освен, че е общност от държави, е и спазване на правила и принципи. Има държави в ЕС, които, ако сега трябва да ги приемат, ще са по-слабо подготвени от Хърватия например. Но ако ние предложим тези, които не изпълняват критериите под 3 % дефицит, които ЕС е приел в Маастрихт, какви санкции да им се наложат? Или ние приемаме да не се изпълняват критериите от голяма държава и тогава си мълчим, а ако не се изпълняват от малките държави – ставаме гръмки на изявления. Аз съм за това – да има такива инициативи, но ЕС се движи по правила”, настоя Бойко Борисов.
В Шенгенското пространство може да се направи още много, още много може да се направи и в сферата на финансово-икономическата стабилност, допълни той и подчерта, че техническият доклад на България за Шенген е абсолютно изряден и това се признава от всички.
„Убеден съм, че до 1-2 години мониторингът на ЕК за България ще отпадне, защото ще изпълним критериите, които трябваше да бъдат изпълнени преди присъединяването на България към ЕС“, отсече българският премиер, попитан от местен журналист дали Хърватия е заплашена от мониторинг от страна на ЕК и как се живее в страна с мониторинг от Европейската комисия.
Според Борисов мониторингът е единственият ни шанс за реформа в съдебната система, тъй като тя е конструирана изцяло от предишното правителство и е независима. Преди няколко месеца за първи път имаше доклад на ЕК за България, който беше положителен, отчетена беше политическата воля на правителството за борба с корупцията и организираната престъпност, уведоми той хърватските медии.
Премиерът покани хърватските строителни компании да участват в търговете за строеж на магистрали в България, тъй като те имали голям опит в строеж на магистрали в пресечена местност. “Така че те са добре дошли на нашите търгове за магистралите „Струма” и „Хемус”, които ще обявим в следващите години”, подкани ги той.
На срещата с Косор е била обсъдена възможността български строителни фирми да изграждат хотели по хърватското крайбрежие.
Сред дискутираните теми е и потенциалът на България да изнася електрически ток за Хърватия. Друга перспектива в развитието на двустранните отношения е свързана със засилване на възможностите за използване на плавателния път по река Дунав, както и на директна авиолиния Загреб – София. Ядранка Косор заяви, че Хърватия желае да се увеличи броят на българските туристи.
“България ще бъде една от първите държави, а може и първата, която ще ратифицира Договора за присъединяване на Хърватия към Европейския съюз”, обърна се към колегата си Борисов. По думите му Хърватия е положила огромни усилия за членство в ЕС. “Като балкански държави, ние знаем колко е важно да има мир и стабилност на Балканите. Народите на държави като Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора ще виждат едни успели държави като България и Хърватия и това ще бъде стимул за тях”, каза още Борисов.
В програмата на българския премиер са включени срещи с президента Иво Йосипович и с председателя на парламента Хърватския Сабор Лука Бебич.