Инж. Георги Петрушев
Нос Емине е най-източната част от Стара планина, която стремглаво се спуска към Черно море. Огромната скала отдалеч впечатлява с исполинските си размери, издигаща се отвесно над морската повърхност на височина 62 метра. На самия край на скалистия бряг през 1888 г. е изграден морски фар. Той и сега добре се поддържа и служи вярно на мореплавателите. Тук, на брега е разположена метеорологична станция, откъдето се извършват наблюдения за измененията във времето в района.
Носът е важна точка по пътя на прелетните птици, известен като Виа Понтика. Тук са установени 189 вида птици, 48 от които са включени в Червената книга на България. Много от тях тук гнездят и отглеждат малките си.
Емине като най-източният край на Старопланинската верига, условно разделя българското Черноморско крайбрежие на Северно и Южно.
Носът и околностите му са изключително богатство на различни видове от ботаническия свят. Непременно заслужава да се посочи, че в самия южен край на пясъчната ивица, откъдето започва плажа, известен като Иракли, се среща рядкото красиво и ухаещо цвете Пясъчната лилия. Тази пясъчна ивица , разположена непосредствено на север от нос Емине е обявена за Защитена местност.
Изключителната красота на скалистия бряг, надвесил се над морската повърхност, богатото биологично разнообразие и международното признато значение са достатъчна предпоставка нос Емине през 1976г. да бъде обявен за Защитена територия от категорията „Природна забележителност” със заповед номер 1187 от 19 април 1976г.,издадена от Министерство на горите и опазване на природната среда. с площ 0,5 хектара.
Значителни са историческите и археологическите находки, които доказват, че носът през ранно-византийската и средновековна епоха е изпълнявал важни отбранителни функции. На 24-25 октомври 1366г. рицарите на Амадей 6 Савойски превземат тази твърдина. След няколко месеца местното население въстава и прогонва окупаторите. Но важната отбранителна крепост е пострадала значително в края 14 век от турските завоеватели. През 1828-1829г. турците тук построяват голяма батарея. Крепостта е сменяла своите владетели, но винаги е оставала с наименованието Емона.
Селището Емона има многовековна история. Най-старите заселници на района са били траките от племето миксей. През 1656г. Еврия Челеби пише, че при нос Емине има голямо пристанище и село с 1000 къщи. Като пристанище Емона е имала значение за развитието на търговията по българското Черноморие през 12-14 век. По-късно е била известна на венецианските търговци. Редица документи сочат, че пристанището се е използвало за износ на дърва за огрев, дървени строителни материали и дървени въглища, като и за внос на редица стоки за задоволяване потребностите на местното население от района. Пристанището загубило своето значение, когато станало неудобно за акостиране на големите търговски кораби.
Освен манастира „Св.Никола” в района на Емона са били построени манастирите „Св. Неделя” и „Св.Георги” на брега на морето. Патриаршеският манастир „Св.Никола” се е намирал на самия висок бряг на морето, което е погълнало значителна част от него.Всички манастири са разрушени. Останала е само църквата на „Св.Никола, построена през 1847г. Вътрешността й е напълно унищожена, въпреки че е обявена за паметник на културата.
В центъра на с.Емона има стара църква, която в началото на 21 век е основно ремонтирана и са реставрирани всички икони.
В селото има заведение за хранене, може да се намери и място за нощуване в частни квартири.
Емона и принадлежащата към него природна забележителност Нос Емине са последния етап от туристическия маратон „Ком – Емине” и крайната точка на Трансатлантическия маратон Е-3: Атлантически океан – Карпати – Стара планина – Черно море.
…………………………………………………………………………………………………………………………
ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ „ГОРСКА БАРАКА – НОС ЕМИНЕ”
При така известната Горска барака завършва предпоследният етап от туристическия маратон Ком – Емине.Той започва от Дюлински проход до Горска барака и има чисто ходово време 6 часа.
Горска барака е единственото място по маршрута, където в луксозната двуетажна вила, собственост на Държавно ловно стопанство – Несебър, може да се намери топла храна по избор, нощуване в стаи с две легла , санитарни възли и телевизори, както и обширен салон за храна и почивка при много добри условия. Необходимо е предварително да се вземе разрешение от ловното стопанство в Несебър на телефон: 055443383.
От Горска барака се тръгва в северна посока по автомобилния път за гр. Варна. В продължение на два километра се върви по шосето, което е тясно и с остри завои. Необходимо е максимално внимание за избягването на автомобилни злополуки. Държавното ловно стопанство през 2014г. предложи да се направи пешеходна пътека, успоредно на автомобилния път. На това мнение бе и инж. Георги Карпачев като представител на отдел „Хижи и маркировка” при ЦС на БТС. Той отлично познаваше района и бе отличен специалист по туристическата маркировка. Очакваше се в изпълнението на тази идея и добро намерение да се включи с доброволен безплатен труд Туристическото дружество в град Несебър. За съжаление, това и досега не е реализирано.
След два километра от Горска барака по шосето се достига голямата лентова червена маркировка, допълнена с много добра колова. Тя продължава вдясно от шосето на изток. По-нататък се пресича стар път, известен като Баненски път, който е ползван в миналото от Обзор до Несебър. Пътеката се спуска право надолу през две малки дерета. Навлиза се в елитна дъбова гора. Отделните дървета са на възраст от 120 до 140 години и са в много добро състояние. След зоната на дъба се появява букова гора. Среща се скоруша, брекиня, дъговидна леска, златолиста липа, клен, благун ,зимен дъб, цер, на места ясен. Мястото е един естествен дендрариум. Преминава се през малка рекичка Връщела.
Напред в източна посока вдясно успоредното било е защитената местност Ортото с характерен връх Конска поляна /406 н м.в./.
За около 3 часа от Горска барака се достига до местността Македонската нива. Тук в южна посока се отделя път, който отвежда на около 300 метра от преградно-отбранителна стена. Това е най-източната или първата на запад от морето преградна стена по билото на Стара планина. Известна е като Голямата желязната порта.Тя преграждала пътя към сегашните населени места Св.Влас и Несебър. От нея са останали грамади от камъни от двете страни на пътя. По-нататък се преминава покрай високи антени с военно предназначение. По-нататък се минава покрай електропровод. Навлиза се в автомобилен чакълест път. Районът с антените е известен с наименованието Шапка. Малко по-нататък по билото е връх „Св.Илия” /386 м н.в./. Тук в по-далечното минало е имало православен манастир. Продължава се по чакълестия път. По-нататък маркировката се отклонява от него и се навлиза в най-западните къщи на с.Емона. Маршрутът към нос Емине от центъра на селото първоначално преминава по две улички с лентова маркировка, нанесена на електрически стълбове, със завой наляво пресича селското дере и излиза на автомобилен път, пристига се пред портата на голяма телена ограда, която огражда метеорологичната станция с морския фар на носа и военната сграда, разположена в непосредствена близост до тях. Тъй като портата винаги е заключена, трябва да се повика човек от станцията, който да отключи и пропусне туристите да стъпят на прочутия нос Емине и да се насладят на завинаги запомнящата се красива гледка към необятната морска шир и бреговете около носа.
Считаме, че след като пътешествениците са пропътували стотици километри дотук, заслужават да се насладят на тази изключителна природна красота. Разстоянието от Горска барака до нос Емине се изминава пешком за шест часа. Обектът е един от програмата на БТС „100 национални туристически обекти”.
Инж. Георги Петрушев
Майстор на спорта по туризъм,
Заслужил деятел на БТС
………………………………………………………………………..
Инж. Георги Петрушев е роден в София. Произхожда от семейство на интелектуалци. Баща му Петруш Христов Йорганджиев е завършил Художествената академия и по-нататък се оформя като пейзажист, изобразявайки красотите на българската природа.
На 23-и годишна възраст Георги Петрушев завършва Висшия лесотехнически институт. Шест години по-късно завършва и Висшия машинно-технологичен институт по специалността „Технология на машиностроенето”.
След още десет години завършва две годишен курс за следдипломна квалификация по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. По-голямата част от професионалния му път преминава в Горското ведомство.
През последните десет години изпълнява длъжността Главен експерт и завеждащ отдел по защитени природни територии в централното управление на горите в България.
Този период от своя професионален живот инж.Георги Петрушев счита за най-щастливия, защото тогава съвпадат професионалните му интереси с неговото любимо занимание, съпровождало го през целия му живот. Да обхожда и опознава българските планини, природните, културни и духовни забележителности , и да ги описва.
Изграждането му като много активен планинар се дължи на грижите за своята теоретическа и практическа подготовка. Завършил е курсове за планински водач и старши инструктор по туризъм. Покрил е изискванията и е добил званието Майстор на спорта по туризъм. За активната му общественополезна дейност за развитието на пешеходния туризъм е удостоен със званието Заслужил деятел на туризма.
Посещавал и изучавал е устройството, организацията и управлението на едни от най-големите национални и природни европейски паркове.
Г.Петрушев е автор на над 2000 статии, репортажи, есета и пътеписи на екологична, природозащитна, горска и туристическа тематика. Автор е на 21 книги, повечето от които са туристически пътеводители за планините – Пирин, Витоша, Люлин, Беласица, Източна Стара планина, Средни Родопи, Седемте Рилски езера. Автор е на книгите „Света гора. Манастирите на Атон” и „Софийската мала света гора” , като и на две фотоизложби -„Природата на България” и „Света гора. Манастирите на Атон”.
Член е на Съюза на българските журналисти и на Асоциацията на европейските журналисти.
инж.Георги Петрушев от десетилетия е голям приятел на община Несебър.От две години той се нареди сред най-добрите сътрудници на сайта „Несебър нюз“.Уверихме са,че публикуваните негови материали предизвикват голям интерес и ще продължим да ги споделяме с нашите интелигентни читатели!
