60-години „Слънчев бряг” Бряг за всеки и слънце за всичко
Максим МОМЧИЛОВ
Мадам Лили просто се влюби в България
В Слънчев бряг се разказват легенди за мадам Лили,която пристигнала с първите туристи още през 1960 г.Финландката просто се влюбила в България и неизменно прекарвала почивките си в Слънчев бряг в продължение на 20 години.
Винаги отсядала в хотел „Олимп”,в стая 405 с изглед към морето.Обичала българс ката кухня и посещавала всички фолклорни заведения,които заедно с атракционните наброявали по онова време 23.(Днес по-голяма част от тях не съществуват/,а за да могат туристите да видят български фолклор,туроператорите организират програми в селата Бата и Козичене).
Мадам Лили станала постоянна участничка в анимациите и спортните атракции в курорта.Една от тях било надбягвания с магарета по алеята от хотел „Чайка” до хотел „Глобус”.Организаторите на конкурса „Мис Слънчев бряг” често я включвали в журито.
Енцо КОЛОМБО: „Повече не се разделих с България”
Енцо Коломбо/в ляво/,заедно с друга легенда на Слънчев бряг Благой Василев
Последовател на мадам Лили е 68-годишният италианец Енцо Коломбо,постоянен гост на курорта от 1969 г.След полета от Милано до София обикновено наемал автомобил до Слънчев бряг,къето неизменно отсядал в една и съща стая в хотел „Олимп ” . Оженил се за българка,но не тя е била причината да дойде в България.
Брат му Бруно Коломбо участвал в провеждащата се през 1968 г.у нас международна колоездачна обиколка и станал носител на жълтата фланелка на няколко от етапите и на фина ла. Вместо да му изплатят наг радата в долари обаче,му изсипали една торба с български левове.Върнал се Бруно с левовете в Италия и не знаел какво да ги прави.Тогава ги дал на Енцо: „Пътувай за България!
Няма какво да ги правя тези пари”, разказва историята, превърна ла се в легенда. „Дойдох в България и повече не се разделих с тази страна и с хората и”,продължава Енцо Коломб
Днес обаче споделя,че Слънчев бряг му прилича повече на Лас Вегас, и препоръчва да се предприеме нещо за шума в заведенията.Не му харесва и,че се изсичат дърветата.”Преди ми правеше добро впечатление многото зеленина между хотелите. Сега сградите са близо една до друга и все се строи.Когато ва ли по алеите се образува до 50 см вода и някъде залива тротоа рите, което е проблем на отточните води”,казва още той.
Чуди се как в курорт на море не се предлага прясна,а само замразена риба.Според Енцо недопустимо е да няма морс ки транспорт.Притеснява го и здравното обслужване. „Преди имаше модерна поликлиника,сега всеки хотел е сложил по един лекар,но това не е модерно обслужване.Докато бъде транспортиран до Бургас,човек може да се спомине”,казва той.
Италианецът знае малко български и дори чете български вестници.Прочел на първа страница в столичен вестник,че Слън чев бряг бил без капка вода,и се изумил от тоталната дезинформация,защото там,където бил настанен,нямало подобен проблем.
Италианците не знаели нищо за България освен имената на Николай Гяуров,Христо Стоичков и Стефка Костадинова,а отскоро и на Димитър Бербатов споделя Енцо.Следили също нови ните за посещението на папата в България и това са единствени те положителни неща,намерили място на страниците на италиа нската преса за страната,казва той.
Преди години италианската туроператорска фирма „Катя Виаджи” е водила туристи в Слънчев бряг,сега няма информация,няма реклама и рекламни материали за възможностите на бъл гарските курорти.Нито пък чартъри от Милано до Бургас и Варна .Ето защо според него италианците пътували най-често до Тунис, Мароко и Египет през лятната си почивка.
Густав ВИЕГАРД пристигна с „Ил-14”
За привличането на над 1000 туристи в Слънчев бряг в периода 1963-2005 Густав Виегард от град Витен,ФРГ,беше обявен за почетен посланик на немските туристи в курортния комплекс.Сертификатът за почетната длъжност му бе присъден във връзка с неговата 70-годишнина.
Ритуалът по удостояването се състоя в атракционното заведение “Южни нощи”,където от името на изп.ди ректор на “Слънчев бряг”АД Малина Стратиева сертификатът му бе връчен от управителя на вестник “Слънчев бряг прес” Мара Момчилова/на снимката горе/.
Густав,или Ути,както го наричат в приятелски кръг, пристигнал за пръв път в курорта през 1963 г.Той си спомня,че с група приятели първо кацнали на летище Варна,а след това с „Ил-14” се приземили в Сарафово.Земята отгоре изглеждала като огромна горска по ляна,пълна със стада овце,а близо до морето тук-там се бялкал по някой и друг хотел сред дюните.Тази екзотична представа за Слънчев бряг заедно с необятния плаж се запечатала в съзнание то на Ути и му действа като своеобразен магнит и днес.
През 1963 г. Ути работел като стругар във фабриката на баща си.Отпускът му бил като на всички останали работници,но възможностите за развлечения – малко по-големи.На практика към днешна дата те са неограничени,тъй като е прекарал 270 ча са във въздуха със самолетите на „Луфтханза” и като ВИП- клие нт има изключителното право безвъзмездно да пътува до всички дестинации по света,разказва той.В тях Ути прекарва девет ме сеца годишно,а Слънчев бряг е задължителна дестинация за посещение 2-3 пъти в годината.Той не си води точна статисти ка на посещенията,но при всяко от тях заедно с него и по негова инициатива пристигат по 15-20 негови приятели или бизнес партн ьори , чийто общ брой надхвърля 1000 души.
Първото му настаняване в Слънчев бряг е хотел „Несебър”. Бил е им в „Глобус”, „Феникс”, „Бургас”, „Хризантема”, „Тракия”, а когато разбрал,че в „Чайка” има президентски апартамент, ре зервирал и него.Пристигал е сам,но никога не е оставал самотен по време на почивката си,тъй като завързал множества приятелства с българи още при първото си пристигане.Тъй като идвал сравнително често като турист от тогавашната ГФР,попад нал в полезрението на специалните служби.Това нямало особени последствия за него,а по-скоро за някои от българските му приятели.С тече ние на времето се изяснило,че той пристига единствено и само с туристическа цел,а след 42 години се стига и до признанието „Почетен посланик”.
Виегард е типичен представител на немското фабриканство.Машинната фабрика,която е наследил от баща си,е на повече от 100 г.,а персоналът й е надхвърля 120 души.В об ластта Рур производството й е специализирано за нестандартно оборудва не чрез високи технологии за металообработващата, дървообработващата и химическата промишленост.С кръговра та на времето Ути е прехвърлил бизнесделата на синовете си,ко ито имат задължението да поддържат на висота фирмения де виз: “Компетентност,качество,рентабилност”,като своеобразен етикет за производството на фабриката,познато на всички кон тиненти.
При последното си идване Ути избира за престой по време на почивката си 5-звездния хотелски комплекс „Хелена” и ве рен на традицията,отново е с двайсетина души от управленския персонал на фирмата си. Имах възможността да разговарям с част от тях около басейна на хотела и по време на разговора въ зкръсваха едни или други спомени от посещенията на Ути и ком пания в Слънчев бряг,а и до други точки на света.В разговора се включиха и приятелите на Ути-Константин Николчев и Зарко Капитана.
В младежките си години Ути имал навика да преплува разстоянието от хотел “Чайка” до Стария Несебър и обратно. То ва ставало ежедневно по график,по който превозваните с лодки можели да си сверяват часовниците.По този маршрут се сприя телил и с някои лодкари.Покрай застояването му на бара на хо тела,завързал приятелство с Николчев,на който започнал да вика Коце,а като постоянен посетител на “Южни нощи” с компанията си станали приятели с Илия Проданов.Това съвсем не са единствените му приятели в Слънчев бряг.
И ако първото му пристигане било заради предиизвикателството от екзотиката на непозната дестинация,каквато била тогава за него България,днес идва заради приятелствава, издържали пре дизвикателствата на времето.Заради тези приятелства и заради българското гостоприемство,където и да се намира по света, Ути споменавал страната ни и преди всичко Слънчев бряг като най-доброто място за почивка.Така покрай своите бизнес партньорства успял да привлече туристи в комплекса практически от всички части на света ,с изключение на Антарктида.Българските му приятели, кои то били заедно с него на почивка в Доминиканската република, станали свидетели как по време на една от вечерите агитирал двама иранци да почиват в Слънчев бряг.
Те пък на следващата година довели цяла група. И в този, и в други подобни случаи във Флорида и Ка лифорния , в Чили и на Малдивите, привлечените от Ути туристи са били високо платежеспособни клиенти. А това е поредното доказтелство срещу твърденията , че Слънчев бряг е привлекате лен курорт предимно за бедни западни туристи.
И Ути ,и почиващите с него индустриалци от ФРГ продължават да възприемат Слънчев бряг като прекрасно място за почивка с новопостроените и модерни хотели и традиционното българско гостоприемство. За тях обаче не остават скритии някои неуредици в обслужването , в езиковата комуникация , транспорта , предвижването…Впечатлява ги и архитектурата на съвременното строителство , чистотата на плажа , разнообрази ето на плажните атракции , сигурността и спокойствието , чисто тата на въздуха.В същото време ги дразни урбанизирането на ку рортния комплекс – тенденция , реализарала се в испанските морски курорти и довела до отлив на германски туристи. В Слън чев бряг все още има зелени площи и те трябва да се опазят,смята Ути . В тяхното съхраняване могат да се включат и чуждестран ни туристи , както му се случило на самия него , когато през 1982 г. попаднал на маркуч , от който струяла вода и цял ден поливал тревистите площи около хотел „Феникс”.
Ханс-Вернер ВАЙС: „ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЧУВСТВАМ СЕ БЪЛГАРИН“
Думите са на Ханс-Вернер Вайс /Ханзи/.Написал ги е преди трийсетина гадини, когато подал молба за получаване на българско гражданство до посолството ни във ФРГ. Бюрократични процедури тогава провалят намерението му,но не и чувствата му към България.
Ханзи е от Аренсберг-град в област Вестфалия, луфткурорт, известен като перлата на Зауерланд. Работил е в частна фирма, чието производство е свързано с климатични инсталации. На младини е играл футбол в аматьорския отбор на града,а понастоящем е върл фен на „Шалке 04“. 3а пръв път пристига на почивка в Слънчев бряг през 1968 и оттогава без прекъсване идва по два пъти в годината, а понякога и по три. При пребиваването си през 1974 се запознава с бургазлийката Веселина, която била управителка на хотел „Несебър“. По-късно се оженват и заживяват във ФРГ. Заради жена си се чувства и българин. Случаят ни запозна преди седем години, отново случайността се намеси да се срещнем пак. Разговаряхме в градината на хотелски комплекс „Тракия гарден“.
„Помня всичко, сякаш беше вчера“ връща се в спомените си назад Ханзи. Тогава той бил част от ядрото на „Промилус“ – клубна форма за пътешествия и туризъм. Като свободни хора, членовете на клуба са посетили почти всички по-известни европейски курорти, а любими места в Слънчев бряг им станали баровете на „Европа“ и „Несебър“. Те се смятали за елитни тогава, но не били пренебрегвани и другите заведения в комплекса.
Някои от пътешествениците вече не са сред живите, но и тогава и сега се прилагал оня принцип на героя от „Златният храм“ на Голдман, според който човек по-трудно /и тежко/ би изпил 12 питиета на едно място, отколкото по едно на 12 различни места. Прилагайки този принцип „Промилус“-овците са пребродили с опознавателна цел почти всички заведения от „Фрегата“ до „Робинзон“ и обратно. Колко пъти, едва ли някой може точно да си спомни.
В началото на 70-те години германските младежи си харесали като стратегическа база за настаняване хотел „Несебър“, където отсядали в продължение на две десетилетия като наемали едни и същи стаи. С течение на времето установили, че тапетите в стаите не се подменят и се принудили да си донесат тапети от Германия, които залепили собственоръчно. В една от стаите техен приятел – банков чиновник убил два комара, следите от които с години не били заличени от тавана.
В друга стая германските туристи безпогрешно откривали кога техният съсед се е прибрал от плажа по навлажняването на стената от водата в банята на горния етаж. И така години наред станалите вече семейство Вайс – Веселина и Ханзи също търпели несгодите на почиващите германски туристи. Докато в един момент Ханзи не решил собственоръчно да започне да отстранява възникналите нередности.
Така се запознал със специалисти по поддръжката, хотелиери и ресторантьори, с които поддържа приятелски връзки и досега. С подръчни материали той наистина успял да отстрани повечето нередности, но не и един средно голям камък от алеята в Слънчев бряг, на който в продължение на 20 години се спъвали туристи, но така и никой не преместил.
Покрай камъка и дупките по алеите разговорът ни се самонасочва към вбетонясването на Слънчев бряг. Макар и с известно чувство на неудобство Ханзи изразява мнението на цялата компания от Германия, че в комплекса се повтаря грешката от начина на застрояване в испанските морски курорти, заради който по-рано или по-късно ще се стигне до отлив на туристи.
И това ще засегне и тези хотелиери, които нямат никаква вина за сегашния вид на комплекса. Ханзи не проумява и неспособността на властите да се справят с масово гастролиращите по алеите чейнчаджии, които създават изключително лоша репутация на курорта.
По отношение на храната Ханзи смята, че храненето на едно определено място за цялата смяна като цяло е добре, но се нуждае от по-голямо разнообразие. Трябва се посещават и други заведения за сравнение. Спомня си за онези времена, когато до ресторанти като „Несебър“, „Глобус“ и “ Бургас“, макар и с официално облекло, достъпът на туристи бил изключително затруднен, ако нямат предварително резервирана маса.
От тогава датира и ритуалът на хората от „Промилус“, екипирани за плажа, след закуска да пийват по чаша шампанско. Друг път се стигнало до 60-то поръчково изсвирване на „Гуантанамера“ от оркестъра на „Фрегата“. Поръчванията на мелодията, заедно с питиетата, започнали още от сутринта. Може би заради това, вместо в „Хризантема“ групичката на пътешествениците била на път да пренощува в горичката, където сега е хотел „Поморие“. Ханзи си спомня и как при първото му посещение в Слънчев бряг го посрещнала с хляб и сол.
Днес на тези неща сякаш не се обръща внимание, а те си имат своето особено значение. Като че ли все нещо не достига. Независимо от недостига на време Ханзи все пак е успял да се види с почти всички български приятели.
През октомври ще дойде пак. Догодина също. Заради истинското приятелство. Заради топлината на посрещането. И защото въпреки всичко, все повече се чувства българин – бургазлия, който се завръща в своята родина.
Текстът е от книгата за Слънчев бряг: „Началото на 1959 г.”
