На 24 май ,на 74 години почина Димитър Иванов-Митко,който всички познаваха като Баро.Откриха го в мазето на несебърски хотел,където по милост живееше повече от 15 години.През цялото това време беше там без ток и вода,зиме и лете.До последният си ден не протягаше ръка за просия,а се опитваше да работи за дребни пари.Последно ми разказа,че го карат да скубе с ръце трева за няколко левчета…
Митко нямаше и лична карта,а само снимано копие на последната,която е загубил.Добра жена,служител на община Несебър ,направи необходимото,за да го снабди с лична карта.Тя щеше да му помогне да получи социална пенсия и други услуги,които без документ не можеше да получи.За съжаление не успя да вземе готовата лична карта,съдбата го прибра ,за да сложи край на несретния му живот.
Баро беше умен,усмихнат и общителен.Имаше много приятели и познати.Помагахме му с храна,дребни суми,а с останалото се снабдяваше от контейнерите за отпадъци.Тази година няколко нещастни хора ,живеещи в мизерия бяха подпомогнати за лечение и подслон от добри всеотдайни граждани.Въпросът е дали съответните държавни и общински служби се намесват адекватно за изпадналите в мизерия хора?
Митко живя в богатия Несебър в мизерия ,но с човешка гордост.Отлетя като волна птичка с тиха усмивка,пример за добро и упоритост!
Ние,неговите приятели ще го помним,споменаваме и даваме за пример!
Сбогом,Баро ,в един по-добър свят и лека ти пръст!
