Автор(източник): Мариана Димитрова
Тези разсъждения получихме като коментар на публикуван материал за Слънчев бряг.Поздравявайки техният автор за изразената позиция ,решихме да ги публикуваме като самостоятелен текст.Вероятно и други наши читатели ще споделят мнението си по поставените въпроси,толкова важни за туризма,за Слънчев бряг и за община Несебър :
Четвъртък, 30 Април 2009 Слънчев бряг потъва в мрак. Върколаци и таласъми плъзват по улиците, вампири нападат чуждите туристи и им пият кръвта. Това не е сцена от филм за Дракула – истина е. Интериорът обаче не е старият замък на румънския граф, а модерните хотели в най-големия български курорт.
Вампирски щения към Слънчев бряг
Такава ще е ситуацията, ако курорта остане без ток и хигиена. В започващия туристически сезон нещо не е наред. Както и друг път, но с нови елементи. И не световната криза, нито свинския грип са виновни. Бедата, както обикновено, е в самите нас. Частни хотелиери се разбунтуваха срещу тъмнината, мръсните тротоари и неугледната инфраструктура в комплекса. Те настояват държавата да си свърши работата, т.е. да лъсне всичко около китните частни имоти. Изглежда справедливо. Но не е.
Курортните такси се събират от Община Несебър. Тези пари превръщат полуостровният град в най-богатия у нас, след София. Дотук добре, само дето кметът и общинарите не искат да заделят средства за осветление, охрана и почистване на курорта. Взимат му парите, но не искат да се грижат за него. както мащеха се отнася със заварено дете. А всъщност световно известният комплекс е златната кокошка на Несебър, за която общината кой знае защо отказва да се грижи. През сезона в курорта почиват стотици хиляди или 20 пъти повече хора, отколкото по цялото Северно черноморие. Точно те са главният източник на приходи за града: плащат такси, пълнят заведенията, пазаруват от магазините и сергиите. Какво би станало, ако държавата, като мажоритарен собственик, реши да обособи комплекса като отделна община, каквато идея имаше преди години...
Собствениците на хотели в комплекса имат основание за недоволство от състоянието на инфраструктурата. Те искат нещата да изглеждат като в Палма де Мойорка, например, но друг да се грижи за този вид и имидж. Вместо да атакуват общината, която е прибрала курортните такси, насочват гнева си към ръководството на курорта. Вероятно защото им е под ръка. Те обаче трябва да знаят, че който и да е в това ръководство, проблемите ще останат и ще се задълбочават.
Спорът за инфраструктурата тече цяла година. Хотелиерите настояват тя да бъде прехвърлена безвъзмездно на община Несебър, на която плащат местни данъци и такси. По закон обаче това не може да стане, тъй като освен държавата има и частни акционери. От своя страна община Несебър твърди, че е готова да стопанисва улиците, алеите и осветлението в курорта, но отказва да даде пари.
Собствениците на хотели реагират емоционално и дори не забелязват леко подлата тактика на община Несебър: като има скандали около Слънчев бряг, туристите ще хукнат да летуват в Несебър, Свети Влас и други селища наоколо. Нещо като отмъкване на летовници по принуда. Е, няма да стане, защото и българите, и чужденците разбират от хубаво и от удобства...
Време е държавата да заяви ясно своята позиция. Сега хотелиерите се натискат за кризисен щаб по подобие на софийския за боклука. Надяват се, че държавата, в последния момент, ще направи някакъв фокус и в курорта ще се изсипят бюджетни пари за поддръжка и почистване на инфраструктурата. Което за туриста означава тройно прецакване: веднъж плаща данъци, втори път – курортни такси и трето - цената на услугите. Не е честно. Нахално е.
Сравнението в началото с филм за върколаци и вампири в Слънчев бряг днес е само метафора, но утре може да стане стряскаща действителност. Засега вампирските стремления към курорта са само декларативни, но до кръвосмученето е една крачка... Турци, гърци, хървати и румънци потриват доволно ръце, наслаждавайки са на свадите у нас. Да бяха платили за такъв черен ПР – нямаше така добре да се получи... А решението е просто, стига някои хора да не поставят личния си интерес и любов към интригата пред обществения и този на частните собственици.
|