В събота пък в Добрич президентът Георги Първанов подкрепи идеята на Светия Синод и предупреди, че “в България се надига нова вълна на конфронтация – идеологическа, политическа, междуличностна”.
Всичко това поражда въпроса дали недоволството или исканията на религиозните общности у нас може да се използват за провокиране на напрежение в държавата. Представители на различни вероизповедания бяха категорични пред “Всеки ден”, че няма подобно напрежение между религиозните общности у нас, но политиците са тези, които могат да се възползват от един или друг проблем на отделните религии. Пред “Всеки ден” експерти по сигурността също акцентираха върху толерантността, която цари в България. И наблегнаха на необходимостта държавата да предпазва собствените си граждани да не стават жертви на провокации.
“Истинският вярващ човек от политическа гледна точка не можеш да го противопоставиш срещу друг”, каза пред “Всеки ден” Ловчанският митрополит Гавраил. “Никога човек, който е запознат с евангелските текстове, не се противопоставя срещу другите. В него има истинска любов към човека, а не само към своя едноверец. Не е ли доказала това нашата църква в историята?! Защо министърът като учен човек не се обърне и да види – ние след Освобождението от турско робство, нашата църква поощрявала ли е да отмъщаваме на турци и на други. Не е ли правила точно обратното?! Тия, които се запознаят с християнството, ще имат много добро отношение към всички други. А предполагам, със своята любов ще спечелят и другите деца”, категоричен бе владиката.
Той обясни идеята на Светия синод за въвеждане на задължително обучение по религия, като уточни, че това не включва единствено и само православното християнство. “Нашата концепция е тези религии, които са разрешени в България със закон и се намерят достатъчен брой желаещи, трябва тези деца да имат право да изучават в училище своята религия. Обаче ако се разреши и Министерството контролира учебниците, преподавателите, ще се знае какво се изучава при тях. Може да се изучава православие, друга религия. А може въобще да не се изучава религия, но задължително да се изучава етика”.
Не съвсем съгласен с концепцията на Светия Синод е отец Боян Саръев. Пред “Всеки ден” той отбеляза, че обучението трябва да бъде задължително в православната вяра. А всички останали вероизповедания да водят подготовката на децата в молитвени домове под контрола на държавата. Аргументите в полза на това отец Саръев представи така: “Ако вероучението стане задължително, това означава в мохамеданските селища задължително да въведат исляма и ще ислямизират, ще потурчат българските училища в 21 век с парите на българския данъкоплатец. А стотици хиляди българи ще бъдат принудени чрез изучаване задължително на исляма, да бъдат разслоени и отчуждени от българския си корен”.
Според Боян Саръев “на чисто битово ниво, като междуличностно, междуетническо и религиозно общуване няма проблеми”. “Проблемите ги създават политиците и тези, които спекулират с един или друг съществуващ проблем. Нагнетява се, наслоява се… А съжителство съществува от векове. Независимо от политици, от религиозни водачи. Политиците и духовните водачи само пречат и използват един или друг проблем”, категоричен бе свещеникът от Кърджали.
И говорителят на Главно Мюфтийство Хюсеин Хафъзов подкрепи пред “Всеки ден” идеята на Българската православна църква за задължително обучение по религия в училище. Хафъзов бе категоричен и за това, че “няма опасност от ескалация на напрежението или от каквато и да е екзалтация”.
“Смятам, че искания, подобно на това, което отправи Православната църква и ние от Главното мюфтийство го подкрепихме, е един нормален, демократичен дебат, който може и трябва да бъде провеждан не само по отношение на религиозните ценности или на религиозни въпроси”, каза Хюсеин Хафъзов. Според него религиозните хора имат благородно желание да помогнат на обществото да се съхрани, да се изгради, да има по-добро развитие именно чрез религията. “Това може да бъде постигнато, но първо искаме да се дискутира. Ние не налагаме, не се опитваме да натрапим религията, искаме да помогнем чрез нея на нашето общество”, каза говорителят на мюсюлманското вероизповедание.
Той смята, че подобни дебати не би трябвало да провокират напрежение. “Няма опасност от ескалация на напрежението или от каквато и да е екзалтация. Напрежение според мен не би могло да бъде създадено, защото религията не е за напрежение. Тя е за по-добър живот, за по-добра социална среда, за по-добро градивно общество. Не смятам, че нито мюсюлманската, нито която и да било друга общност би се възползвала от някаква ситуация да придобива политически дивиденти или да се опитва да манипулира обществото”, смята Хюсеин Хафъзов.
“Гражданското общество трябва да свиква да дебатира по каквито и да е теми и въпроси, включително и религиозни. Нека не забравяме, че през последните години религията като цяло, като философия, като начин на живот е дебатирана в света. България не може да прави изключение. Всички се съобразяват с религията – било по-позитивно или негативно, т.е било то затова, че религията е нещо, което гради и дава живот. Някои за съжаление смятат, че религията руши. Дебат обаче трябва да има. В него, ние религиозните дейци трябва да изтъкнем предимствата на религията, да изтъкнем, че ако има някакви отрицателни нюанси, които по някакъв начин вредят на нашия имидж, то тези слаби моменти не са продиктувани от религията, а за съжаление, въпреки нея”, е мнението на Хафъзов.
“Смятам, че и Православната църква, и еврейската, и арменската общност, и мюсюлманското вероизповедание се опитват да привлекат миряните. Имаме много мероприятия, с които въздействаме на масите. Но ще бъде добре, ако това е обща нагласа, ако се даде възможност и чрез училището религията да може да докаже себе си като една животворяща сила. Това ще бъде труден процес, в който ще трябва да взаимодействаме с училището и да въведем часовете и те да бъдат перфектни часове. Но ще видим, че религията има място и в училището”, заключи той.
Председателят на църковното настоятелство на Арменската апостолическа църква у нас Григор Асланян също категорично подкрепи Светия Синод в предложението за задължително обучение по религия в училище. И бе категоричен, че задължителното изучаване ще сближи българите, независимо към каква религиозна общност принадлежат. “Трябва да има обучение за всички религии у нас. Ще помогне за излизането от духовната и морална криза на обществото. И естествено, не само православна религия да се изучава. И аз на стари години прочетох Корана. Това също е една велика книга”, отбеляза Асланян. Той бе категоричен, че е невъзможно проблемите на отделните религиозни общности у нас да бъдат използвани за създаване на напрежение и противопоставяне. “Всичките се кланяме на един Господ”, наблегна Председателят на църковното настоятелство на Арменската апостолическа църква.
Експертът по антитероризъм Христо Смоленов коментира пред “Всеки ден”, че въпросът за това дали недоволството или исканията на религиозните общности у нас може да се използват за провокиране на напрежение в държавата, е много сериозен. Защото на Балканите това е моделът, с който се отприщва духът от бутилката и се създават проблеми. “Върху тази свещена земя има толкова много енергия, включително и енергия на противопоставянето, че ако някой реши да я насочва за свои користни цели в посоката на терор, това може наистина да направи жесток обрат в сегашната ни горе-долу щастлива и спокойна атмосфера”, коментира Христо Смоленов.
У нас реално почва за тероризъм няма, когато става въпрос за нагласата на субективния фактор, за самите тези хора, които са в една или друга религиозна общност, смята той. У нас има един удивителен, толерантен дух, който не царува никъде другаде по света. Според него такъв дух на толерантност е и най-добрата профилактика. “Но ролята на държавата е да предпазва собствените си граждани, включително граждани с различни верски, етнически форми на самоопределение, да не стават жертви на провокации. Жертва на провокации са обикновено и двете страни в един жесток конфликт какъвто възникна в бивша Югославия.
“Както и да се развили събитията, общата оценка е, че българската държава и българската общественост съумяха да прескочат трапа в най-простия смисъл на думата. От началото на 80-те до края на 80-те в България се създаваше, ескалираше се тенденция, която да доведе до братоубийствена гражданска война. Това не се случеше. А че можеше да се случи – доказателство е съседна Югославия. Убеден съм, че българският народ в многообразното единство от етнически и верски компоненти, винаги сме били такива от самото основаване на България, тя е мултиетническа, но еднонационална държава. Тук е правилната форма.
У нас, в България, винаги е имало еднонационален, но мултиетнически модел на обществото и съответно на държавата. И това предпази България от касапницата, която се състоя в Югославия. Ние съумяхме да опазим мира и мирното съвместно съществуване на различни верски модели. Това е подвиг, който никога няма да ни бъде признат, защото истинските неща на този свят се характеризират с това, че приживе и дълго време след като се състояли те не получават признание. Признание получават обикновено фалшиви пророци, в които е инвестирано много отблизо или отдалече”, каза в заключение Христо Смоленов.
Почивка в:
Holiday in :
