Лидерите на ЕС договориха нови крайни срокове, в които да приключи създаването на вътрешен европейски енергиен пазар, свързващ газовите и електрическите мрежи на страните членки. Освен това се предвижда всички двустранни енергийни сделки с доставчици от страни извън ЕС, да стават след консултации с Европейската комисия.

Създаването на вътрешния пазар трябва да стане факт до 2014 г. Това ще позволи свободния пренос на газ и електричество, чиито цени обаче трябва да са достъпни за потребителите, се посочва в заключителния документ от енергийната среща на върха на ЕС в Брюксел. Лидерите на ЕС приеха в петък план за устойчива, достъпна и сигурна енергия.

Предвижда се модернизация на европейската енергийна инфраструктура и изграждане на трансгранични мрежови връзки.

"Не е добре нито една държава членка да остане изолирана от европейските газови и електрически мрежи след 2015 г. Страните не трябва да виждат заплаха за своята енергийна сигурност заради липсата на подходящи връзки", се казва в заключението.

Нов стратегически проект "Север-Юг"

В навечерието на срещата председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу лансира новия стратегически проект за Централна и Източна Европа, чиято цел е да свърже енергийната инфраструктура на страните, разположени между Балтийско, Черно и Адриатическо море.

Т. нар. Коридор "Север-Юг" ще изиграе специална роля в укрепването на стратегическата енергийна инфраструктура на целия Европейски съюз, смята Барозу. Той обсъди предложението с лидерите на страните, които предложението засяга пряко - България, Румъния, Полша, Чехия, Унгария и Словакия.

Проектът е дългосрочен, ще обхване и други държави и предвижда енергийните източници и трасета в района между Балтийско, Черно и Адриатическо море да бъдат свързани. Това се отнася най-вече за доставките на природен газ, но също – и за петрола и електроенергията.

Кой ще плати сметката?

Одобрените от ръководителите на ЕС действия ще струват на страните членки 1 трилион евро в следващите десет години, като въпросът за това кой ще осигури финансирането породи спорове. Според повечето държави парите трябва да даде бизнесът и инвестицията да се изплати от потребителите, но има страни, които искат във финансирането да се включат и европейските фондове.

Накрая европейските лидери си поставиха за цел да изработят атрактивна регулаторна рамка, която да привлече повече инвестиции, и ясни критерии за подбор на проектите, за които ще се изисква допълнително публично финансиране.

След появилите се преди срещата информации, че ЕС ще отстъпи от приетата през миналата година цел за 20 - процентно намаление на потреблението на енергия, сега стана ясно, че този ангажимент остава, но все пак бе оставена вратичката да се преразгледа изпълнението на целите в областта на енергийната ефективност до 2013 г. и да се вземат нови мерки, но само ако е необходимо.

Предвижда се увеличаване на инвестициите във възобновяеми енергийни източници, в енергии с ниски въглеродни емисии, каквато е ядрената, както и въвеждане на много високи норми за безопасност при изкопаемите енергийни суровини.

Крайната цел на срещата на евролидерите е тройна - да се разнообразят начините за производство на електроенергия, за да се намали зависимостта от руски и близкоизточни ресурси, да се укрепят мрежите за пренос на газ и петрол до четирите краища на ЕС, както и енергийната ефективност.

Това изисква инвестициите от 1 трилион евро до 2020 година, от които 200 милиарда за незабавното изграждане на инфраструктури за пренос на електроенергия, газопроводи и междусистемни връзки между европейските държави..

Въпреки общото становище, че осигуряването на средствата ще дойде от инвеститорите, които ще си върнат вложенията от сметките на крайните потребители, се смята, че енергийните връзки между страните трябва да подпомогнат "солидарно". Това ще позволи на някои страни да излязат от енергийната си изолация и да избягнат недостиг на доставки, както при последните газови кризи с Москва. Брюксел ще представи списък на тези проекти през юни 2011 година.

Напрежение между "Набуко" и "Южен поток"

Председателят на Европейския парламент Йежи Бузек поиска страните-членки на Европейския съюз да координират помежду си сключването на договори за покупка на газ и електроенергия от държави извън съюза. Бузек заяви пред евролидерите, че трябва да се “избягва” напрежението, което възниква при конкурентни проекти за енергийна инфраструктура. По думите му, такова е налице при газопроводите “Южен поток” и “Набуко”.

Борисов пита защо поскъпва "Набуко"

След предобедното заседание на Европейския съвет премиерът Бойко Борисов обясни пред журналисти, че е поискал на следващото заседание да бъде обяснено на какво се дължи завишаването на цената на проекта "Набуко" с няколко милиарда евро - дали на технически грешки или на промяна на трасето, или заради гарантирането на нови източници на газ.

"За България като акционер не е безразлично дали трябва да се вземе заем от Европейската инвестиционна банка от 1.2 млрд. евро, два милиарда или три милиарда евро за този проект", заяви Борисов.

По думите му е трудно да се посочат български фирми с необходимите средства за изграждане на общия европейски енергиен пазар. В Европа има много мощни компании, с бюджети, които сигурно са по-големи от бюджета на България; за тях може би е лесно да участват в подобни проекти, заяви Бойко Борисов.

Той коментира още, че за страната ни е много важно не само да произвежда енергия, но и да се научи да я пести.

Един реактор в "Козлодуй" работи за загубите по мрежата и в сградите

"Тук е огромният залог, защото в България 20 на сто от произведената енергия е загуба по преносната система (според НЕК тези загуби са 50 на сто – бел.ред.), сградите на жилищата и предприятията. Това означава, че един от реакторите в АЕЦ "Козлодуй" работи само за покриване на тези загуби", посочи Борисов.

Според него, ако намалим дори само с 3 на сто загубите по мрежата, това е равнозначно на включването на нов ядрен реактор в системата.