Да, макар и не буквално. В ролята на холандската кралица е Ангела Меркел. Не знам дали тя сяда до него и дали той я тупа по гърба, но е известно че, когато ходи на среща на министър-председателите, Борисов няма нужда от преводач. Не защото знае английски, а защото гледа как гласува Меркел и повтаря гласуването.

Това го прави изключително удобен за ЕНП, която очевидно не страда от скрупули и не е работила върху кой знае какви ценности – консервативни или каквито и да било други, защото за тях е изключително важно как да имат повече депутати в каквито и да било парламенти. И не се гнусят от всеки, който би могъл да им ги донесе.

Друга мечта имате ли, след като тази е осъществена?

Мечтая да доживея времето, когато България и околният свят ще бъде управляван от хора, които имат визия за нещата, идея как да ги организират и няма някой по света и у нас, да търси зависими хора. Когато логиката колкото по-зависими политици, толкова по-добре, за да изпълняват поръчки, ще е отживелица.

Мечтая светът да осъзнае, че когато поверява съдбата си в ръцете на зависими хора, които притежават големи пороци или криминално минало, или липса на прозорливост, той не може не просто да върви напред, а да се справи с най-елементарните предизвикателства.

Затова днес с ужас установяваме, че е пламнал арабският свят, че реакцията върви верижно, че никой не може да си обясни от какво е предизвикано това – от вътрешни процеси или са съчетани с външна интервенция. Виждаме, че ЕС, който би трябвало да бъде съизмерим със сегашните световни империи, е напълно неадекватен на настоящата обща ситуация. Виждаме, че докато най-развитите страни търсят лидери в човешкия си материал, ЕС прави странни избори на еврокомисари. Хората, които уж трябва да олицетворяват европейската политика по ключови за света въпроси, са напълно отсъстващи.

Къде е България в цялата тази ситуация?

Като член на ЕС и като продукт на модата да се търсят и изтикват зависими хора, ние не правим изключение.

С това казвате, че изборите стават безсмислени, така ли?

Изборите у нас от доста години са пълна бутафория. Те вършат работа за узаконяване на един един процес, който трябва да изглежда демократичен. Но е истина, че у нас в политиката от 20 години се играе куклен театър – зад сцената има хора, които дърпат конци, в салона има хора, които гледат представление.

Вече смятам, че дойде онзи момент, в който трябва да признаем няколко факта. Ако нищо друго не можем да направим, поне трябва да минем от куклен към драматичен театър. Трябва да се направят определени драстични промени, за да можем да преживеем следващите пет или 10 години от живота на света по един приличен начин, да стъпим на крака като държава, да подредим нещата си горе-долу, да можем да подменим изцяло сегашната политическа система, но не с рязане на глави, не с нова Френска революция, а по един по-подреден и смислен начин, като хора, които разбират, че имат тежък проблем и не се страхуват да си сложат диагноза. След това трябва да имаме волята и упоритостта да направим това, което ще ни води към решаване на проблема ни, а не към замазване.

В момента ситуацията в България е изцяло виртуална – управлявана от социолози, от политически имиджмейкъри, от всякакви илюзионисти. Аз не знам колко време те могат да поддържат това.

До какво води това, което казвате, какви са измеренията му, какви са фигурите?

Има един проект “типинг пойнт”. Пробван е в по-развитите демокрации преди години, Иван Кръстев го е експериментирал в България. Основните му възгледи са, че всеки човек може да бъде направен като политически продукт - вън от неговите качества, вън от способностите му и вън от това, до какво ще доведе този човек развитието на страната. Бойко Борисов е това. Историята на този проект започна като “Глобална България” през 2003 година. Сега разумните хора в страната могат да си дадат сметка какво ги е тласнало да подкрепят години наред една бутафория, която очевидно няма как да се справя с обичайни управленски ангажименти.

Всичко това не стана с ашладисването на Бойко Борисов и ГЕРБ, то стана с моделиране на политическата система по определен начин, с въздействие върху ключовите политически партии по определен начин, с изтикване на определени хора, които са подходящи за целия този сценарий, защото подлежат на въздействие. Този процес има и своята обратна страна – изтикване настрани на хора, които биха препятствали и биха развалили определени неща.

Вероятно вие се приемате за “изтикана” и ако е така, каква е ролята на БСП в този сценарий?

Не се приемам така. Тук обаче искам да кажа, че е неточно да се търси ролята на БСП, СДС или НДСВ. Това са просто абревиатури. Тук ключово значение имат хора, групи от хора, бизнес интереси и всичко това във всякакви комбинации.

Ще го обясня като адвокат – един развод е лесна работа, проблемът е в разделянето на имуществото. Могат да се разделят и в политиката всякакви видове – съдружници, съпартийци, съкоалиционисти, но когато става дума за много пари, понякога това е немислимо. БСП като абревиатура няма ключова роля в процеса. Защото – какво е БСП, от какво се формира волята на БСП, от какво се формират действията й? Някой ще каже - от ръководството и от волята на членската маса. Друг път! БСП беше дадена на определена група хора, които бяха свързани с бившата партийна номенклатура от комунистическия период на страната и на хора, свързани с определени финансови потоци. Това ставаше по етапи и на хапки.

А ако говорим за воля на членовете, имайте предвид, че възрастовата извадка на БСП с този голям процент на хора над 70 годишна възраст прави въпроса за волята за действие много спорен. Дори когато се вземат ключови значения – подкрепа на едни или други кандидатури в едни или други избори, коалиционни споразумения, издигането на една или друга персона за министър, всичко това е свързано с лобитата, а не с членската маса. А ръководството на БСП – говоря за Сергей Станишев, той нямаше как да разбира тези процеси, защото той е техен продукт.

Това ли ще се случи и на изборите – лобита ще се боричкат помежду си кой къде да попадне?

Изборите есента все още изглеждат като процес, който ще се води между илюзионисти на илюзионистки терен. По отношение на президентските избори и президентските кандидатури има драстични опити за манипулация от страна на групи социолози и политически имиджмейкъри. Забележете какви са всички изследвания, които са излезли до момента. Вижте как построяват изследванията – никой не е обявил кандидати, но започват да се слагат имена и да се качват процентите. Включително и въпроси като “кой бихте избрали на втори тур между Х и У”.

Първо кой е казал, че тези Х и У въобще ще участват, второ – кой казва, че те ще са на втори тур? Значи има много “ако”. И това не се решава от публикуваните проценти, те се решават от числа. И ето ги числата: за ДПС – 300–350 000 гласа; за БСП 450-500 000 гласа; за НДСВ – 0 гласа, обаче ако царят е кандидат, ще го подкрепят монархисти и симпатизанти до някаква граница, за сините – друг процент, за ГЕРБ – по същия начин.

Още в предишното правителство започна този напън с пиар специалисти в политическия кабинет. Само че вместо пиар специалистите да се занимават с това министърът да си обясни по-лесно политиката и намеренията, те се занимават с това да хвалят министъра.

Сега положението същото ли е и как сработва?

В момента има 2-3 пиар агенции, свързани с “Лукойл” и с ГЕРБ. Те работят така: госпожа Х обслужва пет министерства, с агенциите към тях. Стойностите на договорите за обслужване са няколко стотин хиляди са стойностите на договорите само на министерството. Сложете 300 000 лева за едно министерство за годишен договор, един чиновник в същото време работи за 500 лева, т.е. за 6000 лева годишно. Това е сумата за 50 работника. Те съкращават 30 работника, дават сумата 300 000, след което човечето, което са сложили в кабинета на министъра, започва да рие из вестниците как този министър направил съкращение на държавните чиновници. За коя радост говорим – това просто е смешно. Мирослав Найденов го караха да пече кебапчета пред земеделското министерство, всеки ден можете да го видите във всякакви снимки. Аз мисля, обаче, че Диана Дамянова не е стигнала своя връх от времето, когато извади Димитър Луджев на плакат с едни голи задници за “Нов избор”. 

В цялата тази работа манипулацията на общественото съзнание добива размери, които са отвратителни. А в това време действителните проблеми ще ни пречупят. Кой и кого ще убеди, че аз и вие сме балерини – няма никакво значение, кой и кого ще убеди, че Цветан Цветанов е мозък... Но накрая проблемите ще ни пречупят. Има, разбира се, хора, които разбират това, и че нещата не могат да бъдат тривиално решени.

Кой виждате да предложи нетривиално решение? БСП, Синята коалиция?

В БСП са пълни пленници на стандартни решения, които прилагат по инерция. Чета интервю на Петър Димитров, който казва, че БСП като най-голяма лява партия не може да няма кандидат за президент. Минах онзи ден през “Позитано” и там чух, че кандидатът за президент на БСП трябвало да дърпа напред листите за общински съветници. Един друг приятел пък от медиите, който е издигнал една фигура за президент, каза, че я е издигнал, защото тя била последната сламка на БСП. И аз му казах – помня времето, когато БСП стоеше здраво на краката си, помня времето, когато БСП се разклати, помня времето, когато увисна на едно дебело въже и постепенно се стягаше, но щом сме стигнали до сламката, работата е почти към своя край.

Т.е. казвате, че БСП не може да спечели изборите?

Сега сме април. До август, септември има достатъчно време не за друго, но поне да седнат 2-3 души и да определят целите на БСП. Но не 10-15, предизборният щаб или работна група от 50 души, а 2-3 около Станишев. Нека те седнат и да кажат целите за тези избори. Ама не какви цели трябва да си поставя аз, за да остана председател, или ти, за да остане кмет, той, за да остане председател на общинския съвет на БСП в Нови пазар. Трябва ясно да се измисли, да се прецени и да се каже какво БСП може за тези избори.

Давам пример – 1995 година, когато цялата карта беше червена, СДС беше прясно паднала от власт – никой не ги броеше за нищо. Тогава СДС си постави една цел и тя беше – София, Варна и Пловдив. И си я постигнаха. Каквото дойде отгоре – добре дошло, но победата на СДС в София накара Иван Костов, тогава лидер на СДС, да излезе на пресконференция и да каже “Ние спечелихме”. Следващата година си поставиха за цел да вземат президентството и това по време, когато БСП беше лидираща в рейтинг, сините направиха предварителни избори, преброиха се, хората си повярваха, че не са толкова малко, сработи машината и накрая спечелиха с един Петър Стоянов, който към април месец изглеждаше като никому неизвестен бивш заместник-министър на правосъдието. После спечелиха и предсрочните парламентарни.

Ако нямаш мислене, не просто да си поставяш разумни цели, не воден от съображението, че си със славна история – трябва да видиш какви играчи имаш днес и да се прицелиш в това, което е разумно. Не се плашете от това, че БСП не може да отиде сама и да спечели нито едно кметско място. Да, няма такава община в България, където тази партия може да спечели сама кметско място, дори там, където има силен и утвърден кандидат.

В края на тази година трябва да се даде бой на ГЕРБ като политическа патология, защото това е в интерес на страната. И традиционните партии могат да го направят това, ако видят интереса в такива събития. Защото стабилна политическа система, ръководена от здрави демократични принципи, е полезна и за страната, и за гражданите, и за традиционните политически партии. Това че могат да бъдат електорално хилави днес, обременени с неща от миналото, които са оказали разрушително въздействие върху организационната им кондиция, върху разбирането на хората за тях, върху всичко, не е най-голямата болка.

“Вън мутрите от властта” трябва да обедини в края на годината всички българи, които са привързани към традиционни демократични ценности – политически плурализъм, многопартийна система, изискване държавата да се развива по правила.

Но докато се правят светли планове, избирателят казва “аз не виждам алтернатива”.

Когато имаме проблем, ние като граждани, нация и държава трябва да го осъзнаем.

Дайте да го кажем – нашата политическа система пропадна в прехода и по този начин се даде възможност на едни откровени маргинали да вземат политическата власт и да управляват в системата на пълен произвол, което ще доведе до катастрофа. Наша грижа е да не ни е страх да го кажем и да го подреждаме. А подреждането става с обединение на силите – на всички граждани, които изповядват демократични ценности.

Трябва да има обединение за две неща – президентството и софийското кметство. Така ще се определи тези избори ще бъдат ли спечелени от истинските демократични сили на България или не.

Когато една кола спре, имате две възможности, за да тръгне пак. Или се сменя акумулаторът, за да тръгне пак, или друг да ви изтегли. Това трябва да се постигне, за да може да има разумна цел, да има принцип, по който се движат всички тези хора, да има възможности да бъдат те обединени в името на постижима и полезна за всички тях цел.

От постигането на тази цел трябва да има полза. А ползата е да бъдат извадени мутрите от властта. И да бъде така конфигурирано политическото пространство след края на годината, така че, ако срещу ГЕРБ няма партии, които да противостоят, да има поне институции, които да го правят с начина си на управление.

Освен това загубата на тези две позиции означава загуба на ГЕРБ с тенденция за смъкване надолу. Означава и възможности за десните да започват да си вземат традиционни избиратели, означава и техническо време, за да могат да се прекомпозират и сами да видят ще се обединяват ли, ще се разединяват ли, Синя коалиция ли ще бъдат, ново образование ли. Но това трябва да се направи от позицията на група хора, които са получили резултат и са спечелили.

По същия начин въпросът стои с левите. Освен това тези две свързани позиции дават възможност да има подкрепа на граждани, които имат демократично мислене, дали са по-десни, по-леви или по-центристи, да си намерят личната кауза в това.

В по-дългосрочен план каква ще е целта?

Вземането на двете позиции – президентство и софийско кметство, ще даде луфт от време, след който могат да бъдат щурмувани предсрочните парламентарни избори, или редовните парламентарни избори, но от позицията на вече конфигурирани леви и десни, които да си слязат на възможностите. Трябва да се направят и разумни програми, за да могат да убедят избирателите си кой какво брани. Ако пък традиционните леви и традиционните десни не са в състояние да направят това, тези две институции дават възможност самите те да се генерират нови политически образования в ляво и в дясно. И то не от позицията на отиващия си президент, който при намаляващ морален кредит прави кредит прави нещо.

Вие смятате да инициирате подобен процес или всичко си остава в сферата на хубавите пожелания?

Инициирам го, затова и говорим в момента. Нали това ще го прочетат много хора. Едната част от тях ще кажат категорично - против съм, вън тази комунистка, други ще кажат - в това има разум, от това могат да спечелят и десните, и левите, може да спечелят демократично мислещите.

Ето – реализирам тази идея. Съвременните комуникации дават възможност в интернет, в печатните издания и в малкото на брой останали опозиционни медии да се обясняват такива неща, те дават възможност на хората да мислят.

Това не е ли малко пасивна позиция? Защо не сте инициирали разговор между вас, Станишев, Първанов, Костов, Димитров и Доган, например?

Аз говоря с достатъчно хора – някои много харесват тази идея, други смятат, че не може да стане. В крайна сметка – когато - тогава. Иначе, ако го говориш със Сергей Станишев, Първанов, Костов и Доган, това не значи, че те ще го възприемат. Първо една част имат друг начин на мислене, второ не им съвпада с интереса. Там също има достатъчно умни хора, които искат да си запазят мястото и този алгоритъм не ги устройва.

Ето например – в момента Софиянски опитва дясно обединение. Опитва и обявява, че е дясно. Добре, 20 години земеделците се опитват да се обединят по същия начин. Какво опитваш? Същевременно сините в София имат повече потенциал. Ако повече потенциал имат те – нека извадят кандидат от техните среди, но да бъде с професионален профил, а да не звучи като партиен активист, който не може да си изкара хляба, ако не го храни партията му.

Приемате ли се като обединител на различните партии за президентското място?

Никак не се приемам. Имам идеи и мисля, че мога. И мисля, че това, което предлагам, може да помогне на достатъчно много хора.

То не може да помогне обаче на хора, които са като коне с капаци и чакат президентът на еди-коя-си партия да дърпа листите за общински съветници в Нови пазар. На тази хора не мога да помогна.

Появата на “Движение 21” с тези претенции няма ли да обърка още повече системата? Каква му е целта на това движение?

Това е движение за идеи и хора, искащи да променят политическата система. Ти не можеш да промениш политическата система обаче, като регистрираш 400-та партия. Ако съм в позицията на Касим Дал, където има една партия, обхванала целия турски етнос в България, ти се бориш върху това електорално поле, то би имало смисъл.

Но сега, смисълът не е да се появим в добре познатия вид. Идеята е да се съберат хора, които под формата на “експерти за...”, “граждани за...” и т.н. да започнат да си правят инициативни комитети, които да си направят инициативни комитети за листа за даден град. Ние нямаме претенции и не ми се струва полезно да монополизираме един или друг град. Ние мислим, че в градовете трябва да бъдат активирани онези 10-15-20 души, неформални местни лидери, които живеят в този град и имат желание да бъде добре управляван.

Как да накараш гражданите да повярват, че могат, че системата е тяхно дело? По тази формула могат да бъдат организирани градове от 60 хиляди души. Аз съм го правила и знам.

Как виждате една президентска надпревара, в която влизат Бойко Борисов, Алексей Петров и Меглена Кунева?

Бойко Борисов е пиарският продукт на Иван Кръстев, Меглена Кунева - на Сънчо и Кънчо. Ако ми обясни някой как се прави политик от човек, който никога не е вземал политически решения, а цял живот е бил чиновник, ще съм му благодарна. Ами вижте въпроса – бихте ли направили от Ивайло Калфин президент на втори тур? Калфин има две участия на втори тур в избори – едни в Русе, едни в ЕП. И двете са с много скромни резултати.

Вижте прости сметки – какво ще спечели НДСВ от издигането на Кунева като независим кандидат? Нищо няма да спечели. Кандидатура на човек, чиято визия свърша до заемането на президентското кресло, е ненужна. Сините – да издигнат Надежда Михайлова или който и да било, за да получат 4%? Нима това е отношение на хора, които са управлявали?

А БСП? Същата история, за какво се борят за 10%, които да си поделят с АБВ на две. Кому е нужно това? Пак се връщам към историята - 2001 година БСП беше трета политическа сила. Да, в други времена, в друго политическо състояние, но в лоша конюнктура. През лятото тя изглеждаше приключена. В края на годината енергията, която се получи от избирането на Първанов за президент, имаше очевиден подем.

Ако не постигнем подобен подем в момента, ГЕРБ ще докара нещата до по-голям батак. Те си въобразяват, че всичко става с виртуални упражнения на пиарите, с парите и с купуването. Те са готови да купуват избирателни комисии. Забележете, не гласове, не ромските махали, а цели избирателни комисии. Даже по-лошо, хвалят се, че имат ресурс за това. Няма начин без обществото да те харесва и да ти вярва, ти да го управляваш. Това не стана в тези тоталитарни арабски страни, та тук ли. Те не са видели какво падане им се пише.

Правителството обаче създава впечатление, че се радва както на вътрешна, така и на външна подкрепа?

Вижте, правителството на ГЕРБ се ползва с много голяма подкрепа на американския посланик. По всякакви поводи следват негови изявления, в които той ги хвали. Вижте доклада на Държавния департамент и неговата оценка, която е обратна на 180 градуса. Това означава следното – американският посланик фактически не отразява позициите на американското правителство.

Очевидно, американското правителство черпи информация от други източници, а не от тези, които традиционно се възприемат като канални.

И искам да попитам – как се отразява влиянието на “Лукойл” върху това правителство? Създаването на впечатлението, че представителят на “Лукойл” в България, който е просто чиновник на “Лукойл”, е министър-председател в сянка, не е мнимо. Никога този човек не е успявал за тези години през няколко правителства да налага цени на петрола на дребно, които по такъв начин да удря всеки, който кара автомобил. Никога монополното положение не е било до такава степен изкривено и това стана възможно, защото тези хора не разбират какво са дали на въпросния чиновник и смятат, че всички лостове са им в ръцете, поради което могат да започнат да играят с цените на дребно както поискат.

И като ме питахте за мечта в началото на разговора ни – искам да видя как американският посланик ще напише грама, че АЕЦ “Белене” наистина се строи.