Д-р Георги Чалдъков
В неговата книга „Относно Душата“ (английски, On the Sou, гръцки, Peri Psychеs; латински, De Anima), Аристотел пише, че душата (psyche) е същината на всяко живо нещо. Сега една хипотеза казва, че когато се роди Дете, се ражда още един Христос, който внася добродетели в Душата на новороденото. Така се раждат и артистичните таланти. Някои от които, родени през 1934 година в Бургас, са: Олга Шевкенова, Елисавета Иконописова, Димитрина Гюрова-Савова, Антоанета Войникова, Христо Фотев, Иван Кожухаров, Любомир Йорданов, Хиндо Касимов, Иван Арабов….. и, разбира се, Райна Кабаиванска – на 15 декември 1934 година.
„Днес видях Д.Г.“ – написал в дневника си Иван Вазов. През 1998 г., когато за първи път отидох да работя в Института по невробиология в Рим, написах есето „Днес се срещнах с Р.Л.М.“
През 2002 г. в Модена, Италия, се проведе международен симпозиум, посветен на Р.Л.М. (Рита Леви-Монталчини) – Нобелов лауреат за медицина. Знаех, че в този град живее Райна Кабаиванска – prima donna assoluta на съвременната опера. Знаех, че е родена в Бургас, в центъра на града, на улица „Богориди“ 4 – дете на гимназиална учителка по физика и известен ветеринарен лекар, писател и бохем, често посещавал Гражданския клуб на „Богориди“ 18, където е работил баща ми. Знаех, че след това са живели до храма „Свети свети Кирил и Методий“. И спомените Райна Кабаиванска за Бургас: „Бургаският плаж е най-силният ми спомен от детството.
Спомням си мъчителните и прелестни часове, когато чаках майка ми да се върне от училището. На площада полека се утаяваше вечерта… Отдалеч разпознавах мотоциклета на баща си, купил го беше на старо и имаше необикновен гръмовит характерен глас в общо взето тихия град. Срещу нас беше къщата на Любомир Бодуров, който тогава още не беше певец. Спомням си и вечерите на плажа. Те бяха светли и спокойни вечери от края на лятото. Баща ми имаше много приятели в Бургас. В такава вечер те печаха прясно уловената риба. А в морето съвсем близо се люлееха дини – така ги изстудяваха.“
Завършва оперно пеене и пиано в Консерваторията в София. Печели стипендия, заминава за Италия и от 1961 г. става най-виртуозното belcanto на света – триумфира в миланската „Ла Скала“, нюйоркската опера „Метрополитън“, виенската държавна опера, Арена ди Верона, Болшой театър в Москва, Кралската опера (Royal Opera House), наричана още „Ковънт Гардън“ в Лондон, Карнеги хол в Ню Йорк, Националната опера в София…. Пет пъти е обявявана за най-популярна личност и два пъти за музикант на годината в Италия.
И разбира се – почетен гражданин на Бургас. През 2000 г. Венеция я дарява с Голямата награда „Един живот, посветен на музиката“. Президентът на Италия я прави Кавалер на ордена на Италианската република за гражданска доблест и за изключителен принос в изкуството.
Знаех и за основания от нея през 2001 г. майсторски клас в Нов български университет в София, за българо-италианския й проект „Райна Кабаиванска представя свои студенти на международна сцена“. И за Фондацията „Райна Кабаиванска“, която дава стипендии на надарени певци в България и чужбина.
Така, през 2002 г. в Модена, като бургазлия имах всички основания да се опитам да се срещна с Райна Кабаиванска. Но куражът не ми стигна, остана за друг път да напиша „Днес се срещнах с Р.К.“. А сега, когато е на 90, ѝ пожелавам да надмине годините на Рита Леви-Монталчини, която живя 103 години (1909–2012).
Писмо от бургаски приятел
Здравей, приятелю, адмирации за есето ти. То ухае наистина на море, на Бургас, на бохемския му дух и на нея, Райна Кабаиванска (турски „каба“ – голяма, и полски – „-ска“. Как само го е натаманил онзи чешит баща ѝ, който от д-р Иванов, става д-р Кабаивански. Прегръщам те: Д-р Дичо Палазов – Бургас, 15 декември 2024 г.
Драги Дичо, благодаря! Тези твои думи ще ги сложа в рамка на стената, като майсторско свидетелство. Бургаски твой, Георги.
