С музикално-поетичен спектакъл „Наследникът на Шекспир“ Поморие отбеляза
80 години от рождението на гениалния български поет, драматург,
богослов, преподавател и единствен в света два пъти носител на
Наполеоновата награда „Солензара“ – Радко Радков.
Културното събитие,
сложило началото на традиционната Седмица на морето, привлече в Читалище
„Просвета 1888“ много почитатели на талантливия ваятел на думите.
Приятели на поета, гости на града, интелектуалци, туристи от страната и
чужбина, както и негови студенти и състуденти бяха завладяни от магията
на духовния празник в черноморският град.
„Нито една лоша мисъл не може да устои пред красивите стихове“. С тези
думи областният управител на Бургас проф. Мария Нейкова откри
тържеството, което бе уважено от председателя на Съюза на българските
журналисти Анна Заркова и представители на Община Поморие. Съпругата на
поета и неговата дъщеря Мария Радкова също бяха сред участниците.
Зрителите имаха щастието на видеостена да се докоснат до яркото
присъствие на поета Радко Радков, където той приживе рецитира „Монолог
на Левски“ от драмата му „Всенародно бдение за Апостола“, както и
стихотворението „България“.
Мощен дух, от който всички имаме нужда във времена на политически и
морален хаос и духовна оскъдица – това усещане запечата у зрителите
прочувственото изпълнение на откъси от драмата „Теофано“, в изпълнение
на актьора от Бургаския драматичен театър „Адриана Будевска“ Стоян
Памуков и журналистката, рецитаторка и студентка на Радко Радков –
Светла Асенова. А доайенът на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и носител
на Рицарски кръст за заслуги към полската литература – проф. Николай
Даскалов, който бе най-близо до Радко Радков – потопи публиката в
духовния свят на тази забележителна личност.
Професорът цитира
литературният критик Кръстю Куюмджиев: „Радко е спасен от нашите
страсти. Той бе призван да съхрани орфичното и да брани духовното“.
Професор Даскалов се спря и на тайните на творческия процес на своя
бележит търновски съгражданин и духовен брат, разказвайки интересен
момент от пътуването им до град Карлово. Преди това пътуване, Радков
дълго е работил върху „Всенародно бдение за Апостола“, но изведнъж
спира. „Не мога, Кольо!“ – било откровението на рицаря на музите и
царския сонет, но когато наближават Карлово, изведнъж избухва: „Дойде!“.
На учудването на професора кой е дошъл, поетът отговаря: „Той! Левски!“
– и отприщва поетичната си фантазия, завършвайки творбата.
„Беше много харизматичен. Всички ходихме на тълпи след него и се питахме
– дали няма да започне да рецитира нещо“ – спомня си от годините и във
ВТУ поетесата Маргарита Петкова, която е била студентка на Радко Радков.
Със съвет към младите се обърна обичаната поетеса: „Направете всичко
възможно да прочетете този гениален поет!“
Заедно с разказите и рециталите, оперни арии в изпълнение на примата и
студентка на Радко Радков – Анна Стефанова. и Милена Коларова зад рояла,
потапяха публиката във вълшебните светове на голямото изкуство.
Спомени от Духовната семинария, където и двамата са били студенти,
сподели писателят Боян Чимов. „Беше велик дух, пратен от Небето“- каза
Чимов, който три години е прекарал с Радков – време, през което
драматургът се е срещнал с големите имена като Николай Лилиев и артистът
Константин Кисимов.
Творчеството на Радко Радков все още не е събрано и
е крайно време това да случи, допълни още Боян Чимов.
„Докато ви слушах, все повече емоцията напираше в мен и наистина ви
чувствам като едно голямо семейство“ – с тези емоционални думи се обърна
към зрителите дъщерята на поета Мария Радкова, която бе със своята майка
и съпруга на поета – Светла Бинева.
„Радко Радков беше една трагична личност, но той би се радвал, ако за
него говорим с усмивка. Беше един светлоносец, от който така много се
нуждаем в момента“ – каза още поетесата Мария Радкова и запозна
публиката с прочувствен сонет, който е посветила на баща си.
„Спомнихме си за Радко Радков днес, но това не е само спомен – каза за
Анна Заркова. Този спомен е една поука – поуката, че думите имат
значение, защото напоследък думите, които ни заливат, са толкова много,
че губят значението си. А всяко слово при този поет има своето важно
място. Думите имат голяма сила. Нека не го забравяме!“.
„Нека мислим повече за България, защото духовното ще ни изведе напред, а
не политиците“, бяха заключителните слова на сценариста и организатор на
културното събитие – журналистът Стоян Тончев.
Музикално-поетичният спектакъл „Наследникът на Шекспир“ се осъществи
благодарение на Община Поморие – Фонд „Култура“, по проект на Анна
Стефанова, с координатор и организатор на събитието – Стоян Тончев.
Партньори по проекта са Областният управител на Бургас проф. Мария
Нейкова, НЧ „Просвета 1888“ – гр. Поморие, Великотърновския университет
„Св. Св. Кирил и Методий“, Бургаски свободен университет, Съюз на
българските писатели, Съюз на българските журналисти, Хотел и СПА „Сейнт
Джордж“ и хотел „Зевс“.
