На 18 ноември 2017 г. в Руския културно-информационен център гр.София се проведе IV Балкански фестивал на руската песен. Хор „Надежда” към нашата Общинска организация „Русофили” -Несебър получи покана за участие. Поради липса на средства за транспорт на участниците до София и обратно, беше взето решение да се организира тридневна екскурзия с маршрут гр. Несебър – Перперикон – Гоце Делчев – Рилски манастир – Манастира в с.Копиловци край гр.Кюстендил – гр.София.
В групата се включиха 36 български и руски граждани, членове на организацията ни, като по този начин успяхме, освен да се запознаем с част от забележителносите на България, но и да осъществим участието на нашия хор във фестивала.
Отпътувайки рано сутринта на 16 ноември към обяд пристигнахме на Перперикон – светилището на Дионис. За тези, които не са имали щастливата възможност да го посетят, ще дам малко информация.
Перперикон се намира в Източните Родопи, на около 18 км от гр.Кърджали. Археологическите разкопки показват, че е обитаван още преди 8000 години като през късната античност е превърнат в градски център на провниция Тракия от Римската империя. Обработеният от човешка ръка огромен скален масив Перперикон е в разцвета си паралелно с Троя и Микена. До този момент са открити стотици в олтарни ниши, гробници и съвършенна канализационна система. Тук са правени жертвоприношения както на животни, така и на хора. Свещеният град е унищожен от османлиите през 1362 г., а неговите жители са отвлечени в робство.
Продължавайки пътя към Гоце Делчев, до смрачяване успяхме да се насладим на красотите на Родопите.
В малкото китно градче, разположено в Югозападна България, пристигнахме късно, но бяхме посрещнати радушно от персонала в хотела и ресторанта. Имахме покана от заместник- председателя на местната организация Русофили Маргарита Кабакова да посетим провеждащия се в града фолклорен фестивал, но за съжаление, поради дългия, със стотици завои път и гъстата мъгла, се забавихме и не можахме да присъстваме на това уникално за района събитие.
Кабакова ни посрещна и ни изненада с подарък за всеки един от групата – албум „Народно творчество от гоцеделчевско”. Разбира се и ние се отсрамихме с ответен жест – подарихме на местната организация нашия филм „Православието – вековната връзка между руския и българския народа”, озвучен на български и руски език.
На срещата с Кабакова беше разменена информация за дейността на организациите ни. Традиционно се разделихме с пожеланието връзката между русофилите от Несебър и Гоце Делчев да продължи и за в бъдеще, нещо в което никой не се усъмни.
Рано сутринта на следващия ден продължихме към Рилския манастир. За този уникален духовен център всичко е казано отдавна. Както и за покровителя на българите – Свети Йоан Рилски. Искам само да напомня един по-малко известен факт от житието на този свят човек. Приживе и след смъртта му царете са търсили винаги неговата благословия.
Цар Петър изминава над 400 километра от Велики Преслав до светата обител за да се срещне със светеца. Но Йоан Рилски само му се покланя от далеч и отказва среща. Натъжен, цар Петър се връща обратно и изпраща на Йоан Рилски по свои пратеници злато и плодове със следното послание: „Чух за благолюбивия характер на твоята душа и за заселването в пустинята, и за неземното и ангелско пребиваване, … и твърде много възжаждах да видя твое преподобие и да се насладя от медоточивите ти речи…
И ето сега, разбуден сякаш от някакъв дълбок сън, поисках да видя твоя святост. Но понеже се лиших, окаяният аз, и от тази благодат поради множеството си грехове, моля се и се покланям на твое преподобие да ни изпратиш някаква утешителна отрада и да прохладиш зноя на скръбта…“ Йоан приема храната, но на златото не обръща внимание и го връща обратно с думите:
„Убогият Йоан до благочестивия и самодържец на българския скиптър цар Петър. Да изпълним цялата ти молба нам не е позволено, но заради твоята вяра и усърдие изпълняваме вече онова, що ни подобава, като приемаме постническата храна. А твоето злато си задръж сам, защото такива неща вредят много на иночествуващите, а най-вече – на пребиваващите в пустинни и безутешни места.
Пък и за какво ще потрябват те на оня, който никога не вкусва хляб до насита, нито сама водата, за да утоли жаждата си? … Обаче дори и ти, увенчаният с диадема, не трябва да намираш сладост в тях, понеже е казано: „Кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него.”
И макар че е писано: „Силата на царя е богатството“, но за да се употребява то за оръжие и войска, а не за свое удоволствие, а повече – за бедните и голите, и бездомните. И така, ако искаш заедно със земното да наследиш и небесното царство, бъди щедър, както е щедър нашият небесен Отец. Не се уповавай на неправда и не скланяй на грабеж; бъди кротък и тих, и благодостъпен за всички и нека очите ти са отворени за всички; нека елеят на твоето милосърдие да се излива върху всички; нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната; да излизат бедните радостни от твоя палат…”
Тези думи на Св.Йоан Рилски ми се ще да достигнат до всички българи и най-вече до тези, които са по върховете на държавата ни.
Настанявайки с в хотела в Кюстендил. след двучасова почивка, групата потегли за намиращия се в близост до града манастир „Свето Благовещение на Пресвета Богородица“, чийто игумен Схиархимандрит Касиан ни очакваше. Два часа продължи беседата на отец Касиан, посрещната с изключително внимание от групата ни. Този омайващ с осанката и излъчването си божи човек успя да отговори на всички въпроси. Не пропусна да подчертае необходимоста към връщане на вярата у хората и нуждата свещенослужителите да станат отново пастири, а не да чакат бездейно хората в храмовете си.
Ще запомним предупреждението да внимаваме в тези времена, когато се тръби за ново време, нов ред, нова епоха да не се стигне до култ и към НОВ БОГ. И както е казал Св.Йоан Златоуст „който предпочете земното пред духовното, той ще се лиши и от едното и от другото; който се стреми към небесното – той непременно ще получи иземното”.
С неохота се разделихме с архимандрит Касиан, но и с намерението отново да се завърнем в манастира и продължим разговора си.
На следващата сутрин групата потегли към София, крайната цел на това пътуване, за да участваме в IV Балкански фестивал на руската песен. Това събитие не беше отбелязано от медиите, вероятно невлиза в разбиранията им за евроатлантически ценности.
Участници имаше от България, Македония и Сърбия.
Общинска организация „Русофили” – Несебър присъства на фестивала с хор „Надежда”, както и с две индивидуални изпълнителки – Надежда Гроза, и Светлана Трапезникова. Изненадващо се оказа, че нашата организация е единствената организация на русофили, която има свой хор и индивидуални изпълнители в този престижен фестивал.
Всички участници бяха с отлично подбрани костюми, нещо което със самото им появяване на сцената, предизвикваше овациите на публиката. За съжаление ние не можахме да осигурим средства за да ушием на хористите ни тоалети, а се наложи те самите да отделят от пенсиите си за да си купят бели блузи, с които се явиха на фестивала.
Въпреки проблемите с транспорта и облеклото от това наше първо участие в Балканския фестивал ние се завърнахме с три заслужени награди. Хор „Надежда” с ръководител Надежда Гроза получи грамота. Самата тя със своето индивидуално представяне в старшата група солисти любители спечели купата и зае трето място, а Светлана Трапезникова завоюва купата и първо място в старшата група за солисти професионалисти. Така с две купи и грамота Общинска организация „Русофили” – Несебър осребри своя дебют в IV-я Балкански фестивал на руската песен.
Участниците в тази познавателна екскурзия се завърнаха доволни в Несебър не само от заслужените награди, но и от прекрасните впечатления по преминатия маршрут. За това до голяма степен спомогна и Татяна Чернакова, която през цялото време превеждаше от български на руски цялата информация за посетените обекти. Всички изразиха желанието си отново да се върнем през пролетта в Родопите – „планината на обилно течащата вода”.
