Девети май 2024 г. По традиция членовете на Сдружение „С Русия за вяра, единение и култура-Несебър“ отбеляза по подобаващ начин Деня на Победата. Това е разбираемо. Защото 9 май е ден, в който се прекланяме пред двадесетте милиона жертви, дали народите на Съветския съюз, пред паметта на близо 30 хиляди българи, загинали по бойните полета на Сърбия, Унгария, Австрия, пред милионите мъже, жени, деца, убити в газовите камери на фашистките концлагери, ден, в който нацизмът беше унищожен.
Но това е и празничен ден, в който почитаме останалите живи герои. Това е ден, в който на младите се напомня цената, платена от народите, за да се постигне тази Велика Победа.
Още рано сутринта със 7-8 автомобила членове на Сдружението ни посетиха селата Кошарица и Гюльовца. Там бяха поднесени цветя пред паметниците на загиналите млади мъже по време на втората фаза на Втората световна война.
След това колоната с развети български и руски знамена се отправи към Храм Свети Архангел Михаил в с.Тънково. Тъй като заупокойна служба не може да се прави до края на Светлата седмица след Възкресението на Христа, отец Димитър извърши служба за здраве на присъстващите и техните близки.
От 17,00 часа в клуба на Сдружението беше организирано тържество. Помещението трудно събра желаещите. Руският хор на Сдружението под ръководството на Людмила Ивановна изпълни известни песни, свързани с великата Победа. Рецитираха свои стихотворения поетесата Малина Димитрова, Иван Василиевич Косокин и Михаил Кубасов.
Рецитира стихотворение на руски 13-годишната Василена Димитрова от с.Кошарица. И в тазгодишната програма петима руски и украински ученици от ПГТ „Иван Вазов“, подготвени от преподавателката Ваня Тенева, участваха със свой рецитал.
Любомир Хараламбов с китарата си даде тон за общата веселба, която продължи с неизменните тостове до късно вечерта.
Този ден не се забравя, защото не може да се забрави колко мъка и страдания е донесла Втората световна война, каква е цената, платена от
съветските хора за Победата над нацизма и нацистката идеология.
На този ден си припомняме думите на Юлиус Фучик: „Хора, бдете“!
И ние отговаряме: „Никой не е забравен и нищо не е забравено“
