Автор(източник): ИВАН МАЛИК
От 2006 година успешно работих във фирма „FM BULGARIA”, като предприемач и съдружник с 44% дялово участие в тази фирма. Дейността на фирмата е дистрибуция на парфюми, козметика и препарати за дома. Моят съдружник - инж. Михал Макара от гр. Жилина, Словакия, притежаваше 46% дялово участие и Станислав Владимиров Стойчев - 10% участие.
КАК В БЪЛГАРИЯ СЛОВАК И БЪЛГАРИН МИ ОТКРАДНАХА ТЪРГОВСКИТЕ ДЯЛОВЕ ВЪВ ФИРМАТА
Фирмата работеше на принципа - МЛМ и за 4 г. успя да регистрира 16 000 дистрибутора. Аз за кратко време успях да се науча много добре да говоря български и правех по цяла България презентации на български език, като по този начин успях да създам много добри контакти, да привлека много дистрибутори и да създам добри приятелски взаимоотношения. За съжаление, моят партньор нямаше такъв успех и постепенно във времето нашите възгледи по отношение на работата с хората се разминаваха.
Трябва да подчертая, че господин Макара още през първата година от съвместната ни работа създаде паралелна фирма, в която се опита да прехвърли всички активи от съвместната ни фирма. Тук се намеси фирмата - майка „FM GROUP WORLD” от Полша, която дава лиценз за продажба в отделните страни по света. Първият опит на г-н Макара беше неуспешен, но втория за съжаление – да.
КАКВО НАПРАВИ ТОЙ?
Г-н Макара е взел решение да свика общо, извънредно събрание на 18 Декември 2009 година. Поканата е била подписана само от него и г-н Стойчев с извинението, че не мога да бъда открит. През ноември и декември 2009г. аз всеки ден си бях на работното място или правех презентации и срещи с дистрибуторите. Има стотици свидетели, които могат да удостоверят това.
След това два пъти са се опитали да ме призоват посредством нотариус, като пред двама свидетели са залепяли поканата за извънредно общо събрание на външната врата на нашата канцелария. За съжаление, аз не съм намирал тези покани, които явно са били отлепени от някой. Два пъти е минал 14-дневния, законов срок, в който съм бил призован. През цялото това време моите два мобилни телефона са работили, е-майла ми е бил в ред.
Почти всеки ден съм бил или в офиса, където се извършват продажбите, или при нашата счетоводителка. Дори с г-н Макара участвахме в празник, организиран от нашите дистрибутори.
На 18 Декември се е състояло общото, извънредно събрание, където е взето решение да бъда премахнат от фирмата като съдружник, без право да получа своя дял от печалбата, натрупан от дейността на фирмата за последните 4 години. Тази печалба не е била разпределяна между съдружниците за тези 4години (и моя дял от тази печалба съвсем не е малък). Решението и протокола от това събрание са били подадени в Софийски градски съд.
След първото заседание СГС е дал отказ на базата, че това решение на общото събрание не отговаря на законовите условия. На заседанието на СГС „случайно„ не съм бил призован и съответно не съм присъствал, въпреки че това решение е касаело най-вече мен. Решението на СГС е било обжалвано от г-н Макара пред Софийски Апелативен съд.
За невероятно кратко време САС е взел решение в полза на г-н Макара. На това заседание също не съм бил редовно призован и не съм присъствал. Не съм уведомен и за решението. Поради тази причина и не съм направил обжалване в 14-дневния законов срок и решението е влязло в сила. До месец юни нямах никаква представа , че се водят дела срещу мен.
На базата на това решение са направени промени в търговския регистър. За този факт разбрах на 6.07.2010година, когато г-н Макара е дал решението на съда на мои приятели и разбрах, че са сменени ключалките в канцеларията, в която работех и всички мои неща бяха изхвърлени.
НА КАКВО СЕ НАУЧИХ?
Българското законодателство е най-бързото в светa и ви е необходимо само добра връзка и пълно портмоне. Надявам се, че моята статия ще предизвика интереса на българската полиция, прокуратура, съдебна власт и парламента, установих, че не съм единственият човек, на който му се е случило това. Заслужава си да се замислят над параграф 139 от Търговския закон.
Разбрах, че българите са чудесни и добри хора, които, след като останах на улицата без пари, ми помогнаха и продължават да ми помагат и до днес, защото и те вярват в справедливостта. Благодаря на тези десетки приятели от цяла България, които въпреки своите ограничени възможности ми помагат финансово, материално и най-вече морално.
За съжаление и в България има мошеници. Аз лично се извинявам на българския народ, че във вашата прекрасна страна доведох човек от Словакия, чиито морални ценности са под съмнение, а и не съм единственият човек, който той е измамил. Лакомията, злобата, ненавистта са човешки качества, но въпреки всичко аз искрено съжалявам този човек.
ИЗВОДИТЕ, КОИТО НАПРАВИХ ЗА СЕБЕ СИ:
Ако решите да основавате фирма в България, много добре си помислете с кой. Най-добре е сам. Дори съдружник и с малък процент може да ви измами и да ви отстрани, особено, ако фирмата е печеливша. Може някой друг да го принуди да направи това и вие няма да знаете, че вече не сте съдружник, до момента, в който сте на улицата.
Тази статия я написах не за да ви изплаша, а за да ви предупредя, ако решите да правите бизнес в България.
България е красива страна, с перфектни хора. Въпреки че бях измамен, България и българите обичам. Това е държава, която заслужава да бъде посетена и има много голяма перспектива за инвестиране.
ДОБРЕ ДОШЛИ В БЪЛГАРИЯ
ИВАН МАЛИК
|