Това стана ясно в сряда от писмо на заместник-градския прокурор Роман Василев, изпратено по искане на съда. Обвинителят бе наказан миналата година с "порицание" заради репликата си: "Г-н Цонев, ще бъдете арестуван и обвинен в престъпление корупционно. Тъй като сте си абсолютен престъпник... колеги, както за всеки един престъпник, както трябва - долу на земята, на колене!".

От писмото става ясно още, че на 16 март Василев се обадил на министър Цветанов, за да поиска санкцията му за прилагане на СРС в условията на неотложност през първите 24 часа от разследването. След това обаче неизвестен служител на МВР допуснал "техническата грешка" да мотивира подслушването на следователя Петров с "оперативните данни", че той възнамерява да корумпира Попов и Сантиров.

"В България се оказва, че е възможно заместник-градският прокурор да поиска по телефона от вътрешния министър прилагането на СРС и вътрешният министър да го разреши. Аз твърдя, че в нормална държава това не може да се случи", коментира извън залата адвокатът на Цонев Васил Василев.

Според наблюдаващия прокурор по делото Божидар Джамбазов този проблем е бил отстранен само ден по-късно, когато Бургаският апелативен съд одобрил използването на СРС. В санкцията на съда правилно е отбелязано, че основният свидетел ще получи подкуп. "Това не пречи да бъде дадено разрешение", добави кратко обвинителят с уточнението, че допуснатият гаф е съвсем формален и не променя доказателствата, събрани по делото.

Съдът видя полицейско насилие в действията на МВР

Съдия Иван Коев, който гледа корупционното дело, реши да изпрати копия на протокола от заседанието на Софийската градска прокуратура (СГП) на главния прокурор Борис Велчев и на главния секретар на МВР Калин Георгиев. Причината е, че в съдебната зала бе прожектиран запис от охранителните камери в кантората, където преди година бе задържан Тенчо Попов.

На кадрите ясно се вижда нахлуването на маскираните полицаи в офиса, един от които първо блъска подсъдимия в рамката на врата, а, след като се свлича на земята, му рита ръцете и дори го настъпва по едната, докато му слага белезниците. След това Попов е отведен в друго помещение, а през това време двама от полицаите с якета с надпис "НСБОП" (бившата ГДБОП) сядат на един от кожените дивани в кантората и усмихнати започват да позират на ведомствения оператор, докато ги снима за спомен.

Съдия Коев изгледа и пълния видеозапис, направен от МВР по време на акцията, от който си личеше голям оток на лицето на Попов. Прокурор Джамбазов поиска препис от протокола да бъде изпратен на вътрешния министър "за преценка на поведението на неговите служители", като след това обясни, че го възмутило лековатото им държане след ареста. Той не пожела да коментира дали като обвинител вижда в записа данни за полицейско насилие, но все пак уточни, че ако един арестант е с белезници, полицаите не би трябвало да го ритат и блъскат.

"Това е нещо, което трябва да заинтересува главния прокурор, ако има отношение към законността, а за професионализма на тези служители на МВР говори достатъчно фактът, че в кантората има голям надпис, че обектът е под постоянно видеонаблюдение, но въпреки това те са продължили с действията си", коментира адвокат Василев.

По-късно от МВР реагираха с официално съобщение, че очакват съдът да им изпрати записа от ареста на Попов. Министър Цветанов вече бил разпоредил проверка на Инспектората за евентуални нарушения на униформените.

Служител по сигурността в БАН бави СРС-експертизата

По време на заседанието стана ясно още, че вече три месеца се бавят заключенията на експертизата за достоверността на събраните СРС-та. За разлика от първоначалната ситуация обаче причината вече не е страхът на вещите лица да се намесят в толкова показно дело, а твърдото убеждение на служителя по сигурността в БАН П. Манчев, който не пожелал да получи от съда аудио и видеозаписите.

Искал те да му бъдат предадени лично от колегата му в Софийския градски съд, защото били държавна тайна. Не се трогнал и от информацията, че материалите са били разсекретени от съдия Коев и не представляват държавна тайна. Така се стигнало дори до запитване по въпроса до Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ).

"За съда буди недоумение, че служители по сигурността в различни учреждения явно възприемат становището на председателя на ДКСИ като по-авторитетно от това на съда. Още повече, че дали определена информация представлява държавна тайна е въпрос по същество, който се разрешава с акт на съда", възмути се магистратът.

Служителят по сигурността в БАН бе глобен със 100 лева, но ако повторно възпрепятства изготвянето на експертизата ще отнесе санкция от 2000 лева. Тя бе поискана от защитата на подсъдимите, след като по време на публичната прожекция на записите в съдебна зала се оказа, че на места звукът и картината се разминават, а в протоколите от разговорите има неточности. Делото продължава в началото на юни.