Допълнение към материала на Недялко Петров в Уикипедия-интернет
от Васил Киров, бивш жител на селото
Преди всичко поздравление и дълбока признателност за написаното от Недялко Петров, за толкова интересните записки свързани с историята на село Гюльовца
Правя следните допълнения:
* * *
Изселените българи в Южна Бесарабия след Руско-Турската война през 1828 година от Бургаски окръг са от 36 населени места. В това число от бившата Поморийска околия се изселени от 7 населени места: Еркеч-Козичено, Инджекиой- Тънково, Копаран –с.Порой, Месемврия-Несебър, Анхиало – Поморие, Османкиой- Дъбник, Пандаклия- Лесковжо, днес не съществува било е между с.Оризаре и Кошарица
Данните са от Академията на Молдовската ССР институт по история за периода 1828 -1834 година. Личен архив. -* * * Има конкретни сведения за участници в Септемврийското въстание през 1923 година от село Гюльовца. Това са Божил Неделчев , Неделчо Чавдаров, Стоян Петров -”Пикьора”… Сведенията са от Сборник 50 години борба против капитализма и фашизма 1964 година. След убийството на водача на въстанието в Поморийско Янко Андонов през 1925 година, вдовицата му Стефана става учителка в селото. Омъжва се за Божил Неделчев с доведени деца Андон , Радка и прероден син Неделчо Божилов.
* * *
За германците в селото в летописната книга на училището е записано дословно цитирам: – „ На 6.ІІІ.1941 г. училището се зае от германски войски, и на 2.ІV.41 г. го освободиха, като заминаха за гръцко Югославския фронт и заплатиха наем на училището 19,000 лева.
На 26 ноемврий 1943 г. дойдоха германски войскови части на квартира в училището и квартируваха до 16 декемврий 1943 година. „ Това бяха инженерни войски, които обновяваха и прокарваха нова телефонна линия Бургас-Варна. Телефонните жици бяха складирани на открито в двора на училището. Ние децата и някои възрастни успявахме да си вземем тънки жици, от които си правехме синжирчета, а възрастните такива за поводи на животните. Заради войната живота в селото бе труден, беден липсваха много неща.
* * *
Селото е водоснабдено с „манисманови” чугунени тръби от каптаж в гората северно от селото през първите 1940-41 от четиридесетте години. Вложен е много доброволен труд. Първоначално са направени десетина чешми по главната улица на селото. Дълго време след това етапно се водоснабдява цялото село.
* * *
На 9 септември 1944 година ,личен спомен,бях на 11 години. Около 9-10 часа по главния път Варна –Бургас минаващ през Гюльовца, няколко джипа с бясна скорост прекосяват през селото. След време се появяват съветски войски натоварени на товарни коли, на танкове, самоходни артилерийски установки, „Катюши” непознати до тогава. Селото се тресеше от грохота на техниката , облаци прах се извисяват високо, трошенокаменното шосе се изронваше. Този поток продължава много денонощия. .
От спрели камиони постепенно слизат леко въоръжени цивилни хора, партизаните от отряд „ Народен юмрук”. Събират се на поляната „корията” сред село отправят се към училището. Там научаваме, че им е дадена импровизирана вечеря , подслон и на сутринта на 10 септември групата потегля за Бургас. Малки войскови части от Червената армия отсядаха за дни в селото и след това продължаваха на юг към Бургас. * * *
През Втората Световна война от село Гюльовца загиват пет души: На 9.10.1944 година в. Чука Югославия Киряк Петров Георгиев роден на 9ІХ.1923 г.; на Драва-Соболч Унгария загиват на 8.ІІІ. 45 г. Яни Георгиев Янев р.14.ІІІ.1920 г.; на 10.ІІІ.45 г. Кирил Желязков Георгиев р. на 24.5.22г., на 14.ІІІ.45 г. Тодор Петров Тодоров р.25.10 15 г., На 13.ІV.45 г.Панайот Петков Стоянов р. на 27.VІІІ-1915 г. В парка не селото има поставен паметен знак през осемдесетте години на 20 век
* **
На 15 август 1945 година е учредена кредитна кооперация „ Бяла река” с председател Марин Николов, членове на управителен съвет: Петър Калудов, Кирил Димов, Тодор Георгиев, Янко Атанасов и касиер счетоводител Калчо Цонев. Освен тях активно участие в подготовката вземат :Иван Андреев, Андон Янков, Христо Костадинов Желязко Хрусафов , Хрусаф Христов, Петко Бончев. Тя изиграва важна роля за търговията в селото и изкупуване на селскостопанската продукция. По късно тя се обедини с тази в Оризаре, Каблешково и Несебър и след 1989 година изчезна
* * *
През 1948 година селото се електрифицира чрез потребителната кооперация „„Бяла река” и изсечената на доброволни начала, долната кория на селото, за набиране на средства. Първоначално уличната мрежа в селото се е водела собственост на кооперацията .
* * *
През първите от петдесетте години селото се радиофицира. От радиоуредба в центъра на селото, по домовете са монтирани радиоточки. Това бе ценна придобивка за новините, музиката, за информация по важни въпроси на селото за продължителен период от време.
* * *
В началото на 1949 година започва подготвителна работа за образуване на ТКЗС.Тя продължава последователно през много събрания на партийната организация, на потребителната кооперация, тъй като първоначалния план то да бъде като отдел към потребителната кооперация „ Бяла река” . Този подготвителен период е съпроводен с много ентусиазъм, но и колебания между комунистите, земеделците ,селяните. Водеща роля играят ентусиастите Калчо Цонев.и Иван Андреев.
На 19 юни 1949 е първото учредително събрание. За председател е избран Желязко Хрусафов Георгиев, за членове на стопанския съвет Христо Костадинов, Пенчо Неделчев, Желязко Желев, Войно Михалев. За подгласници са Хрусаф Христов,Димитър Парушев. Членове на Контролния съвет са Милю Златев, Слави Тодоров, Киро Митрев,като подгласници Никола Друмеви и Стоян Димитров. Счетоводител е Калчо Цонев. Същият предвижва въпроса за утвърждаване на ТКЗС, на 16 октомври приемане наименованието „Сталин” с Гюльовца и регистрацията му в Окръжния съд По късно председатели стават: Хрусаф Христов, Петър Калудов, Калчо Цонев, Христо Димитров, до обединяване на ТКЗС-Несебър през есента на 1958 година с председател Яни Никол и Кирил Добрев.
Учредителите от начало са 52 кооператори, през следващата година стават 176 и окончателно масовизацията е през 1956 година когато почти цялото село членува в ТКЗС.
След 1959 година е назначен Ликвидационен съвет и дейността на стопанството се преустановява. В края на 1979 година се провежда честване 30 години ТКЗС с докладчик Калчо Цонев. * * *
Младежка бригада „ Янко Андонов” в селото се сформира през 1950 година към ТКЗС , със съгласието и сътрудничеството на Околийския комитет на СНМ Поморие. Бригадата е за произвеждане на тухли за нуждите на стопанството. Командир на бригадата е Стоянка Георгиева учителка, с помощници Сава Джендов от Каблешково и за втора смяна Васил Киров. За ръководител на производството е определен Желязко Желев с двама секачи..Готвач е Георги Михалев. Настаняване и храна в училището , работа в горния край на селото наречен „ тухларницата”
Младежката бригада работи на две смени по 45 дни от 1 юни до 15 юли и втора смяна от 15 юли до 31 август 1950 година. Първата смяна бе от местни младежи, а втора смяна от местни ученици, някои току що завършили прогимназия. За 90 дни бригадата произвежда 500 000 хиляди тухли с които са построени2 нови обора и други стопански постройки. * * *
ЗКПУ „ Прогрес” с. Гюльовца е създадена през 1993 година.
Първият председател е Иван Великов. През първите няколко години тя укрепна и разви значителна производствено- стопанска дейност. След това по различни обективни и субективни причини кооперацията занемари дейността си. През 2006 година за председател бе избран Димитър Тодоров Христов , който занемари още повече работата и чрез мъчителни усилия на част от кооператорите тя бе обявена за ликвидация през 2008 година. Избраният за ликвидатор Кънчо Ламбринов също не започна правилно и обективно да предвижва въпросите по ликвидацията, на общо събрание бе сменен. Избраният нов ликвидатор Йордан Лефтеров не оправда доверието и още по небрежно изпълнява задълженията си. До първата половина на 2016 година той все още не е провел събрание за отчет и окончателно ликвидиране на кооперацията. Това е престъпление и обида за цяло село и десетките кооператори. Интересно е защо цяло село не се вдигна на бунт за прекратяване на това престъпление!?
Голяма част от фактите в този материал са от доклада на Калчо Цонев за 30 годишнината на ТКЗС и от мой личен архив.
Васил Киров юни 2016 година.
Браво на Васил Киров,тези факти не могат да се открият никъде!Да е жив и здрав още дълги години,за да свърши работата на несебърския музей-то там има ли историци,археолози и мвобще музейни работници……май само заплати цоцат !