Приятелят ми Димо е роден в Поморие. Той е от големия тракийски род Тадаръкови, за който преди девет години издадохме книгата на Вида Буковинова „Пътуване към корените“.
Ето какво разказва Димо Тадаръков за себе си, своите родители и големия Тракийски род, с който поставихме началото на енциклопедичната поредица „Тракия – тракийски родове“:
… „ В Поморие живеехме в къщата на дядо Димо (по майчина линия). Родителите ми и моят дядо се занимаваха със земеделие – обработка на лозя и ниви. Наред с това майка е работила и на богатите поморийци – Филипакеви и Папарулата. Баща ми помагаше и в обработването на лозето и нивата на по-малката сестра на майка ми – леля Кати, тъй като съпругът беше желязо-колар и от работа нямаше време за земеделие.
Най-добрият помощник на моя баща беше неговият кон. Нашият кон като малък беше заболял от краста и баща ми с голяма любов и настойчивост успя да го излекува. Казваше се Арап, защото беше единственият черен кон в града. За да израстне като здрав и хубав кон, мои съученици ми подсказаха, че баща ми никога не е давал чиста вода на коня си. Винаги в кофата е слагал ярма, която е забърквал с водата и едва след това е поднасял кофата на коня да пие. Какво успяха да предадат нашите родители на нас, техните деца?
Първата отличителна черта, която те предадоха, е ученолюбието. Моят баща поради заболяването на дядо ми Димитър е учил до втори клас (отделение), след което е започнал от 9-годишна възраст да се труди.
Моята майка е учила до 6-и клас и е трябвало да работи на полето. Когато навърших шест години, моите родители ме записаха в първо отделение като „слушател“. В края на учебната година след като показах необходимите и достатъчни знания за първокласник, преминах успешно във второ отделение Докато моят брат не завърши средно образование, нашата майка не работеше и се грижеше да се приберем от училище, да бъдем нахранени и да се убеди, че стоим у дома и си четем уроците и пишем домашните. Нашето учение беше на първо място.
Майка ми имаше завидна памет до 80-годишна възраст. Например, когато дъщеря ми учеше таблицата за умножение, майка ми си я беше написала на един лист и така проверяваше знанията на внучката си. Родителите ни успяха да осигурят необходимите средства за висшето образование на децата си.
На второ място това е трудолюбието на нашите родители. До последния си ден, до внезапната си смърт, моят баща, макар и пенсионер, продължаваше да работи. А нашата майка работеше в ТКЗС до 80-годишна възраст, като първа сядаше в работническия автобус. Тяхната философия бе, че не трябва да се закъснява – „Влакът, автобусът и други не чакат“.
Третото, на което ни научиха, е доверието и почтеността към другите. Кражбата за тях беше непозната дума. Като малък съм израснал на полето. Аз не помня моят баща да е влязъл в чуждото лозе, за да открадне или да набере от чужд имот плодове: череши, вишни, дини, пъпеши и др. Той не разрешаваше същото и на нас. Ако, оставен без контрол, вляза в чуждия бостан, тогава идваше пъдарят и като наказание – бой от родителите. И сега се чудя на този феномен – да не се краде от неоградените полски имоти …
За полските имоти философията е много проста. Моят баща ежедневно обработваше лозето.Ако има стъпки на чужд човек, те веднага се виждат и той ще извика пъдаря. Но всички бяха изключително честни и нямаше кражби. Домовете ни в Поморие и в Бургас до 1960 г. не се заключваха с ключове или катинари.
И накрая бих добавил за зачитането и пазенето на СЕМЕЙНАТА ЧЕСТ. На голяма почит била моминската чест и въобще честта на жената. И досега, аз нямам спомен за родителите на моите връстници след 1930 г. – да има един тракийски или македонски бежанец разведен. За това може би е спомогнал „затвореният“ начин на живот на жителите в един малък град и село, където всички се познават. До 1960 г. в Поморие е нямало брак между тракиец с македонка или гъркиня. Може би влияние оказа и международният туризъм“…
Ето това е краткото „пътуване към корените“ на приятеля ми Димо – от големия тракийски род Тадаръкови: ученолюбие, трудолюбие, доверие, почтенност и семейна чест.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!
БЛАГОСЛОВЕН БЪДИ ПРИЯТЕЛЮ!
Д-р Стефан Пейков, издател
Бел.ред.:Екипът на сайта „Несебър нюз“ се присъединява към пожеланията за рождения ден на г-н Тадаръков!Желаем му още много години здраве и живот,изпълнен със съзидание за прослава на род и родина!
Не мога да разбера колко стар е този рог щом родословното му дърво започва от 1850 г.Родът на майка ми по майчина линия в Ямбол може да се проследи от много по-рано,братът на дядо и Димчо Аджаров/Калоферчето/ е един от убитите четници от Ботевата чета,което само по себе си показва,че нашият род може да се проследи много преди 1850 г, и какво от това.Ако погледнем от друга страна моята пра-пра-баба е родена в Самоковско,но се е оженила в Калофер,а е починала в Ямбол и сега наши роднини живеят в Самоков и Долна баня,но това не ми дава право да смятам,че моят род е ВЕЛИК,което иска да си гокаже авторът на статията.В Ямбол също не помня да са се заключвали портите до края на 50-те г.