Д-р Георги Чалдъков и приятели
Звезди, луна, комети, гени, меми – на каквото и да се дължи, виното, направено от грозде, събрано през определена година от определен район, е най-приятно за пиене. През годините 1811, 1826, 1839, 1845, …. и 1934 блясъците на летящи комети са предвестници на много добра реколта (vintage wine) – и на много хубаво вино. Същото се отнася и за много добрите поети, артисти, художници, учени. От съчетаването Хронос-Гея, се раждат големите таланти, съчетали живот с мисъл и разум (vita contemplativa – съзерцателен живот, Аполоний) и живот с емоции и веселба (vita active, Дионисий) – това са Аполонисиевите хора. Доси (Досьо) Досев беше един от тях.
Доси Досев – Homo Apollonysius
Доси (по кръщелно и по приятелски) Досев – чаровникът на българския театър и кино – е роден в София на 12 април 1934 г., сега Ден на космонавта, живеше на улица „Юрий Гагарин“ 12. Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1955 г., играе в модерните години на бургаския театър, когато Вили Цанков, Юлия Огнянова и Методи Андонов бяха режисьори, Доси Досев е една артистична парабола от София до Созопол – в къща, съжителстваща с морето и скалите край него. Подобна миграция беше и поетът Славчо Чернишев. Когато двамата с Досьо бяха на една маса, „казиното със кея се люлееше…/ а виното танцуваше и пееше“.
От ученици в Бургас се възхищаваме на Доси Досев – големият артист и големият човек. В началото на 1960-те, като студенти в София, приятели от ВИТИЗ – Тодор Тодоров-Тъшо и Антон Горчев, понякога и Жоржета Чакърова – ни даваха техните пропуски и така по няколко пъти гледахме пиесите с Досьо Досев, които ни изпълваха с трогателно възхищение. Една от тях беше „Унижените и оскърбените“ на ФМ Достоевски, постановка на Вили Цанков в Младежкия театър – Досьо играеше Иван Петрович. Сцената – очарователно дискретно осветена във виолетово – с ресторант, маса и два стола – князът предлага чаша вино на Иван Петрович, а той казва: Благодаря, не пия! Анекдотът и до днес разказва, че това е най-трудната реплика в богатия репертоар на Доси Досев.
Доси, ти, който от 19 септември 2022-та си в ложата на Рая, погледни към Морето на Созопол и Бургас и виж как То плаче за теб. Нали Петя Дубарова беше написала: Кой не вярва, че плаче небето? Кой нарича сълзите му дъжд? То плака, то плака до дето и морето създаде веднъж.
