На 22 септември 2017 г. Общинска организация Движение Русофили-Несебър проведе мероприятие от Проекта „Православието – вековната връзка между руския и българския народ”.
Членове на организацията ни и граждани, съпровождани от иеродякон Серги от манастира „Свети Георги” в гр.Поморие, посетиха Велико Търново и манастира „Св. Архангел Михаил” до гр.Дряново.
Проектът се подпомага от Фонд „Соработничество” под егидата на Руската православна църква. Датата не беше избрана случайно – 22 септември 1908 г. е Деня на независимостта. Да си припомним част от манифеста, с който Фердинанд я обявява в църквата „Св. 40 мъченици“ в старопрестолния град:
„По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска…”
Най-напред групата посети руската църква „Възкресение Христово“. Отец Петър, настоятел на църквата, разказа за историята на нейното издигане, за помоща, която е получена от побратимения с Велико Търново руски град Твер – 3 камбани, три златни кръста и разкошен полилей. В църковния двор са гробовете на руските войници, загинали за освобождението ни от турско робство.
От там групата се отправи към паметника на Св.Киприан (Цамблак). Св.Киприан Митрополит Киевски, Московски и на цяла Русия е роден в Търново през 1330 г. Пътят му преминава през Килифаревския манастир, Константинопол, а от там в Света гора. Високо образован и познаващ отлично свещените книги, той е радетел за обединението на всички православни. През 1373 г. е ръкоположен от патриарх Филотей за митрополит Киевски, Руски и Литовски, а след смъртта на митрополит Алексей и на цяла Русия. През 1387 г.в Константинопол е решено, че „митрополит Киевски и на цяла Русия ще бъде и ще се нарича кир Киприан, който да края на живота си ще заема този пост”.
Част от групата посетиха Царевец, други се разходиха из старата част на града. Преди отпътуването за Дряновския манастир иеродякон Серги уреди среща с протойерей Райчо, бивш игумен в манастира в Дряново. Макар и в напреднала възраст, протойерей Райчо с огромно вълнение разказа историята на манастира. В него се подслонявали често Дякон Левски и Матей Миткалото. През април 1876 г., четата на поп Харитон и даскал Бачо Киро е обградена от близо 5000 турски аскери и башибозуци. Неуспелите да избягат след жестоката битка калугери, отец Рафаил и дякон Исая Троянски са заклани и разчленени. Манастирът е ограбен и опожарен. Такова е било турското „присъствие” по това време у нас.
Със сълзи в очите протойерей Райчо разказа следното: Влизайки в опожарения вече манастир един турски офицер вдига пушката и стреля в оставения на масата потир. Куршумът пробива предната част, но рикошира във вътрешната страна, връща се и убива стрелеца. Останалите турци в ужас напущат манастира.
В края на посещението в Дряновския манастир групата разгледа и пещерата Бачо Киро с нейните удивителни карстови образувания, в която са открити едни от най-старите следи за разумен живот в Европа.
Историята на Дряновския манастир е едно от най-ярките доказателства за огромната роля на българската църква в борбата на народа ни за свобода и независимост от ислямските поробители.
По всеобщо мнение на участниците, посещението във Велико Търново и Дряновския манастир им е оказало изключително въздействие и е обогатило познанията им за историята на православието в България по време на турското робство. Всички очакват с нетърпение следващото посещение в първия построен у нас руски манастир „Св.Спас” до с.Чарган.
