40 години . От толкова време Старият град на Несебър е неизменна част от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Как обаче е възможно град, който е застроен сериозно през 17 и 18 век, въпреки че се намира върху старинна римска крепост, да стане част от този списък? Ето и отговора ни.
Флоренция – 6 декември 1983, 10:45 ч. средноевропейско време. Председателят на Комитета за световно наследство-италианката Лиция Влад Борели, главен инспектор по археология, произнася заключителната фраза при обсъждането: “Несебър е вписан в списъка на Световното наследство!”
Несебър е петата скъпоценност, която България внася в световната съкровищница. През 1979 г. са вписани Казанлъшката гробница, Мадарският конник, Боянската църква и Ивановските скални църкви. Сега Несебър е първият обект от новата четворка, която ще бъде записана сред най-ценните от ценностите на нашата планета. Неговата кандидатура, когато председател на Комитета за изкуство и култура е Георги Йорданов, а кмет на Община Несебър – Васил Киров, процедурно се внася от Магдалина Станчева – постоянен делегат на страната ни в Комитета за световно културно и природно наследство. Тя е и единственият автор, който отразява по-подробно хрониката на събитието.
През първия ден на заседанието – 5 декември, след уводните точки на дневния ред се прожектират диапозитиви от всички представени за обсъждане кандидатури. Процедурата е по азбучен ред на страните и се получава така, че нашите кандидатури са от първите. На екрана първо се появява общият план на полуостровната част на града, после Новата Митрополия, както нарицателно се нарича църквата “Св.Стефан”, след това изглед от несебърска улица. Рецензентът Пресуир – професор по Средновековна история казва: “Все ми се струва, че това, което се показва не е достатъчно хубаво”, свидетелства Божана Чимбулева-директор по това време на Археологическия музей в Несебър.
Но наистина, възможно ли e значимостта на Несебър да се разкрие от два-три диапозитива и да се проникне в неговата неповторимост? Пред всеки един от кандидатите има по един екземпляр от подготвеното досие за Старинен Несебър и свитък с всички рецензии на Международния съвет за паметниците и историческите места /ИКОМОС/, където до текста за Несебър са поставени снимки на църквите “Йоан Кръстител” и “Христос Пантократор”.Рецензията е положителна, но дискусията зацикля.
В началото се поставят твърде остро някои въпроси.От една страна,да се проявява по-голяма взискателност и най-строг подбор на обектите,а от друга,да се преустанови приемането на живи градове до изясняването на цяла редица сложни проблеми, свързани с автентичността на обектите,процеси на обновяване,режим на опазване и прочие
И на втория ден от обсъждането,когато идва реда на Несебър, първата казана фраза е: “Несебър да се отложи,защото е град”.
Но рецензентът произнася една друга фраза,която пренасочва обсъждането. Най-важната дума в тази фраза е “археология”. Професор Пресуир разяснява,че става дума за древен град, за археологическо място, към което наистина са се добавили къщите от ХVІІІ и ХІХ век, но което е преди всичко територия богата с археологически паметници.
След като на 6 декември е обявено вписването на Старинен Несебър в Списъка на световното наследство, на 9 декември тогавашният генерален секретар на ЮНЕСКО Амаду Мхтар МБоу подписва дипломата, удостоверяваща,че градът е с изключителна световна стойност за благото на човечеството.
И така вече 40 години Несебър е сред най-ценните архитектурни паметници на света.В Списъка на световното наследство го задържат археологическите му богатства,но археологията все още не е казала всичко за него.Това още неразкрито докрай безценно богатство поставя Старинен Несебър в една редица с Рим и Персополис, с Тадж Махал и Мемфис
Достатъчно е да си припомним, че на 22.11. 1984 Бюрото на Министерския съвет приема Решение №185 за създаване на Национален координационен център за по-нататъшно развитие на град Несебър,за чийто председател е определен тогавашния вицепремиер Георги Йорданов.В този център ясно са определени правата и задълженията на всички участници.
С Постановление №174/13.09.1991 г. Министерският съвет постанови:
Член 1. Определя граници на националния археологически и архитектурно – градоустройствен резерват „Старинен Несебър” – световна културна ценност, и на охранителната му зона, съгласно приложението.
Член 2. Проучването, опазването и развитието на резервата „Старинен Несебър” , включен списъка на световното културно наследство , се извършват в съответствие с Конвенцията за защита на световното културно и природно наследство. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Отменя точка 1 от постановление №243 на Министерския съвет от 1956 г. за обявяването на Несебър за музеен, исторически и културен комплекс от национално и международно значение /необнародвано/.
Описание на границите на Националния археологически и архитектурно – градоустройствен резерват „Старинен Несебър” – световна културна ценност, и на охранителната му зона.
1.Резерватът обхваща цялата полуостровна част с провлака включително възвърнатите територии на северния бряг, с обща площ 27,7 хектара.
2.За охранителната зона да се считат новопридобитите пристанищни територии в югозападната част от Стария град, на запад – част от новия град до източната граница на квартали 57, 58, 59 и 60 /по направление на ул.”Зорница” до морето на север и юг/, както и непосредствено прилежащата на резервата и посочените територии двукилометрова акватория. Държавен вестник , бр.75/13.09.1991
На 23.03.2022 бе публикувано, че се създава постоянна междуведомствена комисия за обекта на световното наследство „Старинен град Несебър”. Министерският съвет прие решение, с което одобри създаването на постоянна междуведомствена комисия, подпомагана от експертна работна група, за обекта на световното наследство „Старинен град Несебър”.
Междуведомствената комисия и експертната работна група ще допринесат за прилагането на ясна и дългосрочна политика на държавно и общинско равнище за трайно решаване на проблемите на „Старинен град Несебър” в съответствие с критериите на ЮНЕСКО за поддържане на изключителната универсална стойност на обекта и осигуряване на устойчивото му развитие.
В координация с всички заинтересовани институции и структури, междуведомствената комисия и експертната работна група ще изработят политики, предложения за законодателни мерки, ще съгласуват и координират решенията, плановете и проектите за консервация и развитие на „Старинен град Несебър”, както и ще наблюдават прилагането на препоръките и решенията на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО по отношение на обекта на световното наследство „Старинен град Несебър”. Но и от тогава до днес нищо съществено не се е случило
Автентичността на Старинния град Несебър бе в опасност и статутът му на световно културно наследство бе обсъден на сесията на ЮНЕСКО в Рияд, Саудитска Арабия. Предложението бе българският град да бъде включен в списъка на застрашените обекти, които се нуждаят от спешна намеса за опазване. Все пак Несебър остава в списъка на световното културно наследство в ЮНЕСКО, след като беше застрашен от отпадане след последния доклад на световната организация. Решението е взето на сесията на ЮНЕСКО в Рияд. Даден е срок да се изработи План за опазване и управление на “Старинен град Несебър.Към днешна дата ръководството на Община Несебър и Министерството на културата не са отчели какво е свършеното за опасността на риска.
Ето какво сподели академик Васил Гюзелев на 29.05.2006:„Искам да Ви кажа, че това безразборно строителство колкото ни дразни, толкова и ни отвращава.Защото то отнема част от така красивата природа на Несебър и Сл.бряг.Някой от нас са и носталгично настроени, защото си спомнят един друг Несебър, с който те са живели в своята младост.Но това не е само носталгия. То е и упрек към това, което се допусна, поради слабия контрол, упражняван от държавата и ние сега му берем горчивите плодове”.
А ето какво се е случило от 09.12.1983 насам споделя Магдалина Станчева на 10.11.2008:
Била си делегат в Комитета за световно наследство. Сега отношението към старините, които бяха признати за световно наследство, е на елементарно потребителско ниво… Виждаш какво става в Несебър…
В голяма тревога съм, защото според мен Несебър ще го извадят от световното наследство. Ще изпратят една комисия и като видят случващото се там, ще го извадят. Защото всички казват, че Несебър сега е неузнаваем. Няма нищо от онзи град, който стана световен паметник. Не съм ходила и не искам да ходя, защото ще се разстроя, защото много съм помагала Несебър да влезе в списъка…”
Каквото и да е написано за последните 40 години в културния афиш за Несебър на 9 декември са вписани само две прояви: „Ден на отворени врати в музей „Старинен Несебър” и концерт на самодейни състави към НЧ „Яна Лъскова 1905”, площад „Месамбрия” в Стария Несебър.
Максим МОМЧИЛОВ
