На снимката горе:Паметникът на бежанците от Македония и Тракия в новата част на Несебър
Националната библиотека на Република Македония в Скопие е една от европейските библиотеки, които по линия на международния книгообмен получиха от Националната ни библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ изданието „Кметове на Несебър след 1878 г.“ Книгата излезе от печат в края на миналото лято и е сред големите културни инициативи осъществени от Община Несебър и нейното ръководство.
Българите в Р. Македония оцениха високо несебърското начинание и вниманието, което то отделя на прокудените от Македония българи, намерили своя пристан и житейско осъществяване в Месемврия, днес Несебър.
По инициатива на влиятелния Български културен клуб в Скопие (БКСС) и Културния център Геопан започна – на страниците на БКСС, Морски вестник – Варна и“ Несебър Нюз“ – съвместното публикуване на поредица от очерци за черноморски кметове – българи от Македония. Първият очерк, който предизвика отклик, както в Македония, така и сред наследниците му в България е за Димитър Занешев – един от кметовете на древния черноморски град, популярен и помнен от несебърското население.
Благодарение на публикациите на БКСС и отзивите на потомците на големия българин патриот, са уточнени и допълнени някои сведения за неговия живот. Те са повод за тази съвместна публикация между „Несебър Нюз „и Българския културен клуб в Скопие. Ползваме случая да изкажем благодарност на Елисавета Занешева – потомка на незабравимия Димитър Занешев за новите сведения и да поздравим колегите от БКСС за общото начинание.
……………………………………………………………………
ДИМИТЪР ИВАНОВ ЗАНЕШЕВ*
Председател на Тричленната комисия – Месемврия
от 14 април 1928 г. до 25 май 1928 г.
Дългогодишният председател на Македонското братство в Месемврия и активен общественик Димитър Иванов Занешев е роден според едни данни през 1874 г., според други през 1876 г. в град Воден, Солунско. Зрелите му години, неразривно свързани с Несебър, са показателни за включването и приноса на македонските българи в обществено-икономическия живот на България след войните.
*Очеркът за Д. Занешев е част от книгата на Стефан Пейков „Кметове на Несебър след 1878 г.“, изд. Община Несебър и Геопан, 2018.
Родният му град е център на кааза в Солунския санджак на Османската империя и митрополитски център на Цариградската патриаршия, макар че в него не живеят гърци. След упорита борба под водачеството на баща му, Иван Занешев, заедно с Георги Гогов и с другите братя Занешеви – Александър (Дзано) и Христо, българите във Воден успяват да извоюватправото си да служат в черквата „Свети Врач“ на български език и да отворят народно училище.
По клевета на гръцкия митрополит пред турските власти, Иван и Дзано, заедно с други свои сподвижници, са хвърлени в затвор – някои с доживотни присъди. Израснал в борческа среда, Димитър Занешев отрано се включва във ВМОРО, а през 1902 г. вече е сред най-дейните ръководители на Воденска околия. Покрай солунските атентати заедно с баща си и чичовците си лежи в солунския затвор. През 1903 г. е делегат на Солунския конгрес на ВМОРО, който приема решение за Илинденско-Преображенското въстание.
Взема пряко участие в него. Погромът на въстанието не го обезсърчава. През август 1905г. е сред делегатите на Солунския окръжен конгрес. Участва в борбата с гръцките андарти като подвойвода на Лука Иванов; в отделни битки е начело на воденските чети.
Избран е за делегат на Втория общ конгрес на ВМРО и участва в събранието на организацията (1907 – 1908), когато се приемат насоките за въоръжена борба в условията на засилен терор. При окупацията на Воден от гръцки войски по време на Балканската война Занешев отстоява публично своята убеденост, че този край трябва да остане в държавните граници на България.
За дързостта си е арестуван и хвърлен отново в Солунския затвор. Успява да избяга заедно с други комити, но е принуден да напусне завинаги родния край.
По време на Първата световна война е назначен в българското комендантство на град Фере в Източна Тракия. След възстановяването на ВМРО, през 1924 г., е делегат на окръжния конгрес на Солунски революционен окръг. Брат му Александър също участва в революционното движение и е доброволец във войната.
След войната Димитър Занешев нелегално емигрира в България и се установява в Месемврия. Занимава се с лозарство. Утвърждава се като дългогодишен председател на Македонското братство там.
Има трима родни синове и една дъщеря. Иван Занешев (р. 1907) е зъболекар и живял дълги години в Германия, където и умира; Александър е инженер, живял и работил в Бургас; Георги участва във Втората световна война, убит е в Унгария; дъщеря му Калиопа (р. 1911) е медицински работник.
В семейството е приютен и болен братовчед – Григор Джинджифилов, революционер, Воденски войвода, секретар в четата на Лука Иванов, който скоро умира. В България Занешев се сродява със семейството на полк. Борис Дрангов, чийто син, Кирил Дрангов, се оженва за негова племенница.
В Несебър Занешев развива активна обществена дейност като председател на бежанската организация – Македонско културно-просветно и благотворително братство „Тодор Александров“. Заедно с Илия Шентев, екзархийски учител и секретар на братството, както и с останалите членовена Управителния съвет, Занешев полага много усилия за настаняването, оземляването и подобряването на условията за живот на бежанците.
Ежегодно и тържествено са отбелязвани на площада в Месемврия или в читалищния салон Денят на Македония и годишнини от Илинденско-Преображенското въстание.
Макар краткотрайно, избирането му за общински съветник и за председател на Месемврийската тричленна общинска комисия (от 14 април до 25 май 1928 г.) усилва влиянието на македонските българи в Месемврия, а и в Анхиалско. Заеманите от него длъжности не само допринасят за осъществяването на важни за месемврийския живот дела, но са и признание за полезната му дейност.
В края на 30-те и през 40-те години Д. Занешев е несменяем председател на Илинденската организация в Анхиалска (Поморийска) околия и изразител на настроенията на българските бежанци от Македония в Несебърския район.
Ползвайки се с голям авторитет сред гражданите на Месемврия, той отстоява позициите си на заседания на Общинския съвет, когато се решават важни въпроси на бежанците. На 18 ноември 1926 г., при разглеждането на въпроса за заселването на 40 семейства бежанци в с. Чимос (дн. Ахелой), Занешев трезво обяснява:
„В Чимос са заселени тракийски бежанци. Там трябва да се изпратят тракийци, защото по-лесно ще се разберат, отколкото с македонците – между едните и другите има гонитба, недоволство и търкания. Македонските бежанци пък (трябва) да се изпратят в Равда, защото там са заселени македонци – съселяни и сродници на тези от Месемврия. Така ще има спокойствие…”
Старите несебърлии го оценяват като един от най-дейните председатели на Македонското културно благотворително братство и като активен общественик с високо чувство за отговорност. Затова всички в Несебър и околността се отнасят към него с почит и уважение.
Димитър Занешев умира на преклонна възраст през 1962 г. в София, оставяйки трайни следи в историята на освободителното движение, както и светли спомени в паметта на несебърските граждани. В знак на признателност по предложение на Македонското благотворително братство „Тодор Александров“ една от улиците в Несебър в близост до общината носи неговото име, а в прилежащата градинка е поставена паметна плоча.
Освен това името му може да се види в „Енциклопедия на Македония“ – една справедлива оценка за приноса му в освободителните борби на родния край и целокупна България.
Източници:
- ВМОРО през погледа на своите основатели. Спомени на Дамян Груев, д-р
Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров, Петър Попарсов.
Съставителство, предговор и бележки ст.н.с. д-р Т. Петров, Ц. Билярски,
ВИ, 2002, с. 56-57.
- В-к „Македоно-Одрински куриер“, г. I, С., 30.04.1903., бр. 15.
- Георгиев, В., Ст. Трифонов. Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. /
Края на ХIХ – началото на ХХ век/. Нови документи. С., 1995, с. 111-112.
- Николов, Т. Спомени из моето минало. С., 1982, с. 342.
- Бабев, Ив. Помним делата ви. С., 2013, с.131-132.
- Пак там.
- Илия Шентев, родом от с. Дупене, Ресенско. Завършва Одринската
българска гимназия „Д-р Петър Берон“ и много години е екзархийски учител
в Източна Тракия. През 1918 г. е назначен за директор на прогимназията
„Любен Каравелов“ в град Несебър. Дълги години е секретар на
Македонското братство.
- Държавен архив – Бургас, ЧП402 – Македонско благотворително братство
„Тодор Александров“ – гр. Несебър, л. 389 – 390.
- Бабев, Ив. Цит. съч., с. 132.
- Бабев Ив. Живяхме сред борци. – Вж. Бабев, Ив. Помним делата ви. С., 2013,
с.74. Солиден източник за Д. Занешев, в който може да се прочете повече
за него, е очеркът на Ив. Бабев, Народът тачи паметта на Димитър
Занешев – Помним делата ви. С., 2013, 127-132.
- ГЕОПАН. Архив на изследването №366/ 30.07.2005 г. – Интервю с Галя
Занешева – съпруга на внука на Димитър Занешев, юни 2005.
- Вестник „Слънчев бряг“, бр. 36-37, 1988.
- Държавен архив – Бургас, ф.151 К, оп 1, а.е.1.
- По повод публикацията на БКСС, Е. Занешева – внучка на Димитър Занешев и дъщеря на неговия син Александър Занешев, направи ценно уточнение за семейството и наследниците на Д. Занешев, за което й благодаря (бел. авт.)
