Тематична вечер за 10-те тома на Петко Георгиев Чорбаджиев /Псевдонима Петко Росен- 15.10. 1880 – 30.04. 1944 г./
Максим МОМЧИЛОВ
В клуба на общинската организация „Русофили”-Несебър се състоя тематична вечер за успешното изпълнение на Общинския проект в Бургас за пълното издаване съчиненията на автора Петко Росен.* В тематичната вечер Христо Николов- председател на общинската организация „Русофили”-Несебър и председател на СОСЗР-Несебър с кратко слово представи д.ф.н. Стоян Георгиев, директор и на ОУ „Васил Левски”-Тънково за 10-те тома на Петко Росен /2011-2015 г./. Във въведението Веселина Василева разказа за д-р Георгиев, който е редактор на томовете, излизащи в издателството „Божич“.Те са реализирани първоначално 10 тома, а скоро ще има и 11 том. В томовете са включени както известните произведения на автора Петко Росен: „Сурвакници“, „На Еньовден“, „От Дунав до Бяло море“, „В поле широко“, „Между народа“, така и литературни етюди, портрети, очерци и архивни материали.Георгиев говори и за внука на писателя, който е съставител на изданието – инж. Петко Чорбаджиев.Събрана е издирвателската работа сред многобройните архивни страници. Редакторът д-р Георгиев сподели мисли за редактирането на текстовете.Той разказа,че изданието на томовете излизат в бургаското издателство „Божич“.10-те тома са отпечатани на хубава бяла хартия. Подвързани са в кафява кожена подвързия. На заглавната страница на всеки том със златни букви са отбелязани името на писателя и негова снимка. На гърба на всяка книга е отпечатан най-характерният отзив в пресата за съответната творба. Всеки том е снабден с копринен разделител, който улеснява читателите при четенето на текста. Поради употребата в текста на много старинни думи, чуждици и остарели имена на селища, в края на всеки том са направени Обяснителни бележки. Някои от томовете са снабдени и с Именен показалец. В зависимост от спецификата на текстовете, след всеки от тях е добавено и мястото на първото им отпечатване, през коя година, в кой брой. В края на всеки том са включени и отзиви за книгата в пресата, появили се след публикуването им.
От присъстващите,сред които бе и председателят на Общинския съвет-Несебър Румен Кулев, зададоха въпроси към изданията на Петко Росен, за които д-р Георгиев отговори изчерпателно. От всичко изброено можем да заявим, че издателите, съставителят и редакторът са си свършили работата отлично. Осъществяването на това издание говори за един изпълнен дълг към писателското наследство на Петко Росен.
* Петко Георгиев Чорбаджийски е роден в лозенградското село Ковчас, тогава в Османската империя. Баща му Георги Чорбаджиев е един от най-знатните хора в селото. Собственик на земи и стада, той предава на сина си отношение на стопанин към света и хората. Семейството се преселва в Княжество България в изоставеното черкезко село Гергебунар (дн. Росеново, Бургаско) и по-късно в Бургас, където баща му е собственик на Минковия хан[2].
Петко Росен завършва гимназия в Русе през 1901 г. Записва се в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, по-късно се прехвърля в Правния факултет. През 1903 г. участва в Преображенското въстание в Странджа. Следва правни науки в Париж и Женева. От 1909 г. се установява в Бургас. Участва в Балканската и Първата световна война, като служи в Четвърти пехотен македонски полк. След войните, след тригодишен престой на гребена на Беласица, Росен отново се установява в Бургас. Известно време е окръжен управител и народен представител. Работи като адвокат и литератор. Поддържа близки контакти с политика Кимон Георгиев.[3] Запазена е негова кореспонденция със Стефан Тинтеров. Заради русофилските си чувства е интерниран в началото на Втората световна война за шест месеца в Панагюрски колонии. В хода на войната Росен протестира и е против депортиране на българските евреи. Участва пряко в спасяването на евреите в Бургас, като организира делегация до царя и други институции, които имат властта да спрат депортирането.
Първата си критична статия публикува в сп. „Демократически преглед“ – рецензия за повестта на Антон Страшимиров „На кръстопът“. Сътрудничи на списание „Мисъл“, в. „Заря“, „Слово“, „Свободна реч“, „Пряпорец“, „Бургаски фар“, „Бургаска поща“, „Златорог“, „Философски преглед“. През 1931 г. е избран за депутат от демократическата партия. През последните години от живота си води интересен дневник, в който записва впечатленията си от кратки срещи и разговори с представители на българската култура и литература.
На негово име Община Бургас е учредила литературна награда плакет „Петко Росен“. През 1997 година семейството му дарява архива от над 3000 тома на бургаската библиотека.
