Може да бъде наричан Аристократ на духа
Галерията да носи името Радослав Ралев
От дистанцията на времето е колкото лесно,толкова и трудно да се проследи и анализира нечий път,творчески и житейски.За славещия радостта Радослав /Слави/ това се отнася в още по-висока степен-той ни представи нарисуваното от него в последната експозиция, починал на 31 октомври 2018.
Посланията в неговите творби са достъпни и разбираеми и едва ли са нужни много думи,които допълнително да признават и утвърждават постигнатото от художника.Така е, но дори и да не беше нарисувал нищо повече, винаги може да се открие още нещо, недоизказано за неговите картини.
Хаджи Максим МОМЧИЛОВ
Познавам го от трийсетина години приятеля Слав,но много рядко съм присъствал на конкретно сътворяване на негови творби.Виждал съм ги най-вече в завършен вид.Като художник за него може да се каже,че той никога не се съобразява с «повелите на времето»,а следва преди всичко «своята си линия».За него по-важни са душевната хармония и изисканата артистичност.Той не натрапва набързо скалъпени послания или клиширани заглавия.Слави дава свобода на зрителя,защото сам умее да бъде свободен и знае стойността на свободата. Свободата като цена на една абстрактна картина,като възможност за полет на мисълта.
«Свободният» Слави обаче не гони Времето,а бавно следва собствената си творческа съвест,без да се вслушва в «съветите» на властта.Съхранявайки вътрешната си цялост и в същото време продължавайки да се развива.Последната му изложба, заедно с приятели-художници от сдружението „Несебър Арт” , бе красноречива в това отношение.От нея може да се съди,че творческият път на Слави е многопластов и сложен. Привидно ограничен в определена траектория,неговият израден художествен арсенал се усложнява с течение на годините.В ранния си период той превръща природата в абстракция,в зрелите му години абстракцията сякаш става негова втора природа.
Празничните багри в природните пейзажи,композициите изпълнени в ярки цветове и вдъхновени от Стария Несебър,както ритъмът и стилизацията от раните години постепенно преминават през умерената условност за да достигнат до кодирани художествени хармонии.Картините му въздействат спокойно,въпреки че зад привидното затишие на балансирана и отмерена хармония се крие духовното неспокойствие на търсещия творец.Те носят усещането,че сякаш са изградени на един дъх.Всяко петно е намерено като тон,всяка линия тежи на мястото си,всяка форма уплътнява пространството.Така привидната лекота,която излъчват платната му,е скрила зад себе си пластове на систематично и овладяно знание.
По този начин той «перефразира» действителността, дава израз на трайното,значимото и извечното,в контекста на едно състояние,на една емоция.С рационална отмереност Слави «запечатва» предмети,състояния и сгъстени емоционални изблици в картините си,но никога не натрапва на зрителя посланията си.Оставя го сам да намери път към изобразеното.
Слави вече го няма, но какво още може да се каже за картините от него? Багрените му хармонии в тях са балансирани-цветът в творбите му не «крещи»,а възвисява. Конфликтите в структурата и пластиката на картините му са сведени до диалог-диалог между временното и трайното,традицията и модерния изказ,материята и духовността.Пиша паметното слово за трети път и това се оказва нелека задача.Защото в случая става въпрос не само за един талант, какъвто е Слави,но и един приятел.А това е сложна комбинация.Мисля,че художниците,като служители на Вдъхновението,не са обикновени простосмъртни.Те рядко разбират докрай самите себе си.А как да ги проумее тогава един или друг похвалник, вече покойник?
Все пак смятам,че Радослав Ралев е човек,за когото «художничеството» -хоби и професия са едно.За него изкуството е безкраен път,постоянен спътник,начин на съществуване.Той говореше без думи и рисуваше без образи,за да достигне чистотата на интелектуалното мълчание.Човек-творец, който с право може да бъде наречен Аристократ на духа. Разбира се, това паметно слово можеше да бъде съвсем кратко,под цитата: «Ars longa,vita brevisest», за вече отминалия приятел Слави. Можеше и така.От него останаха ненарисувани картини.Сигурен съм,че една част от тях ще добият очертания в в недовършените платната.Слави вече го няма, но в изложбата на „Арт Несебър” са вселени с платната на Художника.И бъдещата действаща галерия в Демонстрационния център на ул.”Отец Паисий” може и трябва да носи името Радослав Ралев.
