Експресивен пътепис за Несебър намери място в първата книга на журналиста Горан Атанасов

 

Детска спонтанност и чистота,  силно авторско присъствие, синовна обич към родния край и възхищение пред родината откриваме в сборника от разкази и пътеписи на журналиста Горан Атанасов, чиято премиера бе снощи в Несебър. Културното събитие се състоя в зала „Мелсас“ и събра на едно място любители на качествената проза. Златин Чаушев, началник на отдел „Несебър-Световно наследство“, който имаше приятното задължение да представи книгата на автора пред публиката, сподели, че „колкото и да изглеждат спонтанни, произведенията на Горан Атанасов са и много прецизирани, те са кратки по форма, но пък с ярки епитети, образи, ситуации и съдби.“ Той бе на мнение, че за книгата важат с пълна сила думите на Чехов, който казва: „Краткостта е сестра на таланта“.  А талантът на автора съвсем наскоро получи признание от най-престижния конкурс за дебютна литература у нас „Южна пролет“.

С топлота, по домашно уютно, но с много емоция, магията на Горановото слово пътешества от Северозапада до Странджа, от Берковица до Велека. В различните 35 произведения – 20 разказа и 15 пътеписа, събрани в първата му книга, авторът отделя внимание и на прекрасната, мистична, тайнствена и завладяваща красота на България. Освен за родния си край, той разказва за Бавел Баня, за манастира в Килифарево, за Шипка, за омайната Розова долина. В същото време журналистът обръща внимание на хората, които среща по време на своите пътешествия (“Втора класа”, “Автостоп”), част от разказите му съдържат мили спомени от живота му („Лозето“, „Писмо в колет“), други, като „Ще се върна в седем“, дал име и на сборника, създават невидим мост между поколенията и асоциативно препращат към детската песничка от „Войната на таралежите“, в която се казва, че щом наследникът ни повтаря нашите бели, дори и неволно, не сме се изгубили безследно.

Като хронология при подбора на произведенията за книгата, последният разказ е „Моят Северозапад“, който авторът пише при негово посещение в родния град. Избран е обаче да бъде първи при подреждане на историите в сборника, защото повежда литературното пътешествие, което имайки предвид корените на автора, логично започва от Берковица. Разказът, освен, че е обобщаващ, е и силно емоционален. Той звучи почти като изповед и, едновременно с това, като обещание за безусловна обич към родния край, защото само там са „хората, които ме прегръщат безкористно“. Ако обаче човек смени името на географската област със своята родна или с родния си град, ще получи една логична литературна аксиома, т.е. казаното ще звучи с пълна сила и ще бъде вярно за всеки, който не забравя откъде е тръгнал и как само там, където си роден, можеш да откриеш истинско спокойствие, да се пречистиш от натрупаното напрежение и да  откриеш щастието, дори в най-дребните и на пръв поглед обикновени неща.

В първата книга на Горан Атанасов няма как да не намерят място Несебър, и Черноморието, които, по думите му, заемат специално място в сърцето му.  В Несебър журналистът е добре познат със своята работа и като част от нея, преди години той бе сред хората, имали възможността да участват в едно изключително емоционално събитие – връщане на иконата на Божията майка след гостуване в гръцки град отново тук, на родна земя. Пътеписът „По стъпките на вярата“, посветен на Несебър, въздейства със своята експресивност, красиви картини  и богата образност, а емоцията на автора струи от всеки ред – неслучайно и пълно заслужено тази силна и свързана с вярата ни история, като красив венец, слага финал на книгата.

По време на премиерата в Несебър Горан Атанасов сподели, че е искал да предаде на читателите емоцията, която го е владяла, докато е писал всички тези истории, събрани на едно място. И добавя: “Много бих бил радостен, ако читателите се припознаят в тези истории, да се огледат в тях и да открият отсреща себе си. Те със сигурност биха могли да бъдат мои приятели.“  Журналистът разкри, че черпи вдъхновение от всичко красиво на този свят – като се започне от прелестна природна гледка и се стигне до най-обикновен жест на доброта, като да отстъпиш мястото си в градския транспорт, да подадеш ръка на слизаща дама от автобуса или да се усмихнеш на дете. Ето защо съвсем логично звучи и посланието на автора към читателите, който призовава да бъдем по-добри хора.

По време на премиерата на книгата „Ще се върна в седем“ Горан Атанасов представи свой нов, непубликуван разказ, написан в началото на годината, в който творческият му потенциал бе показан в друга светлина.  В произведението наративното „аз“ е трансформирано в „странично наблюдаване“ на историята, в която епитетите и образите са все така силни и въздействащи.
Всъщност великолепната проза на Горан Атанасов бързо увлича, а книгата се чете почти на един дъх, защото авторът има какво да ни каже и го прави по най-добрия възможен начин. С неговото творчество ще имат възможност да се запознаят съвсем скоро и посетителите на Панаира на книгата, който ще се състои в НДК на 27 май от 19 ч. Там Горан, заедно с останалите двама лауреати в категория проза на „Южна пролет“, ще представят съвместно книгите си.