Проф. Георги Чалдъков
За рождения му ден аз го поздравих със следния текст:
Драги проф. Кръстев, пожелавам ти Здраво и творческо дълголетие – Chow–Ju, японски – „Дълголетието е хубаво нещо“ Chow – дълго, Ju – нещо хубаво, калиграфия на проф. Хироши Ямамото, ректор на Университета в Комацу, Ишикава, Япония.
И възхищението ми от твоят мост – La grande bellezza: морето под Казиното, качило на гърба си Кръста на Спасителя, „устремен към хоризонта, с усещане за безкрайност и за свобода – едно уникално усещане в морския град“.
Според изследване на учени от Института по експериментална морфология и антропология в БАН, най-красивите и най-умните хора в България се раждат в Бургас. Един от тях е проф. арх. Тодор Кръстев.
Повече от 50-годишната му дейност в опазването на българското и световно културно наследство го направи световноизвестен учен. Той е роден на 24 февруари 1940 г. в Бургас. (Авторът на „Пътеводител на галактиче ския стопаджия“ Douglas Noel Adams се гордеел, че съкратено неговите имена се изписват DNA и, че е роден в Кембридж, една година преди откриването на DNA (DeoxyriboNucleic Acid). Авторът на „24 февруари: роден бащата на бургаския мост“ се гордее, че е роден в Бургас един ден преди Тодор Кръстев – на 23 февруари 1940 г.)
Тодор Кръстев завършва архитектура през 1962 г. и започва работа в бургаската Проектантска организация. С усещането на Genius loci (духа на мястото), той прави много проекти в „Бургас – град най-хубав на земята“. През 2008 г. бургазлийте избират неговия мост за „Символ на Бургас”. Практическа проектантска работа на арх. Кръстев е съчетана с научна дейност, представена в над 100 научни публикации. Книгата му „Архитектурното творчество” (1980) е първата у нас, която описва креативността на архитектурния процес.
Проф. Кръстев е сред основателите на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС), експерт на ЮНЕСКО и на ИКОМОС и член на неговото ръководство. Той вярва, че опазването на културното наследство е колективен творчески труд на сътрудници на базата на общи естетически и етични ценности. Всичко това може да го направи един Аполонисий – Човек с чувстващ мозък и мислещо сърце:
Откато съм научил максимата на Рене Декарт cogito ergo sum („Мисля,
значи съществувам“, по-точно „Мисля, значи съм“), се учудвам: Как може да се мисли без сърце! Как може да си „мислещо нещо“, без да си „чувстващо нещо“. Връзката мозък–сърце е двупосочна: „чувстващ мозък“ и „мислещо сърце“. На тях са посветени и книгите на Антонио Дамасио „Грешката на Декарт: емоция, мисъл и човешкият мозък“ (Descartes’ Error: Emotion, Reason, and the Human Brain) и „В търсене на Спиноза: радост, тъга и чувстващият мозък“ (Looking for Spinoza: Joy, Sorrow, and the Feeling Brain). Дамасио е професор по невронаука и ръководител на Института по мозък и творчество в Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис.
Той замени рационализма на Декарт с емоционалния рационализъм – и така „Мисля, значи съществувам“ се превърна в „Ние не сме мислещи машини, ние сме чувстващи машини, които мислят“. Дамасио и сътрудниците му изследват с MRI пациенти с увреждане на области на мозъка, отговорни за емоциите – тези хора губят способността да мислят разумно, не могат да вземат правилни решения, развиват синдром на Буридановото магаре.
Вероятно така е мислил и Фридрих Ницше, когато е написал: „Има повече мъдрост във вашето тяло, отколкото във вашата най-дълбока философия“. – един от афоризмите му в „Човешко, твърде човешко“. Всичко това е ехо от „Човек е душа, която си служи с тялото“, изреченото от Сократ. С мои думи: Човек е Аполонисий, съчетание на Аполоний и Дионисий, на живот с мисъл и разум (vita contemplativa – съзерцателен живот) и живот с емоции и веселба (vita activa).
В противен случай ще продължава да действа максимата на Сьорен Киркегор (1813–1855): „Човекът е едно животно, което боледува от разум и затова е обречено на гибел. Заради Аполониевите ценности, той загърбва Дионисиевите стойности на живота“. Обаче, днес човекът е едно животно, което боледува от консуматорски нагон и примитивен хедонизъм и затова е обречено на провал. Заради криворазбраните Дионисиеви ценности, той загърбва Аполониевите ценности на живота – Разум и Мъдрост. Но не съвсем – може би ще осъзнаем, че „всеки от нас е ангел с едно крило и можем да летим само прегърнати”.
Лошото е, че „в човешкия мозък има механизъм, който е предназначен да дава приоритет на лошите новини“ – написа Даниъл Канеман (Daniel Kahneman) – един от най-големите психолози на нашето време. Ето още една мисъл, споделена от него в книгата му Thinking, fast and slow: „Най-лесният начин за увеличаване на щастието е контролирането на начина, по който използвате времето си. Можете ли да намерите повече време за нещата, които обичате?“.
Да, проф. арх. Тодор Кръстев намира повече време за нещата, които обича!
……………………………………………………..
Проф. Тодор Кръстев: Държавата трябва категорично да застане зад стратегията за Несебър
Несебър не попадна в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство в опасност, стана ясно след участието на българската делегация на разширената сесия на организацията в Рияд. Дали това е добра новина, или просто отлага решаването на наболелите проблеми, свързани с опазването на културното наследство у нас, коментира проф. арх. Тодор Кръстев.
„Имаше серия от мисии на двете най-големи експертни организации в областта на световното наследство, като последната беше през 2023 година. С последния си доклад те обявиха, че Несебър вече отговаря на условията за вписване в списъка на световно наследство в опасност. Причините са натискът за градско развитие, незаконните строежи, въздействието на туризма, липсата на план за управление.
Според доклада в някои случаи деградацията на обектите е необратима – накърнена е специфичната многопластовост от различни цивилизации, загубен е приоритетът на средновековните църкви. Няма да си разменяме реплики на бурна радост по повод факта, че Несебър не попадна в списъка на световното културно наследство в опасност, нима всичко е наред със Старинния град?“, информира професорът.
„Противоречието между опазване и развитие е световен проблем, една част от света разбира, че опазването може да бъде ценен ресурс за развитие и качество на живот. Друга част от света приема, макар и негласно, че опазването е пречка за развитието, то се смята за пречка пред финансовите и строителните интереси. Ние трябва да изберем към коя група искаме да принадлежим и от това ще зависи и бъдещето на Старинен град Несебър“, казва проф. Кръстев.
Според архитектът, планът за управление на старинния Несебър трябва да определи стратегията на държавата за 20 години напред, за едно цялостно възстановяване на застрашената извънредна, универсална стойност на ценността.
„Държавата трябва категорично да застане зад тази стратегия с цялата си сила. С конкретен план за действие, с график, с отговорности, финансиране по години, това е част от този план за управление. В старинен град Несебър през последните 10 години, започва бурно строителство. То е в противоречие с плана за опазване и управление. Един пример ще ви дам – на Северния бряг на полуострова, където се намира ценна археологическа зона на църквата „Св. Богородица Елеуса“, планът предлага зелена зона, като добър контекст на тази археология. Но точно до нея се изгражда 5 етажен хотел.“
Проф. Тодор Кръстев настоява, че строителството в старинния Несебър е в противоречие и с мораториума за изграждане нови сгради, който е въведен до приемането на този план за управление. В този период е изградено и яхтено пристанище на Южния бряг, което променя конфигурацията на брега, информира архитектът.
