ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА КСТ „НЕСЕБЪР”
ГРАД НЕСЕБЪР
ОТВОРЕНО ПИСМО
от Самуил Василев Лечев – студент в НСА „Васил Левски”,
бивш състезател на КСТ „Несебър”
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
За никого в Несебър не е тайна, че аз и партньорката ми София Коларова сме първата танцова двойка на КСТ „Несебър”, а моята майка е един от най-големите радетели и пряк участник в основаването, регистрирането и утвърждаването на КСТ „Несебър” (файловете с учредителния протокол и устава на Клуба още са в компютъра и).
Аз отдадох много сили и ентусиазъм и донесох изключително голяма слава на град Несебър, на КСТ „Несебър” и – в интерес на истината, не малко приходи на работещите в Клуба. За годините, в които бях състезател на КСТ „Несебър”, аз, заедно с партньорката ми, участвах в 110 състезания в България и чужбина (посочете ми двойка на Клуба с повече състезания, ако има такава) и спечелих 36 златни, 45 сребърни и 23 бронзови медала.
За съжаление, когато през 2016 г. майка ми започна да задава публично неудобния за КСТ „Несебър” въпрос какво се случва със субсидиите от общината, всичко това беше забравено. Аз бях несправедливо обвинен от някакъв Управителен съвет в неспазване на треньорски решения и абсолютно неправомерно изключен от Клуба. Това огорчи и нарани цялото ни семейство, но проявихме толерантност (за което сега съжаляваме) и приехме стоически тази несправедливост.
Тук е мястото да благодаря на господин Андрей Тодоров за това, че ми подаде ръка и ме прие в КСТ „Бургас 1975”, с което ми даде възможност да продължа да се развивам и да успявам в спортните танци.
Това, което ме провокира сега, три години след тези неприятни събития, да напиша това писмо е, че към тогавашната несправедливост се добави нова – „случайното” неглижиране на целия ми принос към Клуба в материала по повод 10-тата годишнина на КСТ „Несебър”, предоставен от Клуба и публикуван в официалния сайт на община Несебър:
„Не могат да бъдат изброени имената на всички, но и до днес във витрината на Клуба стоят отличията завоювани от: ……………………. (изброени са 16 имена) ”(край на цитата). Справедливостта изисква да отбележим, че имената не са чак толкова много, че да не могат да бъдат изброени, и моето име със сигурност трябва да е сред тях!
С уважение: Самуил Лечев
