Свидетели на свободата на словото или на „словото на свободата“.
Цитатът на заглавието за обсъждането на вестника е от Калин Герджиков. Продължението внушава, че Свободата е необходимост от осъзнаване, а не осъзната необходимост, както определят философите.
Пълният текст на Калин е фундаментален и е визиран в бр.33-34 от Христо Йоакимов. Иначе, редакцията публикува всичко онова, което смята, че е необходимо без да се съобразява с вкуса и реакцията на един или друг наличен фактор, или пък да пазят мнимото спокойствие на избрана читателска аудитория.
„Слънчев бряг” е вестник на всеки и за всички.Изданието информира, анализира и коментира.То и популяризира много по-широк спектър от теми и проблеми,отколкото някога е предвиждала еднопартийната догматика.Обаче и правенето на вестника е като политиката – изкуството на възможното,толкова,колкото пишат несебърските журналисти. 
Фотоилюстрацията на 1 ноемри с водосвета на свещеника Евгени Желев е в чест на Деня на българските журналисти и Деня на народните будители, приветствали по-рано представители на Чешката телеграфна агенция и редакцията на чешкия вестник „Развитие”.
Максим МОМЧИЛОВ
………………………………………….
Горещи, твърде горещи са страниците на вестник „Слънчев бряг“ от последните месеци! По тях „прибягват“ искри, нажежават се страсти,и защо да не го кажем – понякога,най-вече в редовете на външните сътрудници и автори на изданието,се прокрадва и каруцарският език. Що се отнася до последното ни твърдение, нека пък да не бъдем толкова придирчиви.
Нали и под заглавката е написано: „Вестник за всеки“. Ще се опитам в малката територия за анализ на тазгодишното течение на „Слънчев бряг“, предоставена ми от редакционния колектив, да откроя сполуките и несвършеното в осъществяването на тази амбициозна цел на редакционния колектив. С други думи: дали общинският независим вестник се е превърнал, по думите на неговият главен редактор, в „надеждна,открита и популярна гражданска трибуна“.
Трудно е с няколко думи да се потвърди тази констатация. Но поне веднага можем да кажем, че е прав господин Максим Момчилов,когато казва, че вестникът наистина не пази мнимото спокойствие на читателя. Впрочем тази тенденция редовният читател вероятно е забелязал от три-четири години насам, от още онова наричано сега тоталитарно време, когато доста редакционни колективи се снишаваха пред партийния гняв на правоимащите.
Още тогава „Слънчев бряг“ доказа, че не му е присъщо кроткото живуркане и с впечатляващата си грижа към читателските писма, доста от които бяха остри и парливи, събуди интереса ни и в същото време направи така, че изданието бе забелязано от специалистите сред равния поток на общинските вестници.
Веднага бих казал – трудно е сега да бъдеш журналист в община Несебър и да списваш нейното издание.Но в същото време тук не можеш и да скучаеш. И ако казвам, че твърде горещи са страниците на“Слънчев бряг“от последните месеци, то не е заради високите летни градуси, а заради заредените с толкова много напрежение дни, които донесоха на курорта твърде много вълнения.
Нека си припомним само за една конфликтна точка каквато бяха синдикалните протестни действия през това лято. Дали те бяха номенклатурен заговор срещу реформата? Донесоха ли те нещо добро на колектива? И какво щеше да стане,ако приватизацията, чиито срок и начин на провеждане, стана „ябълката на раздора“, тук беше осъществена съгласно първоначалния замисъл – след приключването на сезона? Къде беше мястото на двете синдикални организации и правилни ли бяха техните позиции? На тези и на още много други въпроси редакцията потърси отговор. На фолиото на последните десетина броя бе даден път на нова рубрика: „Какво става в Слънчев бряг“. Приятно впечатление прави обстоятелството, че в нея няма избирателност на позициите, които се защитават. Друг е въпроса дали дискусията се води в рамките на така нужния за времето цивилизован диалог, дали, както разсъждава по принцип в брой 33-34 колегата Калин Герджиков, в случая сме свидетели на свободата на словото или на „словото на свободата“.
Тук трябва да поясня: този упрек за нетолерантност, за което: то споменах още в началото, трябва да отправим преди всичко към някои от външните сътрудници на „Слънчев бряг“, които в доста редове на своите творения забравят добрия тон. Всъщност едва ли на някого ще бъде трудно да сложи диагнозата на това явление: политически пристрастия и то в едно много отговорно /защо да не го наречем с точно име – предизборно/ време.
Но пак да спомена – нека поздравим колегите от редакцията, че през цялото време следяха този конфликт. И не само него. Своята добронамереност редакторите на „Слънчев бряг“ проявиха и предоставиха страниците му на различни, понякога взаимно изключващи се мнения, и при дискусията около проблемите на поделението на фирма „Берое-РТК“, и около твърденията на КТ „Подкрепа”, че стачните действия на шофьорите от автотранспорта на комплекса се нашенски, номенклатурен удар срещу реформата, и при разглеждането на жилищната криза в Несебър и т.н.
Не мога да не си припомня например публикацията от Максим Момчилов „Жилища за /не/нуждаещи се“,която имаше такъв огромен резонанс, че създаде дори работа на следователят Паскал Паскалев. Впрочем, като че ли тук е мястото да спомена, че със своя остър, критичен публицистичен тон редакторите от „Слънчев бряг“ на няколко пъти обърнаха внимание на районната прокуратура, която трябваше например да проследи самоуправните действия на бившия директор на Стопанска банка.
След толкова доказателства читателят сигурно ще ме разбере, ако кажа, че вестник „Слънчев бряг“ винаги е стоял до рамото на читателя, бил е във водовъртежа на неговите делнични вълнения. А ако погледнем напред, неговите редактори биха само спечелили, а с това – и клаузата на изданието, ако намерят един по-прецизен филтър, който да не пропуска дребното, клюката и клеветата до страниците на „Слънчев бряг“.
Трябва да бъдем осторожни /тук не правя и най-малък намек за цензура/ към „словото на свободата“/, което може да направи куп поразии, ако попадне в нечистоплътните ръце на някои писачи.
30.10.1991
Христо ЙОАКИМОВ-
град Несебър , председател на Дружеството на кореспондентите към СБЖ – Бургас
